Jarukaitis
Съдия докладчик – Jarukaitis
Дело C-649/20: Испания/Комисия, Заключение от 29 септември 2022 г.
Неправилна преценка на селективния характер на помощта
Неправилен метод за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/21: Bursa Română de Mărfuri, Заключение от 29 септември 2022 г.
1) Забранява ли Регламент 2019/943, и по-специално член 1, буква б) и член 3 от него, с оглед на разпоредбите на Директива 2019/944, от момента на влизането си в сила, държава членка да продължи да издава само една лицензия за организацията и управлението на централизирани пазари на електроенергия
Длъжна ли е румънската държава, считано от 1 януари 2020 г., да прекрати съществуващ монопол върху управлението на пазара на електроенергия?
2) Прилагат ли се принципите на свободна конкуренция по Регламент 2019/943, и по‑специално по член 1, букви б) и в) и член 3 от него, от гледна точка на действието им по отношение на лицата за оператора на пазар на електроенергия като стокова борса
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че за определянето на пазара на електроенергия член 2, точка 40 от Регламент 2019/943 препраща към определението за пазари на електроенергия, дадено в член 2, точка 9 от Директива 2019/944?
3) Следва ли да се приеме, че предоставянето от държава членка само на една лицензия за управлението на пазара на електроенергия представлява ограничение на конкуренцията по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/20: Комисия/Дания (AOP Feta), Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Обхваща ли задължението на държавите членки по член 13 от Регламент № 1151/2012 и продуктите, произведени на тяхна територия и предназначени за износ в трети държави, по отношение на защитените наименования за произход?
Нарушен ли е принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, когато държава членка не предотвратява или спира използването на защитено наименование за произход за продукти, които не отговарят на продуктовата спецификация и са предназначени за износ в трети държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/19: Комисия/Servier и др., Заключение от 14 юли 2022 г.
Неправилно прилагане на член 101 ДФЕС по отношение на квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта
Неправилно прилагане на член 101 ДФЕС по отношение на квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата
Неправилно определяне на релевантния пазар на крайните продукти по член 102 ДФЕС
Неправилно определяне на релевантния пазар на технологията по член 102 ДФЕС
Недопустимост на някои приложения, представени в първоинстанционното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/20: ÖBB-Infrastruktur Aktiengesellschaft, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Има ли Съдът на Европейския съюз компетентност да тълкува Притурка Е (CUI)?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
Трябва ли член 8, параграф 1, буква b) от Притурка Е (CUI) да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвидената там отговорност на управителя за имуществени вреди попадат и разходите, които възникват за превозвача от това, че поради повреждането на локомотивите му той трябва да ги замести, като наеме други локомотиви?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и отговорът на втория въпрос е отрицателен:
Трябва ли член 4 и член 19, параграф 1 от Притурка Е (CUI) да се тълкуват в смисъл, че страните по договора реално могат да поемат по-тежка отговорност с бланкетно препращане към националното право, ако съгласно това право действително обхватът на отговорността е по-широк, но — в отклонение от обективната отговорност съгласно Притурка Е (CUI) — вината е предпоставка за отговорността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/22: HG/Комисия, Определение от 30 юни 2022 г.
Съдържа ли Съдът на Европейския съюз компетентност да разгледа жалба срещу решение на Общия съд, постановено като инстанция по жалба срещу решение на Съда на публичната служба съгласно член 256, параграф 2 ДФЕС?
При какви условия решенията на Общия съд, постановени на основание член 256, параграф 2 ДФЕС, могат да бъдат предмет на повторен преглед от Съда?
Как следва да бъдат разпределени разноските при прекратяване на производството поради некомпетентност на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/22: HG/Комисия, Определение от 30 юни 2022 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда жалби срещу актове на Общия съд, постановени по жалба срещу акт на Съда на публичната служба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/20: Комисия/Испания (Violation du droit de l’Union par le législateur), Съдебно решение от 28 юни 2022 г.
Съвместим ли е испанският режим за ангажиране на отговорността на държавата законодател за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, с принципа на ефективност, доколкото поставя обезщетяването в зависимост от предварително решение на Съда на Европейския съюз, от наличие на окончателно съдебно решение по административен акт, от определени давностни срокове и от ограничение във времето на подлежащите на обезщетение вреди?
