всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд на Европейския съюз

Съд на Европейския съюз

Дело C-386/24: Centro Petroli Roma – II, Заключение от 22 януари 2025 г.

1) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от [Законодателния декрет], която предвижда, че „3. Управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра.“?
2) Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от [Законодателния декрет], която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
„а) складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години;
б) складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад“.
3) Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директива [2006/123] и Директива [2008/118], и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директива [2006/123]/ЕО, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от [Законодателния декрет]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-519/24: Nitrogénművek, Заключение от 22 януари 2025 г.

1) Трябва ли — или може ли — целите и разпоредбите на [Директива 2003/87], включително, но не само членове 1, 10 и 11 и съображения 5, 7 и 20 от нея, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която:
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която безплатните квоти губят стойността и компенсаторния си ефект,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която операторите са възпрени да намаляват емисиите си, да подобряват екологичната си ефективност или да инвестират в по-благоприятни за околната среда технологии,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), която по своята цел изобщо не е свързана с опазването на околната среда, нито със системата за търговия с квоти за емисии в рамките на Европейския съюз и нейните цели, а е предназначена да способства за овладяването на последиците от въоръжения конфликт и хуманитарната катастрофа в съседна на Унгария държава, което е и единственото съображение за приемането на овластяващия акт, на основание на който е въведена?
2) С оглед на забраната за дискриминация, която следва от членове 18, 49 и 56 [ДФЕС], член 21 от [Хартата] и член 14 от [ЕКПЧ], трябва ли — или може ли — понятието „оператор“ по член 3, буква е) от [Директива 2003/87] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори спрямо операторите, които не са обхванати от тази мярка?
3) Трябва ли — или може ли — членове 18, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която ограничава упражняването на закрепените в тези разпоредби свободи и която:
– необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2003/87], като предвижда за тях различни (по-неблагоприятни) правила,
– има субективен обхват, който е определен произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес и не е подходящ за постигането на целите на овластяващия акт, на основание на който е приета, и
– е въведена внезапно и непредвидимо, със само три дни между датата на публикуването и влизането ѝ в сила, а същевременно предвижда с обратна сила последващо налагане на задължения във връзка с обстоятелства, настъпили преди влизането ѝ в сила?
4) Трябва ли — или може ли — защитата на правото на собственост, гарантирано с член 17 от Хартата и член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която има конфискационен характер и в близко бъдеще изцяло лишава от печалба операторите, обхванати от приложното ѝ поле, което представлява непропорционална и нетърпима намеса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-794/24: Krustuła, Определение от 13 декември 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-593/24: AirHelp Germany, Определение от 5 ноември 2024 г.

Кога преюдициалното запитване се счита за безпредметно и какви са последиците за производството пред Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски, когато производството пред Съда е част от висящото пред националния съд дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-547/24: KLM Royal Dutch Airlines, Определение от 4 септември 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой е компетентен да реши въпроса за разпределението на съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/24: Team Service, Определение от 27 август 2024 г.

Кога Съдът следва да заличи делото от регистъра си при прекратяване на производството по главното дело съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по разноските при такова прекратяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-532/24: Flightright, Определение от 26 август 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националният съд информира, че спорът е приключил поради признаване на иска от ответника?
В чия компетентност е решението относно съдебните разноски, когато производството между страните по главното дело е част от висящо производство пред националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/24: easyJet Europe и др., Определение от 5 август 2024 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнася по съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са последиците за делото пред Съда на ЕС при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/24: Condor Flugdienst, Определение от 12 юли 2024 г.

Не е предоставен съдебен акт с правен анализ, за да бъдат формулирани основни правни въпроси. Моля, изпратете съответния текст.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/23: Imagens Médicas Integradas, Заключение от 20 юни 2024 г.

1. Представляват ли „кореспонденция“ по смисъла на член 7 от [Хартата] професионалните документи, предмет на настоящото дело, предадени по електронна поща?
2. Допуска ли член 7 от [Хартата] изземването на служебни документи, които са резултат от съобщения, разменени между управители и служители на дружества по електронна поща, когато се води разследване на споразумения и практики, забранени съгласно член 101 ДФЕС (предишен член 81 ДЕО) [или, по дело C-260/23, член 102 ДФЕС (предишен член 82 ДЕО)]?
3. Допуска ли член 7 от [Хартата] изземването на такива служебни документи с разрешението на съдебен орган, в настоящия случай прокуратурата, на която е възложено да представлява държавата, да защитава определените от закона интереси, да образува наказателни производства въз основа на принципа на законността и да защитава демократичната законност в съответствие с разпоредбите на Конституцията и която действа независимо от другите органи на централната, регионалната и местната власт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1212223242545 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form