Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-728/17: Комисия/Brouillard, Съдебно решение от 7 март 2019 г.
Тълкувано ли е правилно изискването за „пълно юридическо образование“ и съответния диплом, предвидено в обявлението за конкурса и член 5, параграф 3, буква в), i) от Статута на длъжностните лица на Европейския съюз?
Допустимо ли е журито на конкурса да се ограничи до проверка на съответствието на представения диплом с изискванията на обявлението за конкурса, без да анализира съдържанието и продължителността на образованието, което дипломът удостоверява?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-728/17: Комисия/Brouillard, Съдебно решение от 7 март 2019 г.
Допустимо ли е кандидатурата за конкурс на общо основание да бъде отхвърлена въз основа на диплома, издадена след „потвърждаване на придобития опит“, ако тази диплома съответства на изискваната образователна степен според законодателството на държавата, в която е проведено обучението?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, когато Общият съд не обосновава разликите между различни съдебни решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/17: Craeynest и др., Заключение от 28 февруари 2019 г.
1) Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 288, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 6 и 7 от Директива 2008/50/EО да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
2) Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/EО пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/18: Rimšēvičs/Латвия, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разгледа жалба срещу временното отстраняване на управител на национална централна банка, наложено от национален орган, по член 14.2, втора алинея от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ?
Достатъчно мотивирано и обосновано ли е решението на латвийските органи за временно отстраняване на управителя на латвийската централна банка, съгласно изискванията на член 14.2, втора алинея от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/18: Solvay Chemicals, Определение от 6 февруари 2019 г.
Какво е съдържанието и обхватът на понятието „емисии“ по смисъла на член 3, буква б) от Директива 2003/87 и могат ли презумпции относно отделянето на CO2 да го разширяват извън действителното отделяне в атмосферата?
Съответстват ли разпоредбите на член 49, параграф 1, втора алинея от Регламент № 601/2012 и точка 20, част Б от приложение IV към него на определението за „емисии“ в Директива 2003/87 и на целите на схемата за търговия с квоти за емисии?
Превишила ли е Европейската комисия предоставените ѝ правомощия по член 14, параграф 1 от Директива 2003/87 при приемането на посочените разпоредби от Регламент № 601/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-373/18: Prosa, Определение от 31 януари 2019 г.
Допустимо ли е държава членка да въведе отново данък върху вноските в капитала за трансакции по учредяване на капиталово дружество, след като този данък вече е бил отменен, въпреки че към 1 юли 1984 г. е съществувал?
Може ли опасенията за загуба на бюджетни приходи да оправдаят повторното въвеждане на данък върху вноските в капитала в контекста на Директива 69/335?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/17: Haswani/Съвет, Съдебно решение от 24 януари 2019 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли искане за изменение на жалбата като недопустимо поради липса на изменени основания и доводи, без да провери дали между първоначалния и новия акт има съществени разлики, които изискват такива изменения?
Задължен ли е Общият съд да предостави на жалбоподателя възможност да отстрани нередовността, когато не са представени изменени основания и доводи при искане за изменение на жалбата?
Изисква ли член 86, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд винаги да се представят изменени основания и доводи при изменение на жалбата, когато критериите за включване в списъците са променени между първоначалния и новия акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-712/17: EN.SA., Заключение от 17 януари 2019 г.
Съвместима ли е с принципите на правото на ЕС в областта на ДДС, развити от Съда, националната нормативна уредба, а именно член 19 („Приспадане“) и член 21, параграф 7 („Фактуриране на сделките“) от decreto del Presidente della Repubblica (Декрет на президента на Републиката) № 633 от 26 октомври 1972 г. и член 6, параграф 6 от decreto legislativo (Законодателен декрет) № 471 от 18 декември 1997 г. (Нарушение на задълженията за документиране, отчитане и индивидуализация на сделките) в хипотезата на обявени за фиктивни сделки, в резултат на които не е причинена вреда на държавния бюджет и не е настъпило каквото и да било данъчно предимство за данъчнозадълженото лице, като се има предвид, че едновременното прилагане на тези разпоредби от вътрешното право води до това:
а) данъкът, наложен върху извършените от приобретателя придобивания за всяка от спорните сделки, свързани с участието на един и същ субект и с една и съща данъчна основа, никога да не може да бъде приспаднат;
б) прехвърлителят да начислява и плаща данъка (и да бъде изключена възможността за възстановяване на недължимо платеното) за съответните паралелни продажби, също приети за фиктивни;
в) да бъде наложена санкция в размер на данъка върху придобиванията, за който се приема, че не подлежи на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/17: Holmen, Заключение от 10 януари 2019 г.
1. Може ли да се приеме, че за да има дадено дружество майка в една държава членка правото — което следва от решение Marks&Spencer — да приспадне на основание член 49 ДФЕС окончателните загуби на дъщерно дружество в друга държава членка, е необходимо дъщерното дружество да бъде пряко притежавано от дружеството майка?
2. Трябва ли да се счита, че тази част от загуба, която в резултат от разпоредбите в държавата на дъщерното дружество не е било възможно да се приспадне от печалбата, реализирана там през конкретната година, но вместо това може да се пренесе и евентуално да се приспадне в следваща година, също е окончателна?
3. Трябва ли при преценката дали загубата е окончателна да се вземе предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбите в държавата на дъщерното дружество единствено страната, от чиято дейност е породена загубата, може да я приспадне?
4. Ако следва да се вземе предвид ограничение като посоченото в третия въпрос, трябва ли да се отчете всъщност до каква степен това ограничение е допринесло за невъзможността да се приспадне част от загубите от реализираните от друга страна печалби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/17: Memira Holding, Заключение от 10 януари 2019 г.
1. Трябва ли при преценката дали загуба на дъщерно дружество в друга държава членка е окончателна по смисъла на съдебната практика, произтичаща от решението по дело A, а следователно и дали дружеството майка може да приспадне загубата на основание член 49 ДФЕС, да се вземе предвид фактът, че съгласно правната уредба на държавата членка на дъщерното дружество съществуват ограничения относно възможността дружествата, различни от дружеството, претърпяло загубата, да приспадат загубата?
2. Ако ограничение като посоченото в първия въпрос трябва да бъде взето предвид, трябва ли да се вземе предвид и дали в конкретния случай действително е налице друго дружество в държавата на дъщерното дружество, което е могло да приспадне загубите, ако такова приспадане бe позволено там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.