Съвместим ли е испанският режим за ангажиране на отговорността на държавата законодател за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, с принципа на равностойност, доколкото въвежда по-строги условия за обезщетение в сравнение с режима за отговорност при нарушение на конституцията на Испания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/20: DuoDecad, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че получателят на лицензия за ноу-хау — дружество, установено в държава — членка на Европейския съюз (в случая по главното производство — в Португалия) — не предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, така че той не може да бъде получател на услугата по техническа поддръжка на това ноу-хау, извършвана като подизпълнител от данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка (в случая по главното производство — в Унгария), като това данъчнозадължено лице предоставя тази услуга на лицензодателя, установен в последната държава членка, при положение че лицензополучателят:
a) разполага със служебни помещения, наети в първата държава членка, с компютърно и офис оборудване, със собствен персонал и със значителен опит в областта на електронната търговия и има собственик със значителни международни връзки и управител, квалифициран в областта на електронната търговия;
б) е получил въпросното ноу-хау, което отразява процесите на функциониране на интернет сайтовете и тяхното осъвременяване, дава мнения в това отношение, предлага изменения в посочените процеси и ги одобрява;
в) е получател на услугите, които данъчнозадълженото лице предоставя въз основа на това ноу-хау;
г) редовно получава доклади относно извършените от подизпълнителите доставки на услуги (по-специално относно трафика на интернет сайтовете и плащанията, извършени от банковата сметка);
д) регистрира на свое име домейните, които позволяват достъп до сайтовете през интернет;
е) е посочен на интернет сайтовете като доставчик на услугата;
ж) сам извършва управителните действия, насочени към запазване на популярността на интернет сайтовете;
з) сам сключва от свое име необходимите за предоставянето на услугата договори с партньори и подизпълнители (по-специално с банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, със създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и с уебмастерите, които промотират съдържанието);
и) разполага с цялостна система за получаване на приходите от предоставяната на крайните потребители услуга, в това число банкови сметки, изключително и пълно право на разпореждане с посочените сметки, база данни с крайните потребители, която позволява да им бъдат издавани фактури за предоставената услуга, и собствена компютърна програма за фактуриране;
й) посочва на интернет сайтовете, че физическият център за обслужване на клиенти е в собственото му седалище в първата държава членка, и
к) е дружество, независимо както от лицензодателя, така и от унгарските подизпълнители, натоварени с изпълнението на определени технологични процеси, описани във въпросното ноу-хау,
като също така се има предвид, че: i) изложените по-горе обстоятелства са потвърдени от съответния административен орган в първата държава членка, в качеството му на орган, компетентен да констатира тези обективни и проверими от трети лица факти; ii) обективна пречка за предоставянето на услугата в другата държава членка чрез интернет сайтовете е обстоятелството, че установеното в тази държава членка дружество няма достъп до доставчик на платежни услуги, който да гарантира получаването на направено в интернет сайта плащане с банкова карта, поради което установеното в тази държава членка дружество никога не е извършвало доставки на услугата, достъпна на интернет сайтовете, нито преди, нито след разглеждания период, и iii) дружеството лицензополучател и свързаните с него предприятия са получили произтичащи от функционирането на интернет сайта печалби, които като цяло са по-големи от разликата, която следва от прилагането на данъчната ставка в първата и във втората държава членка?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че лицензодателят — дружество, установено в другата държава членка — предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, поради което той е получател на услугата по техническа поддръжка на въпросното ноу-хау, предоставяна от данъчнозадълженото лице като подизпълнител, като това данъчнозадължено лице не предоставя тази услуга на лицензополучателя, установен в първата държава членка, при положение че лицензодателят:
а) разполага със собствени ресурси, състоящи се само от едно наето помещение и от един компютър, използван от управителя;
б) има като собствени служители само един управител и един правен съветник, който работи на непълно работно време няколко часа седмично;
в) сключил само един договор — този за развитие на въпросното ноу-хау;
г) разпорежда притежаваните от него имена на домейни да бъдат регистрирани от лицензополучателя на негово име в съответствие със сключения с последния договор;
д) никога не е посочван като доставчик на въпросните услуги пред трети лица, по-специално пред крайните потребители, пред банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, пред създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и пред уебмастерите, които промотират съдържанието;
е) никога не е издавал свидетелстващи документи относно достъпните на интернет сайтовете услуги, освен фактурата за лицензионното възнаграждение, и
ж) не разполага със система (като банкови сметки и друга инфраструктура), чрез която да се получават приходите от предоставяната чрез интернет сайтовете услуга, като също така се има предвид, че съгласно решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses (C‑419/14, EU:C:2015:832), сами по себе си не изглеждат решаващи фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау и че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, така че физическото лице, което е управител и собственик на дружеството лицензодател, е също така и управител и/или собственик на търговските дружества подизпълнители — и в крайна сметка на дружеството жалбоподател — които съдействат при предоставянето на услугата като натоварени от лицензополучателя подизпълнители, осъществявайки съответните вече посочени функции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-783/21: M.M., Определение от 31 май 2022 г.
Съществува ли висящ спор пред националната юрисдикция, който да изисква преюдициално тълкуване на правото на Съюза?
Необходимо ли е преюдициалното запитване за постановяване на съдебен акт по конкретен спор или има консултативен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.