всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Berger

Съдия докладчик – Berger

Дело C-373/13: T., Съдебно решение от 24 юни 2015 г.

Следва ли разпоредбата на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83[…], която се отнася до задължението на държавите членки да издават разрешение за пребиваване на лица, на които е предоставен статут на бежанец, да се спазва и в случаите на отнемане на вече издадено разрешение за пребиваване?
Във връзка с това, трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че не допуска отнемането или прекратяването на разрешението за пребиваване (например вследствие на експулсиране съгласно националното право) на лице, на което е предоставен статут на бежанец, ако не са изпълнени условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от Директива 2004/83[…] или не са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83?
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):
Само при наличието на условията по член 21, параграф 3 във връзка с параграф 2 от Директива 2004/83 (съответно на по-късно приетата идентична разпоредба от заменилата я Директива 2011/95/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, стр. 9)]) ли са допустими съгласно правото на [ЕС] отнемането и прекратяването на разрешението за пребиваване (например вследствие на експулсиране съгласно националното право) на лице, на което е предоставен статут на бежанец?
При положителен отговор на двете части от въпрос 1:
Как следва да се тълкува основанието за дерогация „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ в член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83[…] с оглед на опасностите, произтичащи от извършване на действия по подпомагане на терористична организация?
Може ли да се приеме, че са налице „императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред“ по смисъла на член 24, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/83, ако лице, на което е предоставен статут на бежанец, е подпомагало ПКК, по-специално чрез събиране на дарения и постоянно участие в мероприятия с цели, близки до тези на ПКК, дори когато не са изпълнени условията за отпадане на забраната за връщане („non-refoulement“) съгласно член 33, параграф 2 от Женевската конвенция […] и така не са изпълнени условията на член 21, параграф 2 от Директива 2004/83?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-649/13: Comité d’entreprise de Nortel Networks и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.

Има ли юрисдикцията на държавата, в която е образувано вторично производство, изключителна или алтернативна на юрисдикцията на държавата, в която е образувано главното производство, компетентност да определи имуществото на длъжника, което попада в обхвата на действие на вторичното производство, съгласно член 2, буква ж), член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент № 1346/2000, и в случай че е налице изключителна или алтернативна компетентност, правото на главното производство ли е приложимо, или правото на вторичното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/14: García-Nieto и др., Заключение от 4 юни 2015 г.

1) Важи ли изискването за равно третиране по член 4 от Регламент [№ 883/2004] — с изключение на забраната за прехвърляне на обезщетения в друга държава по член 70, параграф 4 от Регламента — и за специалните парични обезщетения без плащане на вноски по смисъла на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: допустими ли са — и евентуално в какъв обхват — ограниченията на изискването за равно третиране по член 4 от Регламент № 883/2004, които са въведени с разпоредби на националното законодателство за транспониране на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО и които във всички случаи изключват достъпа до такива обезщетения през първите три месеца на пребиваването, когато гражданите на Съюза не са заети или самостоятелно заети лица в Германия и нямат право на свободно движение съгласно член 2, параграф 3 от [FreizügG/EU]?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: съвместима ли е с други изисквания за равно третиране, залегнали в първичното право — и по-специално член 45, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 18 ДФЕС — национална разпоредба, съгласно която през първите три месеца от пребиваването си гражданите на Съюза във всички случаи са лишени от определено социално плащане, с което се осигурява жизненият минимум и същевременно се улеснява достъпът до пазара на труда, когато тези граждани на Съюза не са заети или самостоятелно заети лица в Германия и нямат право на свободно движение съгласно член 2, параграф 3 от FreizügG/EU, но могат да докажат наличието на реална връзка с приемащата държава членка, и по-специално с пазара на труда на приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/14: JAS/Комисия, Съдебно решение от 21 май 2015 г.

Нарушено ли е изискването по член 239 от Митническия кодекс на Общността, като не е проверено дали положението на JAS Jet Air Service France SARL представлява „особена ситуация“, която да оправдае опрощаване на дължимите вносни мита?
Може ли поведението на данъчната администрация при издаването и контрола на разрешения за внос без ДДС да обоснове „особена ситуация“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс на Общността, която да оправдае опрощаване на вносните мита?
Съответства ли на принципите на правото възлагането на доказателствената тежест върху частния оператор да докаже, че стриктното прилагане на процедурите от страна на администрацията би предотвратило митническата измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/14: JAS/Комисия, Съдебно решение от 21 май 2015 г.

Нарушено ли е изискването по член 239 от Митническия кодекс за наличие на „особена ситуация“, която да оправдава опрощаване на дължимите вносни мита?
Може ли поведението на националната данъчна администрация при издаването и контрола на разрешения за внос без ДДС да представлява „особена ситуация“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс?
Спазени ли са принципите относно разпределението на доказателствената тежест при искане за опрощаване на вносни мита по член 239 от Митническия кодекс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-105/14: Taricco и др., Заключение от 30 април 2015 г.

