всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

Неизпълнение на задълженията по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 29/2009 на Комисията от 16 януари 2009 година за определяне на изисквания за услугите по осъществяване на линия за предаване на данни за Единното европейско небе, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, поради това, че Република Малта не е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че избраният от нея доставчик на аеронавигационно обслужване е в състояние да предоставя и извършва съответните услуги.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

Предявява[т] ли се нарушен[и] [права на субект на данни] „в резултат на обработването на лични данни“ по смисъла на член 80, параграф 2 от ОРЗД, ако сдружение за защита на интересите на потребителите основава иска си на факта, че правата на субект на данни са били нарушени поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация за целта на обработването на данните и за получателя на личните данни съгласно член 12, параграф 1, първо изречение от ОРЗД във връзка с член 13, параграф 1, букви в) и д) от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Какви са изискванията към мотивите в молбата за допускане на обжалване по отношение на значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Води ли липсата на конкретни и точни данни или наличието на общи, абстрактни, непълни или противоречиви доводи до недопускане на обжалване?
Автоматично ли се допуска обжалване, когато се повдига въпрос, който не е бил разглеждан от Съда, без да се установи неговото значение за правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че дадено лице може да се счита за окончателно оправдано по смисъла на този член 50 вследствие на постановление за прекратяване на наказателното производство, издадено от прокуратура, без да е разгледано правното положение на това лице като носещо наказателна отговорност за деянието, съставляващо преследваното престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Достатъчно конкретизирани ли са основанията и правните въпроси в искането за допускане на обжалване, така че да се приеме, че жалбата повдига съществени въпроси за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Необходимо ли е даден правен въпрос да бъде изчерпателно разгледан от Съда, за да се приеме, че той е съществен за единството, последователността или развитието на правото на ЕС, или се изискват конкретни доводи за неговата значимост?
Може ли евентуалната липса на мотиви в обжалваното съдебно решение да повдига съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС, ако не са представени доводи за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на съдебно обжалване съгласно националното право, може да не отправи до Съда въпрос за тълкуването на правото на Съюза и сама да реши този въпрос, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и какви са критериите за това?
Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че се прилага към правоотношение като установеното между член на персонала на военния корпус на Италианския Червен кръст, повикан на временна служба, и тази организация, и че не допуска национална правна уредба, която позволява повиквателните заповеди за такива членове на персонала да се продължават и подновяват няколко години без прекъсване, ако тази правна уредба не съдържа мерки за избягване и евентуално санкциониране на злоупотребата с последователни срочни договори или еквивалентни правни мерки?
Следва ли принципът за недопускане на дискриминация, въведен и конкретизиран в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която вследствие на преустройството на организация като италианския Червен кръст позволява на лица като повиканите на постоянна служба членове на персонала на военния корпус на тази организация да продължат да изпълняват дейността си в служба на тази организация, но не предвижда такава възможност за лица като повиканите на временна служба членове на персонала на същия военен корпус, чиято дейност в служба на организацията е приключила на предвидената за това дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че национален съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, може да се въздържи да отправи до Съда въпрос за тълкуване на правото на Съюза и да го реши под собствена отговорност, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и ако да, трябва ли този съд да докаже по обстоятелствен начин, че другите върховни съдилища на държавите членки и Съдът биха направили същото тълкуване, или е достатъчно да е придобил убеждението, че същата очевидност би се наложила и на тези други съдилища и на Съда?
Клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., трябва ли да се тълкува в смисъл, че:
– тя се прилага към отношения като тези между персонала на военния корпус на Италианския червен кръст, повикан да извършва временна служба, и последния, доколкото тези отношения могат да бъдат квалифицирани като „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ по смисъла на рамковото споразумение, и
– в случай че тази разпоредба е приложима към такива отношения, тя се противопоставя на национална уредба, която позволява продължаването и подновяването в продължение на много години и без прекъсване на заповедите за повикване на такъв персонал, доколкото тази уредба не предвижда нито една от мерките, предназначени да предотвратят и, при необходимост, да санкционират злоупотребата с последователни срочни трудови договори, изброени в същата клауза 5, точка 1, букви a)–c), нито еквивалентни законови мерки?
Принципът на недискриминация, както е въведен и конкретизиран с клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не се противопоставя на национална уредба, която, след реорганизация на образувание като Италианския червен кръст, позволява на лица като членовете на персонала на военния корпус на последния, повикани да извършват непрекъсната служба, да продължат да упражняват дейността си в тази организация, но не предвижда тази възможност за лица като членовете на персонала на същия военен корпус, повикани да извършват временна служба, чиято дейност в тази организация е приключила на предвидената за това дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата [за местообитанията] мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (Lupus canis):
1. Допускат ли член 2, параграф 2 и членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата [за местообитанията] със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е „неблагоприятно — неподходящо“ съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации на вълци в Списъка на дивите видове под режим на специална защита и в Каталога на застрашените видове в Испания и е предоставила строга защита, включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?
2. Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север, или на юг от река Дуеро, имайки предвид:
i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо;
ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г.;
iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] район — в Португалия, както и имайки предвид
iv) практиката на Съда относно естествените райони на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било съобразено в по-голяма степен с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?
Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:
3. Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата ловната експлоатация на вълка (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е било оценено като неблагоприятно?
4. Допуска ли член 14 от Директивата обявяването със закон на вълка на север от река Дуеро за вид, подлежащ на лов (член 7 от Закон 4/1996 от 12 юли 1996 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и приложение I към него, както и член 6 от Закон 4/2021 от 1 юли 2021 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси и приложение I към него), и приемането на План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана за местното използване на вълка, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?
5. Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите на вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С‑674/17?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

Трябва ли Директива [2003/96], и по-специално член 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма като член 50 ter от [Закона за акцизите], която оправомощава автономните области да установяват диференцирани по територия ставки на акциза върху минералните масла по отношение на един и същ продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form