Fernlund
Съдия докладчик – Fernlund
Дело C-39/18: Комисия/Icap и др., Заключение от 2 май 2019 г.
Неправилно прилагане на съдебната практика относно задължението за мотивиране при определяне на размера на глобите от страна на Европейската комисия, когато се отклонява от собствените си насоки за налагане на глоби, и по-специално прилагането на параграф 37 от Насоките от 2006 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/18: Sea Chefs Cruise Services, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Трябва ли разпоредбите на член 20, параграф 2 от Директива 2008/9 да се тълкуват в смисъл, че с тях се въвежда правило за преклудиране — съгласно което данъчнозадължено лице от държава членка, искащо да му бъде възстановен ДДС от държава членка, в която то не е установено, не може да отстрани нередовностите в заявлението си за възстановяване в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор, ако не е спазило срока за отговор на молба за предоставяне на информация, отправена от администрацията в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 1 от същата директива — или, напротив, в смисъл, че в рамките на правото на обжалване, предвидено в член 23 от посочената директива, и предвид принципите на неутралитет и на пропорционалност на ДДС данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в заявлението си в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-214/18: PSM “K”, Съдебно решение от 10 април 2019 г.
С оглед на системата на [ДДС], произтичаща от Директива [2006/112], и в частност член 1, член 2, параграф 1, букви а) и в) и член 73 във връзка с член 78, първа алинея, буква а), както и изведения от тях принцип на данъчния неутралитет, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е — като се имат предвид нормите на член 29a, параграф 1 и член 29a, параграф 6, точка 1 от [Закона за ДДС] във връзка с член 49, параграф 1, член 35 и член 63, параграф 4 от [Закона за съдебните изпълнители] — да се приеме становището, че събираните от съдебните изпълнители изпълнителни такси са с включен данък върху добавената стойност (ДДС)?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
С оглед на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустимо ли е да се приеме становището, че като данъчнозадължено лице за целите на ДДС във връзка с извършваните изпълнителни действия съдебният изпълнител разполага на практика с всички правни средства, за да изпълни правилно данъчното задължение, при положение че изпълнителната такса, събирана съгласно Закона за съдебните изпълнители, включва в себе си данък върху добавената стойност (ДДС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/18: River Kwai International Food Industry/AETMD, Съдебно решение от 28 март 2019 г.
Нарушено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт, като Общият съд не се е произнесъл по възражението за недопустимост на иска?
Изопачил ли е Общият съд фактите и доказателствата, като е приел, че въпросът за разпределението на разходите се отнася до изчисляването на дъмпинговия марж, а не до условието за трайна промяна на обстоятелствата по член 11, параграф 3 от основния регламент?
Допустимо ли е с отмяната на спорния регламент Общият съд да е довел до обратно действие на антидъмпинговото мито в нарушение на принципа за неприложимост с обратно действие и член 10 от основния регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/18: River Kwai International Food Industry/AETMD, Съдебно решение от 28 март 2019 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Може ли съдебното решение да бъде оставено в сила, ако мотивите му са неправилни, но диспозитивът е обоснован по други правни съображения?
Допустимо ли е встъпване в съдебното производство, когато възражение за недопустимост не е направено от ответника?
Задължени ли са институциите на Съюза да приемат мерки за изпълнение след отменително решение по жалба за отмяна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/17: M.A. и др., Определение от 14 март 2019 г.
Допустимо ли е Съдът служебно да поправи явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник?
Какъв е редът за коригиране на грешка относно посочването на представителите на страна по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/18: TopFit и Biffi, Заключение от 7 март 2019 г.
1. Трябва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от Правилата по лека атлетика на федерация на държава членка, която за участие в национални шампионати предвижда условие за гражданство на същата държава членка, представлява недопустима дискриминация?
2. Трябва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че федерация на държава членка недопустимо дискриминира спортисти аматьори, които не са граждани на същата държава членка, ако все пак им позволява да участват в национални шампионати, но само „извън класирането“ или „без класиране“ и без да могат да участват във финалите на състезанията и първенствата?
3. Трябва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че федерация на държава членка недопустимо дискриминира спортисти аматьори, които не са граждани на същата държава членка, като ги лишава от възможност да им бъдат присъждани национални отличия или да заемат места в класиранията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/17: Warner-Lambert Company, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
1) Трябва ли член 11 от Директива [2001/83] или друга разпоредба от правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че уведомлението, с което заявителят или титулярят на [РТ] с генеричен лекарствен продукт по смисъла на член 10 от [тази д]иректива информира компетентния орган, че в обобщението на характеристиките и в листовката с упътвания на генеричния лекарствен продукт не посочва онези части от обобщението на характеристиките на референтния лекарствен продукт, които се отнасят до защитени с патент на трето лице показания или форми на дозировка, следва да се разглежда като заявление за ограничаване на обхвата на [РТ], което трябва да доведе до положение, в което това разрешение да не важи или вече да не важи за патентованите показания или форми на дозировка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: съставляват ли член 11 и член 21, параграф 3 от Директива [2001/83] или други разпоредби от правото на Съюза пречка за компетентния орган при издаването на разрешение по реда на член 6 във връзка с член 10 от [тази д]иректива да оповести обобщението на характеристиките на продукта и листовката с упътвания, включително с онези части, които се отнасят до защитени с патент на трето лице показания или форми на дозировка, при положение че заявителят или титулярят на [РТ] е съобщил на този орган, че в обобщението на характеристиките и в листовката с упътвания не посочва онези части от обобщението на характеристиките на референтния лекарствен продукт, които се отнасят до защитените с патент на трето лице показания или форми на дозировка?
3) От значение за отговора на втория въпрос ли е обстоятелството, че компетентният орган изисква от титуляря на разрешението да помести в листовката с упътвания, която последният трябва да постави в опаковката на лекарствения продукт, препратка към уебсайта на органа, на който е публикувано обобщението на характеристиките на продукта, включително с онези части, които се отнасят до защитените с патент на трето лице показания или форми на дозировка, въпреки че на основание член 11 от Директива 2001/83 тези части не са включени в листовката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/18: AK (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната), Определение от 30 януари 2019 г.
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда, освен лишаване от свобода или глоба, и задължително отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума като санкция за нарушение на задължението за деклариране по Регламент № 1889/2005?
Съответства ли задължителното отнемане на цялата недекларирана сума на изискването за пропорционалност, предвидено в член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005?
Явява ли се отнемането на недекларирана сума по националното законодателство мярка за задържане или санкция по смисъла на Регламент № 1889/2005?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.