Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-532/16: SEB bankas, Съдебно решение от 11 април 2018 г.
Следва ли членове 184—186 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство механизмът за корекция на приспадането, предвиден в тази директива, е неприложим, в случай че изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане на данъка върху добавената стойност, тъй като въпросната сделка е освободена сделка за доставка на земя?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че: 1) при закупуването на поземлени имоти първоначално е приспаднат ДДС поради практиката на данъчната администрация, съгласно която въпросната доставка неправилно се счита за доставка на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС по смисъла на член 12, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, и/или (2) след първоначално извършеното от купувача приспадане доставчикът на земята му е издал кредитно известие по ДДС, с което се коригира посоченият (вписан) размер на ДДС в първоначалната фактура?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство членове 184 и/или 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане — тъй като въпросната сделка е освободена от ДДС — трябва да се приеме, че задължението на данъчнозадълженото лице да коригира приспадането е възникнало незабавно или едва когато е станало ясно, че не е следвало да се извършва първоначално приспадане?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство Директивата за ДДС, и по-специално членове 179, 184—186 и 250 от нея, да се тълкуват в смисъл, че коригираните суми на подлежащия на приспадане ДДС по получени доставки трябва да се приспаднат през данъчния период, в който е възникнало задължението и/или правото на данъчнозадълженото лице да коригира първоначалното приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/16: North East Pylon Pressure Campaing и Sheehy, Съдебно решение от 15 март 2018 г.
В случай че по националното право законодателят не е определил изрично и окончателно на кой етап от процедурата може да се оспори решение и съдът разрешава този въпрос за всеки конкретен случай поотделно в съответствие с правилата на общото право (common-law), приложимо ли е предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] право на процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, по отношение на производството пред националния съд, в рамките на което се установява дали въпросното оспорване е предявено на правилния етап?
Отнася ли се предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] изискване за процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, за всички елементи на съдебно производство, в рамките на което се оспорва законосъобразността (с оглед на националното право или на правото на Съюза) на решение, действие или бездействие, попадащо в приложното поле на разпоредбите от същата директива за участие на обществеността, или се отнася само за тези елементи на оспорването, които са основани на правото на Съюза (или по-конкретно само за елементите на оспорването, които имат отношение към разпоредбите от директивата за участие на обществеността)?
Попадат ли в обхвата на съдържащия се в член 11, параграф 1 от Директива 2011/92 израз „решения, действия или бездействия“ административните решения, които са приети в рамките на разглеждане на заявка за разрешение за осъществяване, независимо дали с тези решения се установяват окончателно права на страните?
Трябва ли националният съд, за да осигури ефективна съдебна защита в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, да даде тълкуване по националното си право, което да съответства, доколкото е възможно, на определените цели в член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]:
а) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент (ЕС) [№ 347/2013] и/или
б) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, точки а) и/или б), изискването оспорващите да „отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“, представлява ли пречка да се приеме, че посочената конвенция има директен ефект, при положение че оспорващите изпълняват всички критерии по националното право, за да могат да оспорват и/или изрично имат право да предявят искане за оспорване:
а) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент [347/2013] и/или
б) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива [92/43]?
Възможно ли е държава членка да предвиди в законодателството си изключения от правилото, че процедурите в областта на околната среда не трябва да бъдат възпрепятстващо скъпи, при положение че нито Директива [2011/92], нито Орхуската конвенция предвиждат такова изключение?
По-специално допуска ли Орхуската конвенция национално право да изисква наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие или решение и увреждането на околната среда като условие за прилагането на транспониращото член 9, параграф 4 от същата конвенция национално законодателство за гарантиране, че производствата в областта на околната среда не са възпрепятстващо скъпи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/17: Comune di Castelbellino, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
Допуска ли правото на Съюза (и по-специално Директива 2011/92 в редакцията, действаща към датата на приемане на актовете, разглеждани по главното производство) по принцип правна уредба или национална административна практика, която позволява да се подлагат на проверка на необходимостта от ОВОС или да се извършва ОВОС за проекти, които се отнасят до вече реализирани инсталации към момента на проверката, или, напротив, допуска да се вземат предвид извънредни обстоятелства в това отношение, които обосновават изключението от общия принцип, че ОВОС има характер на предварителна оценка?
По-специално обосновано ли е такова изключение, в случай че последваща правна уредба освобождава от ОВОС даден проект, който е трябвало да бъде подложен на проверка на необходимостта от ОВОС на основание на решение на национален съд, с което е обявена за противоконституционна или неприложима действаща преди това норма, предвиждаща освобождаването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/16: ZPT AD, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.
1) Имат ли директен ефект и непосредствено действие норми на правото на ЕС с прилагащ характер, какъвто е Регламент № 1998/2006 и ако това е така, нарушава ли тези принципи разпоредба на националното законодателство, която стеснява или ограничава приложното поле на общностната норма?
2) Съвместима ли е с конкуренцията на общия пазар държавна помощ под формата на данъчно облекчение, която помощ се инвестира в активи, използвани за производство на продукция, част от която се изнася за трети страни или държави членки?
