Съд

1) Може ли член 8 от Директива [1999/5] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба относно свободното движение на радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване (наричано по-нататък „оборудването“) не позволява да се налагат допълнителни задължения с оглед търговското предлагане на оборудване, което попада в приложното поле на посочената директива и върху което производител със седалище в друга държава членка е поставил маркировка „СЕ“?
2) Що се отнася до задълженията във връзка с предлагането на пазара, могат ли разпоредбите на член 2, букви д) и е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че субектът, който извършва търговското предлагане на оборудването в държава членка (без да е участвал в произвеждането му) и чието седалище не се намира в същата държава членка като тази на производителя, може също да се счита за производител?
3) Могат ли разпоредбите на член 2, буква д), подточки i), ii) и iii) и буква е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че от дистрибутора (който не съвпада с производителя) на оборудване, произведено в друга държава членка, може да се изисква да изготвя декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното оборудване технически данни?
4) Могат ли разпоредбите на член 2, буква д), подточки i), ii) и iii) и буква е) от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че субект, който поема грижата единствено за предлагането на пазара в държава членка, където се намира и неговото седалище, може също да се счита за производител на търгуваното оборудване, когато дейността на въпросния дистрибутор не засяга безопасността на оборудването?
5) Може ли член 2, буква е) от Директива [2001/95] да се тълкува в смисъл, че е възможно и от дистрибутора по смисъла на тази разпоредба да се изисква да спазва изискванията, които във всеки случай са приложими единствено към производителя по смисъла на член 2, буква д) от тази директива, като например изготвянето на декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното оборудване технически данни?
6) Възможно ли е с член 30 [ЕО] и/или с едно от задължителните изисквания да се обосновава изключение от прилагането на формулата, изведена от Решение по дело Dassonville [от 11 юли 1974 г., 8/74, Recueil, стр. 837], като се имат предвид също свързаните с нея изисквания относно принципа на равностойност и принципа на взаимно признаване?
7) Може ли член 30 [ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска никакво ограничение на вноса или предлагането на пазара на транзитни стоки, освен на основанията, изброени в този член?
8) Маркировката „СЕ“ удовлетворява ли принципа на равностойност и/или принципа на взаимно признаване, както и изискванията на член 30 [ЕО]?
9) Може ли маркировката „СЕ“ да се тълкува в смисъл, че когато оборудването носи маркировката „СЕ“ държавите членки не могат да обосновават прилагането на никакви други технически или качествени стандарти към въпросното оборудване?
10) Могат ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и на член 8, параграф 2, второ изречение от Директива [2001/95] да се тълкуват в смисъл, че за целите на търговското предлагане на стоките производителят и дистрибуторът могат да се считат като подчинени на аналогични задължения, когато производителят не предлага на пазара въпросните продукти?