Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Коя е релевантната дата за преценката дали лице, на което е предоставена международна закрила, е „ненавършило пълнолетие“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95, за да се постанови решение по подадената от търсещо убежище лице молба за международна закрила, когато това търсещо убежище лице, което е влязло на територията на приемащата държава членка, в която се намира ненавършилото му пълнолетие несемейно дете, иска да изведе от получения от това дете статут на субсидиарна закрила право на убежище съгласно законодателството на тази държава членка, предоставящо такова право на лицата, които попадат в обхвата на посочената разпоредба?
Следва ли понятието „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95 във връзка с член 23, параграф 2 от нея и член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не изисква действително възобновяване на семейния живот между родителя на лицето, на което е предоставена международна закрила, и неговото дете?
Следва ли член 2, буква й), трето тире от Директива 2011/95 във връзка с член 23, параграф 2 от нея да се тълкува в смисъл, че правата, които членовете на семейството на лице, на което е предоставена субсидиарна закрила, извеждат от получения от тяхното дете статут на субсидиарна закрила, и по-специално предимствата, посочени в членове 24—35 от тази директива, продължават да съществуват след навършване на пълнолетие от това лице за срока на валидност на разрешението на пребиване, предоставено им в съответствие с член 24, параграф 2 от посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Попадат ли исковете за връщане на неоснователно платена сума, при които се претендира неоснователно обогатяване, в обхвата на компетентността по [Регламент „Брюксел I“] относно „квазиделиктите“, като се има предвид че в разпоредбата на член 5, точка 3 от този регламент по-специално се предвижда, че „[с]рещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка: […] по дела относно […] квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“?
2) Попадат ли исковите производства, започнати поради наличието на срок, в който връщането на неоснователно платените суми в производство по принудително изпълнение може да се поиска в същото съдебно изпълнително производство, в обхвата на изключителната компетентност по член 22, точка 5 от [Регламент „Брюксел I“], където се предвижда, че по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения изключителна компетентност притежават съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено, независимо от местоживеенето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че относно вида на кредита трябва евентуално да се посочи, че е налице свързан договор за кредит и/или договор за кредит с определен срок?
Следва ли член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че в условията за усвояването на кредита, в случай на свързани договори за кредит с оглед на финансирането на покупката на определена стока, при изплащане на сумата по кредита на продавача следва да се посочи, че кредитополучателят се освобождава от задължението си за заплащане на продажната цена до размера на изплатената сума и че продавачът е длъжен да му предаде закупената стока, ако цената е платена изцяло?
Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим при сключването на този договор, и конкретно да описва механизма за регулиране на лихвения процент за просрочени плащания?
Следва ли член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че при изчисляването на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване на кредита, договорът за кредит трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител метода за изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на представената в посочения договор информация?
Следва ли член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не изисква договорът за кредит да посочва всички случаи, в които на страните по договора за кредит е признато право на прекратяване не от тази директива, а само от националното законодателство?
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска кредиторът да направи възражение за погасено право, когато потребителят упражни правото си на отказ съгласно тази разпоредба, щом част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито е надлежно предоставена впоследствие, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ и не носи отговорност за това незнание?
Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността кредиторът с основание да счита, че потребителят е злоупотребил с правото си на отказ, предвидено в член 14, параграф 1 от тази директива, когато част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ?
Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва съществената информация относно всички извънсъдебни процедури за уреждане на спорове или обезщетение, до които потребителят има достъп, и евентуално за разходите за всяка от тези процедури; обстоятелството, че оплакването или искът трябва да се подаде на хартиен носител или по електронен път; физическият или електронен адрес, на който следва да се подаде оплакването или искът, както и другите формални изисквания, на които трябва да отговаря оплакването или искът, и достатъчно ли е простото препращане в договора за кредит към достъпен в интернет процедурен правилник или към друг акт или документ, предмет на който са условията за провеждане на извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 98 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с точка 7 от приложение III към същата директива да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, по силата на което, от една страна, доставките на услуги от лица, извършващи дейност на преместваеми увеселителни обекти, и от друга страна, доставките на услуги от лица, извършващи дейност на постоянни увеселителни обекти под формата на развлекателни паркове, се облагат с различни ставки на ДДС — едната намалена, а другата стандартна, и дали правото на Съюза допуска национална юрисдикция, ако срещне особени затруднения при извършването на преценка относно спазването на принципа на данъчна неутралност, да поиска, при условията, предвидени в националното право, експертно становище, което да ѝ даде яснота за решението ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) [ДФЕС] във връзка с член 47, параграф 2 от Хартата, принципите за забрана за дискриминация и за равностойност на процесуалните мерки в националния съдебен процес, както и член 1, [параграф 1,] буква а) от Регламент [№ 1206/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато националното право на сезирания съд предвижда същият да извършва служебна справка за адрес на ответника в собствената си държава и се установи, че този ответник се намира в друга държава от Европейския съюз, сезираният национален съд е задължен да извърши справка за адреса на ответника и при компетентните органи в държавата, където той пребивава?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при определяне на обичайното местопребиваване на длъжник като предпоставка по националното право за провеждане на едностранно формално производство без събиране на доказателства, каквото е това за издаване на заповед за изпълнение, националният съд е длъжен да тълкува всяко обосновано съмнение за това, че длъжникът има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, като липса на правна предпоставка за издаване на такава заповед, съответно — като основание за невлизане на заповедта в сила?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с принципа за осигуряване на процесуални средства от националния съд за ефективна защита на правата, произтичащи от правото на Съюза, да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, който след издаване на заповед за изпълнение срещу определен длъжник е установил, че този длъжник вероятно няма обичайно местопребиваване в държавата на съда, и при условие че това представлява пречка за издаване на заповед за изпълнение срещу такъв длъжник по националното право, да обезсили издадената заповед за изпълнение служебно въпреки липсата на изрична законодателна разпоредба в този смисъл?
Ако отговорът на въпрос 3 е отрицателен, то следва ли посочените в същия въпрос разпоредби да се тълкуват в смисъл, че задължават националния съд да обезсили издадената заповед за изпълнение, ако е извършил проверка и е установил със сигурност, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Противоречи ли на свободното движение на капитали съгласно член 63 и сл. ДФЕС обстоятелството, че съгласно членове 31 и 2 [от EBF] за целите на корпоративния данък за юридическите лица, дължим от жалбоподателя за 1999 г. и 2000 г., могат да се приспадат 50 % от дивидентите, получени от национални (португалски) фондови пазари, а да се считат за изключени от такова приспадане дивидентите, получени от фондови пазари на други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че договор за дарение при смърт, сключен между двама германски граждани с обичайно местопребиваване в Германия, касаещ намиращ се в Австрия недвижим имот, съгласно който договор при смърт на дарителя надареният има облигационно право по отношение на наследственото имущество на вписване в имотния регистър на своето право на собственост въз основа на този договор и акта за смърт на дарителя, тоест без намеса на съда, компетентен да разглежда наследствени дела, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се урежда и действителността на избора на право, направен преди 17 август 2015 г., за договор за дарение при смърт, определян като договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС, член 2, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкувателна практика като тази относно член 111, осма алинея от Конституцията, член 360, първа алинея, точка 1 и член 362, първа алинея от Гражданския процесуален кодекс и член 110 от Административнопроцесуалния кодекс — в частта, в която тези разпоредби допускат касационна жалба срещу решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет) на „основания, свързани с компетентността“ — която произтича от решение № 6 от 2018 г. на Corte costituzionale (Конституционен съд) и от последващата национална съдебна практика, в която се приема чрез изменение на предходната практика, че способът за касационно обжалване с оглед на т.нар. „липса на правораздавателна компетентност“ не може да се използва за обжалване на решения на Consiglio di Stato (Държавен съвет), с които се прилагат развити на национално равнище тълкувателни практики, противоречащи на решения на Съда, в области, които са уредени от правото на Европейския съюз (в случая, в областта на възлагането на обществени поръчки), в които държавите членки са отказали да упражняват суверенните си правомощия в несъвместим с това право смисъл, вследствие на което се установява утвърждаването на нарушения на общностното право, които биха могли да бъдат поправени посредством горепосочения способ, и се засяга еднаквото прилагане на правото на Съюза и ефективността на съдебната защита на субективните правни положения от значение за Общността, в противоречие с изискването за пълно и своевременно прилагане на това право от всички съдилища, по начин, който задължително е в съответствие с правилното тълкуване, установено от Съда, като се имат предвид пределите на „процесуалната автономия“ на държавите членки при уреждането на процесуалните способи?
2) Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкуване и прилагане на член 111, осма алинея от Конституцията, член 360, първа алинея, точка 1 и член 362, първа алинея от Гражданския процесуален кодекс и член 110 от Административнопроцесуалния кодекс, които произтичат от националната съдебна практика, съгласно която касационната жалба пред пленума [на Касационния съд] на „основания, свързани с компетентността“ с оглед на т.нар. „липса на правораздавателна компетентност“, не е допустима като процесуално средство за обжалване на решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет), в които при решаване на спорове по въпроси относно прилагането на правото на Съюза необосновано не се отправя преюдициално запитване до Съда, без да са налице изчерпателно изброените от последния условия, подлежащи на стриктно тълкуване (след решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit, C‑283/81 [EU:C:1982:335]), които освобождават националната юрисдикция от посоченото задължение, в противоречие с принципа, че е несъвместима с правото на Съюза национална правна уредба или практика, дори установена в закон или в конституция, която предвижда отнемане, включително временно, на свободата на националния съд (независимо дали действа като последна инстанция) да отправя преюдициални запитвания, вследствие на което се изземва изключителната компетентност на Съда за правилно и задължително тълкуване на общностното право, става непоправимо (и се насърчава утвърждаването на) евентуалното тълкувателно противоречие между правото, прилагано от националния съд, и правото на Съюза, и се засяга еднаквото прилагане и ефективността на съдебната защита на субективните правни положения, произтичащи от правото на Съюза?
3) Прилагат ли се принципите, изведени от Съда в решения от 5 септември 2019 г., Lombardi, C‑333/18[, EU:C:2019:675], от 5 април 2016 г., PFE, C‑689/13[, EU:C:2016:199], от 4 юли 2013 г., Fastweb, C‑100/12[, EU:C:2013:448], във връзка с член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от [Директива 89/665], изменена с [Директива 2007/66], към разглеждания в главното производство случай, в който, доколкото конкурентното предприятие оспорва изключването от процедура за възлагане на обществена поръчка и възлагането на друго предприятие, Consiglio di Stato (Държавен съвет) разглежда по същество само това основание на жалбата, с което изключеното предприятие оспорва по-ниския от „прага“ брой точки, получен за техническата му оферта, и като разглежда с предимство насрещните жалби на възлагащия орган и на предприятието, на което се възлага поръчката, ги уважава, като обявява за недопустими (и не разглежда по същество) останалите основания на главната жалба, с които се оспорва изходът на процедурата за възлагане на обществена поръчка по други причини (поради неяснота на критериите за преценка на офертите в спецификацията на обществената поръчка, липса на мотиви на предоставените оценки, незаконосъобразност на назначаването и състава на комисията за поръчката), съобразно национална правораздавателна практика, съгласно която предприятието, изключено от процедура за възлагане на обществена поръчка, няма процесуална легитимация да излага оплаквания, с които цели да оспори възлагането на поръчката на конкурентното предприятие, включително посредством прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като следва да се прецени дали е съвместимо с правото на Съюза лишаването на предприятието от правото да иска съдът да разгледа всяко основание за оспорване на изхода от процедурата за възлагане на обществена поръчка, в случай че неговото изключване не е окончателно установено и че всеки конкурент може да се позове на равностоен законен интерес от отхвърлянето на офертата на останалите, което може да доведе до извод за невъзможност на възлагащия орган да избере редовна оферта и до откриването на нова процедура за възлагане, в която всеки от оферентите би могъл да участва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1, буква в) от Конвенцията от Лугано II да се тълкува в смисъл, че „извършването“ на търговски или професионални дейности в държава, обвързана по Конвенцията, където потребителят има местоживеене, предполага извършване на трансгранична дейност от съдоговорителя на потребителя от момента на изготвяне и сключване на договора, или тази разпоредба се прилага и за определяне на компетентния да разгледа иск съд, когато към момента на сключване на договора страните по договора са установили своето местоживеене по смисъла на членове 59 и 60 от Конвенцията от Лугано II в същата държава, обвързана по Конвенцията, и връзката на правните отношения с чужбина е възникнала впоследствие, тъй като по-късно потребителят се е преместил в друга държава, обвързана по Конвенцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.