всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Borg Barthet

Съдия докладчик – Borg Barthet

Дело C-303/14: Комисия/Полша, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка за уведомяване на Европейската комисия относно органите за сертифициране на персонал и предприятия, както и наименованията на издадените сертификати за дейности, свързани с определени флуорирани парникови газове?
Спазени ли са задълженията за уведомяване на Европейската комисия относно националните мерки за санкции при нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 842/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-602/14: Bharat Heavy Electricals/Комисия, Определение от 4 юни 2015 г.

Възможност за съдебен контрол върху отказ на Европейската комисия да започне процедура за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка.
Допустимост на подразбиращите се мотиви в актовете на Общия съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-602/14: Bharat Heavy Electricals/Комисия, Определение от 4 юни 2015 г.

Правомощията на частните лица да обжалват отказа на Европейската комисия да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка съгласно член 258 ДФЕС.
Критериите за пряка и индивидуална засегнатост по смисъла на член 263 ДФЕС при решения на Комисията, с които се отказва започване на производство срещу държава членка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-445/13: Voss of Norway/СХВП, Съдебно решение от 7 май 2015 г.

Спазено ли е задължението на Общия съд да разгледа всички основания, изтъкнати от жалбоподателя, включително твърдението за неправилно възлагане на доказателствената тежест относно отличителния характер на марката?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест относно отличителния характер на вече регистрирана марка в производство за обявяване на недействителност?
Извършил ли е Общият съд правилна преценка на стандартите и обичайното в съответния сектор при оценката на отличителния характер на триизмерната марка?
Оценил ли е Общият съд отличителния характер на триизмерната марка въз основа на общото впечатление, което тя създава, а не само чрез анализ на отделните ѝ елементи?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата, като е сравнил триизмерната форма на бутилката с двуизмерна характеристика ("цилиндрична секция")?
Допустимо ли е да се приеме, че марка, съставена от елементи, които поотделно са лишени от отличителен характер, е лишена от такъв характер и в нейната цялост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/14: GST – Sarviz Germania, Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Разпоредбата на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи единствено и само от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, или от лицето, на което са доставени стоките или услугите, в случаите, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, доколкото това е предвидено от съответната държава членка, но не и от двете едновременно?
Ако се приеме, че ДДС се дължи само от едното от двете лица — или доставчика, или получателя, в случаите, когато това е предвидено от съответната държава членка, то следва ли правилото на чл. 194 от Директивата да бъде спазено и в случаите, когато получателят на услугите е прилагал неправилно механизма за самоначисляване, воден от презумпцията, че доставчикът не е формирал постоянен обект за целите на ДДС на територията на Република България, а в крайна сметка доставчикът е формирал постоянен обект относно предоставените услуги?
Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, според която въпреки приложеното самоначисляване от страна на получателя на услугите, ДДС е начислен втори път и на доставчика по сделката, като се вземе предвид, че за доставката данък вече е начислен от получателя, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на данъчните документи е неприложим?
Принципът на неутралитет на данъка върху добавена стойност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба данъчната администрация да откаже да възстанови повторно начисления ДДС на доставчика по доставка, за която получателят е начислявал ДДС по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, при положение, че данъчната администрация е отказала правото на получателя да приспадне повторно начисления данък върху добавената стойност поради липса на съответен данъчен документ, а режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим поради наличие на влязъл в сила ревизионен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/14: Wünsche Handelsgesellschaft International/Комисия, Съдебно решение от 26 март 2015 г.

Налице ли е нарушение на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс поради неправилна преценка относно възможността добросъвестният длъжник да установи грешката на митническите органи?
Спазени ли са изискванията на член 239, параграф 1, второ тире от Митническия кодекс относно липсата на явна небрежност при искането за опрощаване на митнически сборове?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно изискванията на правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/14: Wünsche Handelsgesellschaft International/Комисия, Съдебно решение от 26 март 2015 г.

Правилно ли е тълкувано и приложено изискването за неразпознаваемост на грешката на митническите органи от добросъвестния длъжник по член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс?
Правилно ли е тълкувано и приложено изискването за липса на явна небрежност по член 239, параграф 1, второ тире от Митническия кодекс?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт съгласно член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-499/13: Macikowski, Съдебно решение от 26 март 2015 г.

1) В светлината на системата за ДДС, основана на Директивата за ДДС, по-специално с оглед на член 9 и член 193 във връзка с член 199, параграф 1, буква ж), допустима ли е норма от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която въвежда изключения от общите принципи в правната уредба на ДДС, преди всичко във връзка с правните субекти, които са задължени да изчисляват и събират данъци, като създава правната фигура на лице — платец на данъка, т.е. на правен субект, който е задължен да изчислява размера на данъка вместо данъчнозадълженото лице, да го събира от данъчнозадълженото лице и да го внася своевременно в данъчния орган?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) В светлината на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустима ли е разпоредба от националното право като тази на член 18 от Закона за ДДС, според която по-специално данъците върху доставки на недвижими имоти по пътя на принудителното изпълнение за стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, се изчисляват, събират и внасят от натоварения с извършаването на мерки по принудително изпълнение съдебен изпълнител, който като лице — платец на данъка, отговаря за неизпълнение на това задължение?
б) Допустима ли е, с оглед на членове 206, 250 и 252 от Директивата за ДДС и на произтичащия от нея принцип на неутралитет, разпоредба от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която задължава посоченото в тази разпоредба лице — платец на данъка, да изчислява, събира и внася ДДС върху извършени по пътя на принудителното изпълнение доставки на стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, и то в рамките на важащия за данъчнозадълженото лице данъчен период в размер на сумата, която се получава като цената, получена от продажбата на стоката, намалена с ДДС, се умножи по съответната данъчна ставка, без от тази сума да се приспада сумата на данъка, платен по получени доставки от данъчнозадълженото лице от началото на данъчния период до датата на събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/14: BGW, Заключение от 12 март 2015 г.

Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги може да се приеме, че съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите, ако буквена поредица с отличителен характер, която доминира по-ранния средно отличителен словен или фигуративен знак, се използва в по-новия словен знак на трето лице, като към тази буквена поредица се прибавя свързана с нея описателна комбинация от думи, която обяснява буквената поредица като съкращение на описателните думи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/13: VDP Dental Laboratory и др., Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г., да се тълкува в смисъл, че когато предвидено в националното право освобождаване от данък върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане?
Следва ли член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба?
Следва ли член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161757 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form