Gulmann

Следва ли член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че правото, предоставено от търговската марка, дава възможност на нейния притежател да се противопостави на използването на своята търговска марка по отношение на оригинални стоки, които не са пуснати на пазара в Европейската икономическа общност (разширена към Норвегия, Исландия и Лихтенщайн по силата на Споразумението от 2 май 1992 година за създаване на Европейско икономическо пространство) от притежателя или с неговото съгласие, когато:
- стоките, носещи търговската марка, идват директно от държава извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство,
- стоките, носещи търговската марка, идват от държава членка на Европейската общност или Европейското икономическо пространство, в която са в транзит без съгласието на притежателя на търговската марка или неговия представител,
- ако стоките са придобити в държава членка на Европейската общност или Европейското икономическо пространство, в която са били пуснати за първи път в продажба без съгласието на притежателя на търговската марка или неговия представител,
- или когато стоки, носещи търговската марка — които са идентични с оригиналните стоки, носещи същата търговска марка, но са внесени паралелно или директно, или индиректно от държави извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство — са или вече са били пуснати на пазара в Общността или Европейското икономическо пространство от притежателя на търговската марка или с неговото съгласие,
- или когато стоки, носещи търговската марка — които са подобни на оригиналните стоки, носещи същата търговска марка, но са внесени паралелно или директно, или индиректно от държави извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство — са или вече са били пуснати на пазара в Общността или Европейското икономическо пространство от притежателя на търговската марка или с неговото съгласие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Френски

Дело C-342/97: Lloyd Schuhfabrik Meyer, Съдебно решение от 22 юни 1999 г.

Възможно ли е само фонетичната прилика между търговски марки да създаде вероятност от объркване по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104/ЕИО?
Какво значение следва да се придаде на формулировката на Директивата, според която вероятността от объркване включва вероятността от асоцииране с по-ранната марка?
Какъв ефект следва да се признае, при преценката на вероятността от объркване, на обстоятелството, че марката е с повишена отличителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата

Немски

Дело C-401/98: Комисия/Гърция, facet-document-type-CONCL

Съответства ли на задълженията по Директива 94/47/ЕО и член 189 от Договора ЕО неизпълнението от страна на държава членка на транспонирането на директивата в националното законодателство в определения срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Други документи

Saggio

Италиански

Дело C-140/97: Rechberger и др., facet-document-type-ARRET

Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата

Прилага ли се член 7 от Директива 90/314 за пътувания, предлагани като подарък в рамките на рекламна кампания, които не са достъпни за неограничен кръг потребители и при които плащането от страна на потребителя не отразява реалната стойност на пакета?
Може ли транспониране на член 7, което ограничава защитата само до пътувания с дата на отпътуване след определена дата, да се счита за правилно изпълнение на задълженията на държавата членка?
Съответства ли на член 7 от Директива 90/314 национално законодателство, което определя размера на гаранцията на база ограничени критерии (напр. процент от оборота за предходна година), без да отчита увеличения през текущата година и без да гарантира възстановяване на всички платени суми при несъстоятелност на организатора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Други документи

Предстои добавяне

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Патенти | Сближаване на законодателствата

Немски

Дело C-392/97: Farmitalia, Заключение от 3 юни 1999 г.

1. Изисква ли член 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1768/92 условието продуктът, за който се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила, да е посочен като „активна съставка“ в разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт
Счита ли се член 3, буква б) за неизпълнен, когато в разрешението за пускане на пазара като „активна съставка“ е посочена една конкретна сол на активното вещество, а се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база и/или за други соли на активното вещество
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: По какви критерии се определя дали продуктът по смисъла на член 3, буква а) е защитен с основен патент, когато се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база на активно вещество, включително за произволни негови соли, а в патентните претенции на основния патент е посочена само свободната база на това активно вещество и като пример е спомената само една конкретна сол на тази свободна база
От значение ли е текстът на патентните претенции на основния патент или неговият обхват на защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Fennelly

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Сближаване на законодателствата | Свободно движение на стоки

Немски

Дело C-94/98: Rhône-Poulenc Rorer, Заключение от 19 май 1999 г.

