Jaaskinen
Съдия докладчик – Jääskinen
Дело C-778/21: Комисия/Front Polisario, Определение от 15 януари 2025 г.
Не е предоставен съдебен акт или правен текст, върху който да бъде направен анализ на правните въпроси. Моля, изпратете съответния текст, за да мога да формулирам основните правни въпроси от съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-779/21: Комисия/Front Polisario, Определение от 15 януари 2025 г.
Налице ли са явни неточности в параграфи 127 и 128 от обжалваното съдебно решение по смисъла на член 154 от Процедурния правилник на Съда?
Допустимо и основателно ли е искането за поправка на параграфи 127 и 128 от съдебното решение съгласно член 159a от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-778/21: Комисия/Front Polisario, Определение от 15 януари 2025 г.
Могат ли приблизителните оценки за броя и географското разпределение на населението на Западна Сахара, представени по време на съдебното заседание и неоспорени от останалите страни, да се считат за „очевидни неточности“ по смисъла на член 154 от Процедурния правилник?
Явява ли се коректно отразено в съдебното решение изявлението на Комисията относно произхода на жителите на Западна Сахара, когато е използван условен наклон и препратка към оценки, а не към точни данни?
Следва ли исканията за поправка на параграфи 156 и 157 от съдебното решение да бъдат отхвърлени на основание член 159a от Процедурния правилник като явно неоснователни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/23: Mutua Madrileña Automovilista, Заключение от 9 януари 2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че и самата държава — членка на Европейския съюз, в качеството ѝ на работодател, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение на (временно) неработоспособен поради пътнотранспортно произшествие държавен служител и който е встъпил в правата на този служител срещу установено в друга държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност за участващото в това произшествие превозно средство, може като „увредена страна“ по смисъла на [първата цитирана по-горе] разпоредба да предяви срещу застрахователното дружество иск пред съда по местоживеене на неработоспособния държавен служител, когато такъв пряк иск е допустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-717/22: Sistem Lux, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар.1 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
3) Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/[212], във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, както и на основание решение от 14.[1].2021 година […] на Съда на Европейския съюз, [Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8)], да се тълкуват в смисъл, че същите са относими и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи размери“, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение на предмета на контрабандата[?] Дали в този случай член 1, тире четвърто от Рамково решение [2005/212], както и член 2, точка 4 от Директива [2014/42], трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка, които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с член 231 от Закона за митниците[?]
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки[?] Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническата контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено[?] Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
5) Дали член 5, [точка] 3 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 41 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че органите, осъществяващи митнически контрол, следва да спазват разпоредбите на Европейския кодекс за добри практики на администрацията, и по-специално членове от 6 до 10 включително, и не е допустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, която позволява наказването на лица, които формално и по непредпазливост са извършили нарушение на митническото законодателство, с наказанията за умишлено деяние, както и с отнемане в полза на държавата на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ на предмета на нарушението, принадлежащ на трето лице, без преди това неизрядното лице да е било упътено какви действия в съответствие със закона да предприеме и как надлежно да оформи по предвидения от закона начин документите си за превоз на стоки през държавна граница, която е външна за ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/23: K GmbH (Traitement de données personnelles des employés), Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от [ОРЗД] национална разпоредба, като например член 26, параграф 4 от [BDSG], която предвижда, че обработването на лични данни — включително на специални категории лични данни — на наети лица за целите на трудовото или служебното правоотношение се допуска въз основа на колективни споразумения при спазване на член 88, параграф 2 от [ОРЗД], да се тълкува в смисъл, че следва винаги да се спазват и останалите изисквания на [ОРЗД], като например член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от [ОРЗД]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от [ОРЗД] национална разпоредба като член 26, параграф 4 от [BDSG] да се тълкува в смисъл, че при преценката на необходимостта от обработването на данните по смисъла на член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от [ОРЗД] страните по колективното споразумение (в случая страните по трудово споразумение) разполагат със свобода на действие, която подлежи на съдебен контрол само в ограничена степен?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
В такъв случай до какво се ограничава съдебният контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Определение от 19 декември 2024 г.
Допустимо ли е съдебното решение да бъде поправяно служебно или по искане на страна при наличие на констатирани грешки в текста му съгласно чл. 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са изискванията и последиците от извършване на поправки в съдебното решение, особено по отношение на точността и автентичността на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Заключение от 19 декември 2024 г.
1) В съответствие ли е с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] практиката на държава членка, съгласно която обработването на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници — което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък — се счита за доставка на услуги, която е отделна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато комисионата за обработване в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се получава и фактурира не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в държава извън ЕС
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие ли е с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС практиката на държава членка, съгласно която комисионата, събирана за обработване на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а][…], засягащ[а] […] плащания […] [или] дългове“
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие ли е с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурите за комисионата за обработване трябва да плати ДДС и ретроактивно, въпреки че през годините преди ревизията данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита комисионата за обработване за освободена от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни лица, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие ли е с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС практиката на данъчен орган на държава членка да счита насрещната престация, посочена като освободена в издадените фактури за комисионата за обработване, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/23: Tusnia, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 2, точка 8 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попадат освен основната сума за изпълнение на характерната престация за дадено договорно отношение, водещо до доставка на стока или предоставяне на услуга, също и възстановяването на разходите, възникнали във връзка с изпълнението на договора, за които длъжникът е поел договорно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/23: Network One Distribution, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.
Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 114 от [Митническия кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика, по силата на която при обстоятелства като тези по главното производство на данъчнозадължено лице се налага, по отношение на размера на антидъмпинговото мито, освен предвидените в член 114 от този [кодекс] лихви за забава, и имуществена санкция, предвидена отделно в националното законодателство (Данъчен процесуален кодекс)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.