Fernlund
Съдия докладчик – Fernlund
Дело C-292/16: A, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска финландска правна уредба, съгласно която, ако финландско дружество прехвърля активи на разположена в друга държава — членка на ЕС, постоянна стопанска единица чрез прехвърлянето на дейност на установено в тази държава дружество и в замяна на това получава нови акции, прехвърлянето на активите се облага незабавно през годината на прехвърлянето, докато при съответно национално положение данъчното облагане се извършва едва към момента на реализирането, и не разрешава отложено събиране на дължимия данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/16: Pisciotti, Заключение от 21 ноември 2017 г.
1. а) Въпросите на екстрадирането между държава членка и трета държава представляват ли материя, която независимо от конкретния случай въобще не попада в предметния обхват на Договорите, така че да не се налага съобразяване с установената в правото на Съюза забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС при (буквалното) прилагане на конституционноправна норма (в случая член 16, параграф 2, първо изречение от Основния закон), която забранява само екстрадирането на собствени граждани в трети държави
б) При утвърдителен отговор: следва ли да се отговори другояче на първия въпрос, когато става дума за екстрадиране между държава членка и Съединените американски щати въз основа на Споразумението за екстрадиране между [ЕС и САЩ]
2. Ако приложимостта на Договорите по отношение на екстрадирането между държавите членки и Съединените американски щати не е поначало изключена: Трябва ли член 18, първа алинея ДФЕС и релевантната практика на Съда по тази разпоредба да се тълкуват в смисъл, че държава членка необосновано нарушава забраната за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС, когато въз основа на конституционноправна норма (в случая член 16, параграф 2, първо изречение от Основния закон) при молби на трети държави за екстрадиране третира по различен начин собствените си граждани и гражданите на другите държави — членки на Съюза, като екстрадира само последните
3. Ако следва да се приеме, че в упоменатите случаи е налице нарушение на общата забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС: В случай като настоящия, в който разрешението на компетентния орган за екстрадирането задължително се предхожда от съдебен контрол за законосъобразност, но органът е обвързан от преценката на съда само ако последният не допусне екстрадирането, трябва ли практиката на Съда да се тълкува в смисъл, че всяко нарушение на забраната за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС е съществено, или трябва да се тълкува в смисъл, че се изисква нарушението да е явно
4. Ако не се изисква нарушението да е явно: Трябва ли практиката на Съда да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия не е налице достатъчно съществено нарушение, дори само защото при липсата на практика на Съда по конкретния въпрос (в случая по приложимостта на общата забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС в областта на екстрадирането между държавите членки и Съединените американски щати) висшият национален орган на изпълнителната власт може да обоснове решението си, като се позове на съответствието му с постановени преди това решения на националните съдилища по същия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/16: Jacob, Заключение от 15 ноември 2017 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват механизма за отлагане на облагането, който в отклонение от правилото, че данъчното събитие за облагане на капиталовата печалба настъпва в годината на възникването ѝ, предвижда по повод сделката за замяна на ценни книжа капиталовата печалба да бъде установена и определена по размер при замяната и да бъде обложена в годината, през която настъпва събитието, което прекратява режима на отложено облагане, каквото по-специално може да бъде прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа?
2) Трябва ли разпоредбите на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват капиталовата печалба от замяна на ценни книжа, ако се предположи, че е облагаема, да бъде обложена в държавата, за която е местно данъчнозадълженото лице към момента на сделката по замяна, при положение че към датата на прехвърляне на ценните книжа, получени при тази замяна, когато печалбата от замяната действително се облага, данъчнозадълженото лице е прехвърлило данъчната си регистрация в друга държава членка?
3) Трябва ли цитираните по-горе разпоредби на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват механизма за отлагане на облагането, който в отклонение от правилото, че данъчното събитие за облагане на капиталовата печалба настъпва в годината на възникването ѝ, предвижда по повод сделката за замяна на ценни книжа капиталовата печалба да бъде установена и определена по размер при замяната и да бъде обложена в годината, през която настъпва събитието, което прекратява режима на отложено облагане, каквото по-специално може да бъде прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа?
4) Ако се приеме, че капиталовата печалба при замяна на ценни книжа е облагаема, може ли данъкът да бъде наложен от държавата, която е имала правомощието да я обложи в момента на сделката за замяна, макар прехвърлянето на получените при тази замяна ценни книжа да е в данъчните правомощия на друга държава членка?