1. В случай, когато лекарствен продукт X се търси да бъде внесен от държава членка А в държава членка Б, допустимо ли е лицето, което възнамерява да пусне внесения продукт на пазара в държава членка Б, да поиска и получи разрешение за пускане на пазара от компетентния орган в държава членка Б, без да спазва изискванията на Директива 65/65/ЕИО на Съвета (с измененията), ако: (i) лекарственият продукт X е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка А, и е бил предмет на разрешение за пускане на пазара, което е престанало да има действие в държава членка Б; и (ii) лекарственият продукт X има същите активни съставки и терапевтичен ефект като лекарствения продукт Y, но не се произвежда по същата формула като лекарствения продукт Y; и (iii) лекарственият продукт Y е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка Б, но не е предмет на разрешение за пускане на пазара, издадено в държава членка А; и (iv) разрешенията за пускане на пазара, посочени в (i) и (iii) по-горе, са издадени на различни членове на една и съща група компании, а производителите на лекарствените продукти X и Y също са членове на тази група компании; и (v) компании от същата група като притежателя на разрешението за пускане на пазара на продукт X продължават да произвеждат и пускат на пазара продукт X в държави членки, различни от държава членка Б?
2. До каква степен е релевантно за отговора на въпрос 1 това, че: (i) разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт X е престанало да има действие в държава членка Б в резултат на доброволно отказване от страна на лицето, на което е било издадено; и/или (ii) формулата на лекарствения продукт Y е разработена и въведена с цел да осигури полза за общественото здраве, която лекарственият продукт X (произведен по различна формула) не осигурява; и/или (iii) тази полза за общественото здраве не би била постигната, ако продукт X и продукт Y са едновременно на пазара в държава членка Б; и/или (iv) разликите между формулите на лекарствените продукти X и Y са такива, че нито един от продуктите не може законно да бъде пуснат на пазара по разрешението за пускане на пазара, приложимо за другия; и/или (v) компетентният орган разполага с релевантните данни, изисквани по Директива 65/65, по отношение и на продукт X, и на продукт Y; и/или (vi) компетентният орган счита, че забраната за внос на продукт X от държава членка А би имала ефект на разделяне на пазара; и/или (vii) компетентният орган счита, че няма основания по член 36 от Договора за ЕО, които да оправдават забрана за внос и продажба на продукт X?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-425/97: Albers, Съдебно решение от 11 май 1999 г.

Представлява ли разпоредба като член 3, параграф 1 от Verordening Stoffen met sympathico mimetische werking (PVV) 1991, разглеждана във връзка с член 2 от тази Verordening, техническо регулиране по смисъла на Директива 83/189/ЕИО и ако да, освободено ли е държавата членка, която я е приела, съгласно член 10 от тази директива, от задължението да нотифицира Комисията, предвидено в член 8 от същата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Leger

Нидерландски

Дело C-426/97: Van den Berkmortel, Съдебно решение от 11 май 1999 г.

Представлява ли националната наредба, забраняваща прилагането на определени вещества върху говеда, техническа норма по смисъла на Директива 83/189/ЕИО, която подлежи на предварително уведомяване до Европейската комисия?
Освободена ли е държавата членка от задължението за уведомяване по член 8 от Директива 83/189/ЕИО, когато националната техническа норма е приета за изпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза, по-специално от други директиви на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Leger

Нидерландски

Дело C-427/97: Nuchelmans, Съдебно решение от 11 май 1999 г.

Являва ли се националната разпоредба, забраняваща използването на определени вещества с симпатикомиметично действие при угоявани говеда, „техническа норма“ по смисъла на Директива 83/189/ЕИО, за която съществува задължение за уведомяване на Европейската комисия?
Освободена ли е държавата членка от задължението за уведомяване по член 8 от Директива 83/189/ЕИО, когато националната разпоредба е приета с цел изпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза, по-специално от Директива 86/469/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.