Дело C-389/22: Croce Rossa Italiana и др., Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че национален съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, може да се въздържи да отправи до Съда въпрос за тълкуване на правото на Съюза и да го реши под собствена отговорност, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение, и ако да, трябва ли този съд да докаже по обстоятелствен начин, че другите върховни съдилища на държавите членки и Съдът биха направили същото тълкуване, или е достатъчно да е придобил убеждението, че същата очевидност би се наложила и на тези други съдилища и на Съда?

Клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., трябва ли да се тълкува в смисъл, че:
– тя се прилага към отношения като тези между персонала на военния корпус на Италианския червен кръст, повикан да извършва временна служба, и последния, доколкото тези отношения могат да бъдат квалифицирани като „последователни срочни трудови договори или правоотношения“ по смисъла на рамковото споразумение, и
– в случай че тази разпоредба е приложима към такива отношения, тя се противопоставя на национална уредба, която позволява продължаването и подновяването в продължение на много години и без прекъсване на заповедите за повикване на такъв персонал, доколкото тази уредба не предвижда нито една от мерките, предназначени да предотвратят и, при необходимост, да санкционират злоупотребата с последователни срочни трудови договори, изброени в същата клауза 5, точка 1, букви a)–c), нито еквивалентни законови мерки?

Принципът на недискриминация, както е въведен и конкретизиран с клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не се противопоставя на национална уредба, която, след реорганизация на образувание като Италианския червен кръст, позволява на лица като членовете на персонала на военния корпус на последния, повикани да извършват непрекъсната служба, да продължат да упражняват дейността си в тази организация, но не предвижда тази възможност за лица като членовете на персонала на същия военен корпус, повикани да извършват временна служба, чиято дейност в тази организация е приключила на предвидената за това дата?