Съд

а) Възможно ли е да се квалифицира като ДДС по смисъла на разпоредбите на Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) сумата, посочена във фактурата от лице, което предоставя услуги на държавата като наето лице, когато лицето, предоставящо тези услуги, погрешно счита, че предоставя услуги на държавата като самостоятелно заето лице, докато в действителност е наето лице и по препоръка на своя работодател начислява ДДС във фактурите, издадени от него, а не върху общите си доходи, получени от държавата, които по закон представляват данъчната основа за облагане с ДДС, впоследствие удържани от доходите му, но когато размерът на тази сума се определя върху доходите чрез вътрешен метод на приспадане и доходите се считат за включващи размера на дължимия ДДС, докато държавата намалява размера на законните доходи, изплатени на това лице, с елемента на ДДС, който се счита за включен в тях?
б) Възможно ли е да се направи отклонение от формалния принцип, уреждащ данъка, както е предвидено в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) (т.е. когато ДДС е посочен във фактурата или друг документ, служещ като фактура, този данък е дължим на държавата), когато държавата, изпълнявайки тази дейност в изпълнение на своите публични правомощия, съгласно член 4 от посочената директива не подлежи на облагане, така че механизмът на приспадане не се прилага спрямо нея, и посоченият данък не може да бъде и не се прехвърля върху крайния потребител (а именно лицето, което сключва договор с държавата за превод на документи), като доставчикът на услуги има право на възстановяване на данъка, платен на данъчния орган след приспадане на всеки входящ данък, с цел да се избегне обогатяването на държавата в резултат на това?