5) Ако на предходните въпроси бъде даден отговор, че Директивата допуска капиталовата печалба вследствие на замяна на ценни книжа да бъде обложена в момента на последващото прехвърляне на получените при замяната ценни книжа, включително когато двете сделки не попадат в данъчните правомощия на една и съща държава членка, може ли държавата членка, в която облагането на капиталовата печалба при замяната е отложено, да обложи при прехвърлянето отложената капиталова печалба при условията на приложимата двустранна данъчна спогодба, без да вземе предвид резултата от прехвърлянето, когато този резултат е капиталова загуба
Този въпрос се поставя както от гледна точка на Директива [90/434], така и от гледна точка на свободата на установяване, гарантирана от член [49 ДФЕС], доколкото данъчнозадължено лице, което е регистрирано за данъчни цели във Франция по време на сделката за замяна и по време на сделката за прехвърляне на ценните книжа, може да се възползва от приспадането на капиталовата загуба от прехвърлянето при условията, припомнени в точка 4 от настоящото решение.
6) Ако на третия въпрос бъде даден отговор, че капиталовата загуба от прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа следва да бъде взета предвид, трябва ли държавата членка, в която е възникнала капиталовата печалба от замяната, да приспадне капиталовата загуба от прехвърлянето от капиталовата печалба, или трябва, доколкото прехвърлянето не попада в нейните данъчни правомощия, да се откаже от облагане на капиталовата печалба от замяната?
7) Ако на четвъртия въпрос бъде даден отговор, че капиталовата загуба от прехвърлянето следва да бъде приспадната от капиталовата печалба от замяната, каква цена на придобиване на прехвърлените ценни книжа следва да се вземе предвид при изчисляване на тази капиталова загуба от прехвърлянето
Трябва ли по-специално, като единична цена на придобиване на прехвърлените ценни книжа да се приеме общата стойност на получените при замяната ценни книжа на дружеството, посочена в декларацията за капиталовата печалба, разделена на броя на тези ценни книжа, получени при замяната, или следва да се определи среднопретеглена цена на придобиване, като се вземат предвид и сделките след замяната, като други придобивания или безвъзмездно разпределени ценни книжа на същото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-552/16: Wind Inovation 1, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007 г., съгласно което отпада възможността на назначения от съда ликвидатор да избере юридическото лице, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от търговския регистър, като вместо това регламентира прекратяването на юридическото лице-търговец със или без ликвидация като основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС?
Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007 г. в случаите, когато за задълженото лице към момента на задължителната дерегистрация по ЗДДС са налице предпоставките за повторна задължителна регистрация по ЗДДС и когато същото е страна по действащи договори и декларира, че не е прекъсвало и продължава да извършва икономическа дейност и при положение че за да има право да приспадне данъчен кредит за наличните активи, обложени към момента на дерегистрацията и налични при повторната регистрация, данъчнозадълженото лице трябва ефективно да внесе начисления и дължимия данък при извършената задължителна регистрация
В случай, че задължителната дерегистрация при посочените условия е допустима, допуска ли се обвързването на правото на данъчен кредит за обложените при дерегистрацията активи, налични при повторната регистрация по ЗДДС, с които лицето извършва или ще извършва облагаеми доставки, с ефективното внасяне на данъка в държавния бюджет или е допустимо да се извърши прихващане между начисления данък при дерегистрацията и установения размер на данъчен кредит при повторната регистрация по ЗДДС още повече, че данъкът е изискуем от лицето, за което възниква право на приспадане на данъчен кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/16: AZ, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Противоречи ли на принципа на неутралитет на ДДС и на забраната за различно третиране на стоките по смисъла на член 98, параграфи 1 и 2 от Директивата за ДДС диференцирането на ставката на ДДС за сладкарските изделия единствено в зависимост от критерия „срок на минимална трайност“ или „срок на годност“ като предвиденото в член 41, параграф 2 във връзка с позиция 32 от приложение № 3 към Закона за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/15: PPG и SNF/ECHA, Съдебно решение от 25 октомври 2017 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 25 октомври 2017 година ( *1 ) „Обжалване — Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) — Член 57 — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Идентифициране — Член 2, параграф 8, буква б) — Освобождаване — Член 3, точка 15 — Понятието „междинен продукт“ — Акриламид“ По дело C‑650/15 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 4 декември 2015 г., Polyelectrolyte Producers Group GEIE (PPG), установено в Брюксел (Белгия), SNF SAS, установено в Андрезийо Бутеон (Франция), за които се явяват E. Mullier и R. Cana, адвокати, както и D. Abrahams, barrister, жалбоподатели, като другите страни в производството са: Европейска агенция по химикалите (ECHA), за които се явяват M. Heikkilä и W. Broere, в качеството на представители, подпомагани от J. Stuyck и S. Raes, advocaten, ответник в първоинстанционното производство, Кралство Нидерландия, за което се явяват M. Bulterman и B. Koopman, в качеството на представители, Европейска комисия, за която се явяват K. Talabér-Ritz, E. Manhaeve, K. Mifsud-Bonnici и D. Kukovec, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург, встъпили страни в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, C.G. Fernlund (докладчик), J.‑C. Bonichot, Aл. Aрабаджиев и E. Regan, съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание на 11 януари 2017 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на 6 юли 2017 г., ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/16: F. Hoffmann-La Roche и др., Заключение от 21 септември 2017 г.