1) Дали въведеното със Закон № 251 от 2005 г. изменение на член 160, последна алинея от Codice penale — в частта, в която предвижда продължаване на давностния срок само с една четвърт след прекъсване на давността и така допуска погасяване на наказателното преследване независимо от своевременно му извършване и следователно води до ненаказуемост — противоречи на нормата за защита на конкуренцията, установена в член 101 ДФЕС?
2) Дали чрез въведеното със Закон № 251 от 2005 г. изменение на член 160, последна алинея от Codice penale — в частта, в която предвижда продължаване на давностния срок само с една четвърт след прекъсване на давността и така лишава от наказателноправни последици деянията, извършени от безскрупулни икономически оператори — италианската държава е установила форма на държавна помощ, която е забранена съгласно член 107 ДФЕС?
3) Дали чрез въведеното със Закон № 251 от 2005 г. изменение на член 160, последна алинея от Codice penale — в частта, в която предвижда продължаване на давностния срок само с една четвърт след прекъсване на давността и така създава положение на ненаказуемост на лицата, които злоупотребяват с общностната директива — италианската държава е добавила неправомерно допълнителен случай на освобождаване от данък по отношение на тези, които са изчерпателно уредени в член 158 от Директива 2006/112/ЕО?
4) Дали чрез въведеното със Закон № 251 от 2005 г. изменение на член 160, последна алинея от Codice penale — в частта, в която предвижда продължаване на давностния срок само с една четвърт след прекъсване на давността, водещо до отказ от преследване на деяния, които лишават държавата от необходимите ресурси, включително с оглед на изпълнението на задълженията към Европейския съюз — е допуснато нарушение на принципа на стабилни публични финанси, закрепен в член 119 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/14: Consorci Sanitari del Maresme, Определение от 24 април 2015 г.

Кои са приложимите критерии за определяне дали административен орган, разглеждащ специални жалби по обществени поръчки, може да бъде квалифициран като юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС?
Компетентен ли е Tribunal Català de Contractes del Sector Públic да отправя преюдициални запитвания по член 267 ДФЕС като юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-557/13: Lutz, Съдебно решение от 16 април 2015 г.

Прилага ли се член 13 от Регламент № 1346/2000 в случая, когато оспореното от синдика изплащане на запорирана преди откриване на производството по несъстоятелност сума е извършено едва след откриване на това производство по несъстоятелност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: изключението по член 13 от Регламент № 1346/2000 отнася ли се и до погасителните давностни срокове, сроковете за упражняване на правото на отмяна и преклузивните срокове съгласно приложимия за оспореното действие закон по същество (lex causae)?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: в този случай изискванията за форма, които следва да се спазват при упражняването на правото по смисъла на член 13 от Регламент № 1346/2000, от lex causae ли се определят, или се уреждат от lex fori concursus?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/14: Bohez, Заключение от 16 април 2015 г.

1) Член 1, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] следва ли да се тълкува в смисъл, че делата относно изпълнението на имуществена санкция (astreinte), която е определена в съдебен спор, засягащ родителските грижи и правото на лични отношения, с цел да се гарантира изпълнението на основното задължение, не попадат в приложното поле на този регламент?
2) Ако горепосочените дела попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], член 49 от този регламент следва ли да се тълкува в смисъл, че определената съответно за ден имуществена санкция — която в държавата членка по произход подлежи на непосредствено изпълнение за определения ѝ размер, но окончателният ѝ размер може да бъде изменен въз основа на молба или на твърдение на лицето, което трябва да плати санкцията — подлежи на изпълнение в [друга] държава членка едва след като размерът ѝ е отделно окончателно определен в държавата членка по произход?
3) Ако горепосочените дела не попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], как следва да се тълкува член 47, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003]: в смисъл, че към изпълнителните и обезпечителните мерки, които се отнасят до родителските грижи и правото на лични отношения, се прилага процедурата за изпълнение по смисъла на тази разпоредба, т.е. процедура, за която определящо е законодателството на държавата членка по изпълнението, или пък че тези мерки могат да бъдат част от решението относно родителските грижи и правото на лични отношения, което съгласно Регламент [№ 2201/2003] подлежи на изпълнение в другата държава членка?
4) Ако изпълнението на имуществена санкция се иска в друга държава членка, необходимо ли е размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка, в която е постановено решението, дори и Регламент [№ 44/2001] да не се прилага при изпълнението?
5) Ако имуществена санкция (astreinte), определена с оглед зачитането на правото на лични отношения, подлежи на изпълнение в друга държава членка, без размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка по произход:
а) за изпълнението на имуществената санкция необходимо ли е все пак да се провери дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед правата на детето, и
б) кой съд тогава е компетентен да провери тези обстоятелства, и по-точно:
i) компетентността на съда на държавата по изпълнението във всички случаи ли се свежда до проверка дали твърдяното възпрепятстване на правото на лични отношения между деца и родител се дължи на причина, която изрично следва от решението по съществото на спора, или
ii) от защитените в Хартата на основните права на Европейския съюз права на детето следва ли, че съдът на държавата по изпълнението има по-широко правомощие или задължение за проверка дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед закрилата на правата на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/14: Alimanovic, Заключение от 26 март 2015 г.

1) Важи ли изискването за равно третиране по член 4 от Регламент [№ 883/2004] — с изключение на забраната за прехвърляне на обезщетения в друга държава по член 70, параграф 4 от [този регламент] — и за специалните парични обезщетения без плащане на вноски по смисъла на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 883/2004]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: допустими ли са — и евентуално в какъв обхват — ограниченията на изискването за равно третиране по член 4 от Регламент [№ 883/2004], които са въведени с разпоредби на националното законодателство за транспониране на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 и които във всички случаи изключват достъпа до такива обезщетения, когато гражданинът на Съюза има право на пребиваване в другата държава членка само на основание на обстоятелството, че търси работа?
3) Съвместима ли е с член 45, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 18 ДФЕС национална разпоредба, съгласно която гражданите на Съюза, които могат да упражняват правото си на свободно движение като търсещи работа лица, във всички случаи са лишени от определено социално плащане, с което се осигурява жизненият минимум и същевременно се улеснява достъпът до пазара на труда, за периода, през който имат право на пребиваване само за да търсят работа, и то независимо от връзката им с приемащата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171834 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form