3) Попада ли производството на изнесена продукция чрез използване на активи, придобити със средства от предоставена държавна помощ в обхвата на дейност, пряко свързана с изнасяните количества по смисъла на член 1, [параграф 1, буква] г) от Регламент № 1998/2006
Ако отговорът е отрицателен, то разполагат ли държавите членки с възможност да предвидят в националните законодателства допълнителни ограничения за износители на продукция, произведена чрез активи, резултат от инвестиция на данъчно облекчение
Ако отговорът е положителен, как се съотнася тази норма към разпоредбата на член 35 от ДФЕС относно забраната за количествените ограничения на износа между държавите членки, както и всички мерки с равностоен ефект и налице ли е дискриминация и нарушаване свободното движение на стоки?
4) Допуска ли разпоредбата на член 1 от Регламент № 1998/2006 да бъде отказано на юридическо лице признаването на право на финансова помощ de minimis, произтичащо от правото на ЕС преди изтичането на предвидения в националния закон срок от четири години, в който трябва да бъде направена инвестицията само поради обстоятелството, че в същия период той е инвестирал средства и в други, самостоятелно обособени структури на предприятието му, от които е осъществен износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/16: X, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която на установено в държава членка дружество майка не се разрешава да приспадне лихвата по заем, свързан с капиталово участие в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че такова приспадане би било възможно, ако посоченото дъщерно дружество беше включено в данъчна единица — имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица — с посоченото дружество майка, тъй като в този случай вследствие на консолидацията не би могло да се установи връзката с такова капиталово участие?
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която установено в държава членка дружество майка не може да вземе предвид загуба от курсови разлики по отношение на сумата, инвестирана в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че би могло да направи това, ако посоченото дъщерно дружество е включено в данъчна единица, имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица, с установено в първата посочена държава членка дружество, което се дължи на консолидацията в рамките на данъчната единица, когато тази правна уредба не предвижда симетрично данъчно облагане на печалбите, произтичащи от тези промени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/16: T – 2, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане на ДДС по получени доставки съгласно член 185, параграф 1 от Директивата за ДДС, или да се счита за различна ситуация, при която определената сума за приспадане е по-малка или по-голяма от тази, на която данъчнозадълженото лице има право съгласно член 184 от Директивата за ДДС?
Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за (частично) неизвършване на плащане съгласно член 185, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС?
Трябва ли държавата членка, като взема предвид изискванията за яснота и правна сигурност, наложени от законодателя на Съюза, и разпоредбата на член 186 от Директивата за ДДС, с цел да изиска корекция на приспадането, когато не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане съгласно член 185, параграф 2, [втора] алинея от тази директива, да предвиди конкретно в националната си правна уредба хипотезите за неизвършено плащане, дори да включи в правната си уредба одобрен и влязъл в сила предпазен конкордат (в случай че той влиза в понятието за неизвършено плащане)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/17: NN, Заключение от 21 февруари 2018 г.
1) Кои фактори трябва да се вземат предвид при преценката дали по отношение на приспадането на загуби за местните дружества в положение като разглежданото в случая се прилага условие, което е „еквивалентно“ — по смисъла на точка 20 от решение Philips [Electronics] — на условието, приложимо за клоновете на чуждестранни дружества
2) Ако се приеме, че датските данъчни правила не предвиждат различно третиране като разгледаното в решение Philips [Electronics], представлява ли забрана за приспадане като описаната — в случаите, в които и приемащата държава има данъчни правомощия по отношение на загубите на ПО на чуждестранно дружество — сама по себе си ограничение на правото на свободно установяване по смисъла на член 49 ДФЕС, което трябва да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли това ограничение да се обоснове с необходимостта от предотвратяване на двойното приспадане на загуби, с целта да се гарантира балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки или с комбинация от двете
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, пропорционално ли е това ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/16: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 8 февруари 2018 г.
Съвместима ли е националната правна уредба, която допуска продажбата на петролни продукти без акциз в гранични бензиностанции, с изискванията на член 7, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз?
Може ли поставянето на акцизни стоки под митнически режим „износ“ непосредствено след извеждането им от режим отложено плащане на акциз да изключи възникването на задължение за плащане на акциз по смисъла на Директива 2008/118/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/17: Denker, Определение от 7 февруари 2018 г.
Последиците от оттегляне на преюдициално запитване по отношение на заличаване на делото от регистъра на Съда и разпределяне на съдебните разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/16: Bevola и Jens W. Trock, Заключение от 17 януари 2018 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС национален данъчен режим като разглеждания в главното производство, който дава възможност да се приспадат загуби на местни клонове, при положение че такава възможност за приспадане не се предоставя за загубите на клонове, установени в други държави членки, включително при обстоятелства, аналогични с разгледаните от Съда в решение Marks & Spencer (C‑446/03, EU:C:2005:763, т. 55—56), освен ако групата е избрала общо международно данъчно облагане при описаните в главното производство обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.