1) Допуска ли правилното тълкуване на член 101 ДФЕС да се считат за конкуренти страните по договор за лицензия, когато лицензополучателят действа на съответния пазар единствено по силата на въпросния договор
При това положение попадат ли, и евентуално до каква степен, евентуалните ограничения на конкуренцията, наложени от лицензодателя на лицензополучателя, дори да не са изрично предвидени в договора за лицензия, извън приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, или пък във всеки случай попадат в обхвата на нормативното изключение, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС?
2) Допуска ли член 101 ДФЕС националният орган за защита на конкуренцията да определи съответния пазар без оглед на съдържанието на [РТ] с лекарства, издадени от компетентните регулаторни органи по лекарствата (AIFA [Италианската агенция по лекарствата] и EMA [Европейската агенция по лекарствата]), или пък трябва да се счита, че по отношение на разрешените лекарства съответният пазар за целите на член 101 ДФЕС е предварително определен от компетентния регулаторен орган със задължителна и за националния орган за защита на конкуренцията сила?
3) Допуска ли член 101 ДФЕС, в светлината и на разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО, по-специално на член 5 относно [РТ] с лекарства, да се считат за заместими и следователно да се включат в един и същ съответен пазар лекарство, което се употребява не по предназначение („оф лейбъл“), и лекарство, за което има РТ, във връзка с едни и същи терапевтични показания?
4) От значение ли е, за целите на член 101 ДФЕС, при определянето на съответния пазар освен взаимозаменяемостта по същество на фармацевтичните продукти от гледна точка на търсенето да се установи и дали предлагането им на пазара е в съответствие с регулаторната рамка за търговията с лекарства?
5) Може ли във всеки случай съгласуваната практика да се изтъква по-малката ефикасност или безопасност на дадено лекарство да се счита за ограничаваща конкуренцията по своята цел, когато тази по-малка ефикасност или безопасност, макар да не е подкрепена от сигурни научни доказателства, също не може, с оглед на равнището на научните познания към момента на фактите, да бъде неопровержимо изключена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/16: Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя — данъчнозадължено лице?
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/15: Trustees of the P Panayi Accumulation & Maintenance Settlements, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
При обстоятелства като тези по главното производство, при които съгласно националното право доверителните собственици се третират като единна и постоянна съвкупност от лица, различна от лицата, които в различни моменти могат да бъдат доверителни собственици, разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване не допускат ли законодателство на държава членка като разглежданото по главното производство, което предвижда данъчно облагане на скритите увеличения на стойността на държаните в тръст активи, когато мнозинството доверителни собственици се преместят да пребивават в друга държава членка, и което не позволява отложеното плащане на така дължимия данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/16: Eqiom и Enka, Съдебно решение от 7 септември 2017 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, изменена с Директива 2003/123/ЕО на Съвета от 22 декември 2003 г., от една страна, и член 49 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя като условие за ползването на предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива данъчно предимство — каквото е освобождаването от данъка, удържан при източника, на печалбата, разпределяна от местно дъщерно дружество на чуждестранно дружество майка, когато това дружество майка е контролирано пряко или непряко от едно или няколко лица, които са местни за трети държави — доказването от последното на обстоятелството, че структурата на дяловите участия няма за основна цел или че една от основните ѝ цели не е то да се възползва от това освобождаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.