Galmot

Следва ли член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, който предвижда, че институцията, отговорна за изплащането на обезщетения на напълно безработен граничен работник, е институцията по мястото на неговото пребиваване, да се тълкува в смисъл, че обезщетения не могат да бъдат претендирани от компетентната институция по мястото, където е бил последно нает, дори ако той има право на тях съгласно законодателството на тази държава, въпреки че пребивава в чужбина, по-специално защото безработният граничен работник е на разположение на службите по заетостта на тази държава?
Ако е така:
а) Запазва ли институцията по мястото на пребиваване изключителна компетентност по член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, дори ако граничният работник:
- досега е работил само в държавата, в която е бил последно нает, чийто гражданин е и е пребивавал там до преди няколко години;
- поддържа офис на мястото на последната си заетост, който е използвал по време на заетостта си и използва при търсене на работа като безработен, което е правил само в тази държава;
- освен офиса, разполага със спални помещения, които е използвал редовно веднъж или два пъти седмично по време на заетостта си и които използва още по-често при търсене на работа;
- по време на отсъствието си от офиса, друг човек го информира по телефона за запитвания от клиенти или от службата по заетостта;
- както от офиса, така и от апартамента си близо до границата, поддържа бизнес и лични контакти само в държавата, в която е бил последно нает, и всичките му приятели и познати също са в тази държава?
б) Възможно ли е член 71, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се прилага по аналогия към такъв „атипичен“ граничен работник?