Jann
Съдия докладчик – Jann
Дело C-31/98: Luksch, Съдебно решение от 28 април 1999 г.
Следва ли член 1 от Регламент № 1395/94 на Комисията от 17 юни 1994 г. да се тълкува в смисъл, че компенсаторна такса следва да се начисли върху вишни, които са се развалили поради образуване на плесен и започваща ферментация до такава степен, че единствената икономическа употреба, която може да им се даде, е дестилация?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли приложение I към Регламент № 2658/87, в редакцията на Регламент № 2551/93 от 10 август 1993 г., и по-специално бележка 1 към глава 8 от Комбинираната номенклатура, да се тълкуват в смисъл, че стоките, описани в първия въпрос, следва да бъдат класифицирани под подпозиция 0809 20 20 или 0809 20 60?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/97: Mövenpick Deutschland, Съдебно решение от 28 април 1999 г.
Следва ли комбинираната номенклатура в редакцията, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2551/93 на Комисията от 10 август 1993 г. (ОВ 1993 L 241, стр. 1), с който се изменя приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и относно Общата митническа тарифа (Комбинирана номенклатура 1994), да се тълкува в смисъл, че парчета сушени орехи, внесени от държава, която не е членка, които са били съхранявани дълбоко замразени в митнически склад в Общността и впоследствие са представени за допускане до свободно обращение в размразено състояние, следва да се класифицират по тарифен номер 0802?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/97: Deutsche Bahn/Комисия, Определение от 27 април 1999 г.
Налице ли е достатъчно точно описание на вмененото поведение като злоупотреба с господстващо положение по член 86 от Договора?
Съдържат ли мотивите на Първоинстанционния съд противоречия във връзка с различното третиране на тарифите и тяхното влияние върху конкуренцията?
Допустимо ли е обжалване на преценката на доказателствата, извършена от Първоинстанционния съд, пред Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/97: Castelletti, Съдебно решение от 16 март 1999 г.
1. Необходимо ли е съгласието на страните по отношение на клауза за избор на съд да бъде установено съгласно член 17 от Конвенцията, изменена с Конвенцията за присъединяване от 9 октомври 1978 г., доколкото се позовава на понятието „обичай“ (usages), като същевременно използва термина „сключен“?
2. Какво се изисква конкретно, за да има „форма, която съответства“ по смисъла на член 17 от Конвенцията
По-специално, трябва ли клаузата за избор на съд да бъде включена в писмен документ, подписан от страната, която я е изготвила, и трябва ли подписът да бъде придружен от препратка към клаузата; трябва ли тази клауза да се откроява ясно сред останалите клаузи и трябва ли езикът, на който е съставена, да е свързан с националността на страните?
3. Съществуват ли ограничения относно избора на съд по член 17 от Конвенцията
Необходимо ли е избраният съд да има връзка с делото, може ли сезираният съд да преразгледа валидността на клаузата, както и намерението на страната, която я е включила, и може ли фактът, че приложимите материалноправни разпоредби пред избрания съд ограничават отговорността на тази страна, да повлияе на валидността на клаузата за избор на съд?
4. Какво се изисква за съществуването на обичай в международната търговия или стопанска дейност по смисъла на член 17 от Конвенцията
Необходимо ли е този обичай да съществува във всички държави-членки или е достатъчно да се практикува в държавите, които традиционно играят водеща роля в съответния сектор
Как се установява този обичай, каква публичност се изисква и какви са последиците, ако валидността на клаузата за избор на съд е оспорвана пред съдилищата?
5. Как се определя осведомеността на страните относно обичая
Коя страна трябва да е осведомена, има ли значение националността ѝ и каква степен на осведоменост се изисква?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/97: GIE Groupe Concorde и др., Заключение от 16 март 1999 г.
С оглед на прилагането на [член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция], трябва ли мястото на изпълнение на съответното задължение по смисъла на тази разпоредба да се определя в съответствие със закона, който съгласно колизионните норми на сезирания съд урежда съответното задължение, или националните съдилища следва да определят мястото на изпълнение на задължението, като се стремят да установят, с оглед на естеството на правоотношението, пораждащо задължението, и обстоятелствата по случая, мястото, където изпълнението действително е осъществено или е трябвало да бъде осъществено, без да се позовават на закона, който съгласно колизионните норми урежда съответното задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/98: Coffeeshop “Siberië”, Заключение от 11 март 1999 г.
Следва ли член 2 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че не възниква задължение за облагане с данък върху оборота по отношение на лице, което срещу възнаграждение предоставя на друго лице възможност да търгува с продукти от канабис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/98: Colonia Versicherung и др., Определение от 2 март 1999 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, което не съдържа достатъчно информация относно фактическата и законодателната рамка на спора и което не позволява на заинтересованите страни да представят ефективни становища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/97: Испания/Комисия, Съдебно решение от 2 март 1999 г.
Допустимо ли е разпоредба на изпълнителен регламент да противоречи на основния регламент относно присъствието на инспектори на други договарящи страни при щателна проверка на риболовен съд в пристанище?
Съвместима ли е разпоредбата на изпълнителния регламент с международното споразумение между Европейската общност и Канада относно риболова в рамките на NAFO, по-специално относно изискването за съгласие на държавата на знамето за присъствие на инспектори на други страни при проверка в пристанище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/97: van der Laan, Съдебно решение от 9 февруари 1999 г.
Противоречи ли прилагането на параграф 17, алинея 1, точка 2, буква б) и алинея 1, точка 5 от Закона за хранителните продукти и предметите от всекидневна употреба (Lebensmittel- und Bedarfsgegenständegesetz) във връзка с точки 2.19 до 2.3411 и сл. от Насоките за месо и месни продукти на Германския хранителен кодекс от страна на Landkreis Grafschaft Bentheim и Staatsanwaltschaft Osnabrück в настоящия случай на член 30 и сл. от Договора за ЕО, тоест на предвидената там забрана за дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/97: Meeusen, Заключение от 28 януари 1999 г.
1A Пречи ли ситуация като настоящата, при която майката на ищцата е наета на работа в дружеството с ограничена отговорност, чийто директор и едноличен акционер е нейният съпруг, тя да бъде считана за работник мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕО и Регламент (ЕИО) № 1612/68?
Ако на въпрос 1A се отговори отрицателно:
1B В решението по дело Bernini (C-3/90, [1992] ECR I-1071) Съдът прие, че финансирането на обучението, предоставяно от държава членка на децата на работници, представлява социално предимство за работника мигрант по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, когато работникът продължава да издържа детето. В такъв случай детето може да се позове на член 7, параграф 2, за да получи финансиране на обучението при същите условия, които се прилагат към децата на национални работници, и по-специално без допълнително изискване за местоживеене. Прилага ли се това правило и ако работникът мигрант трябва да се счита за граничен работник?
1C Прилага ли се правната норма от Bernini, както е изложена във въпрос 1B по-горе, и ако детето на работника мигрант, както в настоящия случай, никога не е живяло в Нидерландия?
2 Трябва ли член 52 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че гаранцията, предвидена в правната норма, установена в Bernini, както е посочено по-горе във въпрос 1B, се прилага и за детето на гражданин на държава членка, който е упражнявал дейност в друга държава членка като самостоятелно заето лице?
До каква степен е решаващо в този контекст, че детето никога не е пребивавало в Нидерландия и че родителят не пребивава в държавата, в която се упражнява дейността като самостоятелно заето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.