Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС от страна на Общия съд?
Установено ли е достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, което да обоснове извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Допустимо ли е да се повдигне ново основание за първи път в производството по обжалване?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания чрез изявлението на председателя на ЕЦБ?
Може ли неспазването на системата за разпределение на правомощията между институциите да представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че допуска съответната държава членка да наложи ДДС върху задължителна медийна лицензионна такса с оглед на финансирането на нетърговски дейности на обществени радио- и телевизионни организации, независимо от липсата на „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива?
При утвърдителен отговор на този въпрос се иска Съдът да отговори на следните преюдициални въпроси:
2) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса, преминавайки от налагане на лицензионна такса за притежаването на радио- и телевизионни апарати към налагане на лицензионна такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
3) Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна лицензионна такса като посочената във въпрос 1, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на [Директива 77/388] държавата членка е изменила системата на лицензионната такса така, че по-малка част от постъпленията от лицензионни такси се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите, като Общият съд е постановил определение по член 126 от Процедурния правилник, без да им предостави възможност да представят реплика и експертен доклад?
Достатъчно ли е установяването на всяко неправомерно поведение на институция на Съюза, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ по член 340 ДФЕС, или е необходимо нарушението да засяга правило, което има за цел да предостави права на частноправни субекти?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при определението на Общия съд, с което се приема, че нарушените разпоредби не предоставят права на частноправни субекти?
Могат ли институционалните разпоредби относно разпределението на компетентностите между органите на ЕЦБ да се тълкуват като правила, предоставящи права на частноправни субекти, включително с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е приел, че твърдението за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ не е било надлежно обосновано и не е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ЕЦБ?
Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и твърдените вреди?
Правилно ли е Общият съд да отхвърли твърденията относно материалните вреди, произтичащи от намаляването на стойността на ценните книжа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли да се тълкуват съображение 15 от преамбюла, чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива [2011/95] като предоставящи възможност на държава членка за въвеждане на национална уредба за предоставяне на международна закрила, основана на съчувствие или по хуманитарни съображения, която няма никаква връзка с логиката и духа на Директива 2011/95 съгласно съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ от нея (друг тип закрила), или и в този случай, уредената национална възможност за предоставяне на закрила „по хуманитарни съображения“ трябва да е съвместима със стандартите на международната закрила съгласно чл. 3 от Директива 2011/95?
Налагат ли съображение 12 от преамбюла и чл. 14, пар. 2 от Директива [2011/95], във връзка с чл. 1 от Хартата и на чл. 4 от Хартата, императивно задължение за държава членка за издаване на писмено потвърждение на граждани на трети страни, удостоверяващо, че са в незаконен престой, но не могат все още да бъдат изведени?
При национална правна уредба, при която единствената правна норма за уреждане статута на гражданин на трета страна по „хуманитарни съображения“ се съдържа в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съвместимо ли е със съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива 2011/95 тълкуване на тази национална норма, което няма никаква връзка с характера и основанията по [тази директива]?
За целите на приложение на Директива 2011/95, изискват ли чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата преценка дали продължителният престой без уреден статут на гражданин на трета страна в държава членка представлява самостоятелно основание по „императивни хуманитарни съображения“ за предоставяне на международна закрила?
Допуска ли позитивното задължение на държава членка да гарантира спазването на чл. 1 и чл. 4 от Хартата разширително тълкуване на националната мярка по чл. 9, ал. 8 [от] ЗУБ, което надхвърля логиката и стандартите на международната закрила по Директива 2011/95 и налага тълкуване, съобразено единствено със спазването на основните права с абсолютен характер по чл. 1 и чл. 4 Хартата?
Може ли непредоставянето на закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ на гражданин на трета страна в положението на жалбоподателя, да доведе до незачитане от държавата членка на задълженията ѝ по чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради отказа на Общия съд да им позволи да представят реплика и експертен доклад?
Достатъчно ли е мотивирана атакуваната съдебна заповед съгласно изискванията на член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при всяко неправомерно поведение, независимо дали нарушената норма има за цел да предостави права на частни лица?
Представляват ли разпоредбите на член 127 ДФЕС, членове 3, 10–13 и 38 от Протокола за устава на ЕСЦБ и ЕЦБ и членове 17.2 и 17.3 от вътрешния правилник на ЕЦБ правила, които предоставят права на частни лица и чието нарушение може да ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа твърдения за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ, когато те се основават на твърдяно нарушение на институционални разпоредби?
Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и претендираните вреди?
Правилно ли е установен фактът относно материалните вреди, претърпени от жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него изброяване на начините за определяне на техническите спецификации е изчерпателно и че следователно възлагащият орган е длъжен да определя техническите спецификации за обществените си поръчки по един от посочените в тази разпоредба начини?
2) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система) следва да се счита за едно или повече от изброените в тази разпоредба посочвания, като например на определен тип тръби или начин на производството им?
3) Трябва ли член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че посочването в техническите спецификации на обществена поръчка на определен продукт, като например на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), представлява посочване на специфични технически решения, което води до предвидения в тази разпоредба резултат (а именно „до облагодетелстване или отстраняване на някои предприятия или някои продукти“), тъй като поради това посочване предприятията, които предлагат алтернативни на този продукт решения, са изначално изключени и съответно поставени в неизгодно положение, макар и различни конкурентни предприятия да предлагат този продукт, или че е необходимо да не съществува никаква конкуренция по отношение на този продукт, като например по отношение на камениновите и бетоновите канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), и че следователно наличието на такъв резултат може да се твърди само ако продуктът е характерен за определено предприятие, което единствено го предлага на пазара?
4) Трябва ли член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] да се тълкува в смисъл, че установено нарушение на член 42, параграф 3 от Директива [2014/24] и/или на член 42, параграф 4 от Директива [2014/24] поради съдържащи се в техническите спецификации на обществените поръчки незаконосъобразни посочвания, например посочване на каменинови и бетонови канализационни тръби (в зависимост от конкретната канализационна система), предполага също и нарушение на член 42, параграф 2 от Директива [2014/24] и на свързания с него член 18, параграф 1 от Директива [2014/24]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка при всяко неправомерно поведение, независимо дали е нарушена норма, предоставяща права на частноправни субекти?
Представляват ли разпоредбите, уреждащи разпределението на правомощията между органите на Европейската централна банка, правила, които предоставят права на частноправни субекти, и нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?
Дали е допуснато неправилно тълкуване на твърдението за злоупотреба с власт от страна на председателя на Европейската централна банка?
Установена ли е грешка при преценката за липса на причинно-следствена връзка между поведението на председателя на Европейската централна банка и твърдените вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Изключват ли членове 187 и 189 от [Директивата за ДДС] правна уредба като разглежданата в главното производство (а именно член 48, параграф 2 и член 49 от [Кодекса за ДДС] във връзка с член 9 от [Кралски указ № 3]), съгласно която удълженият период на корекция (от 15 години) се прилага в случай на работи по преобразуване на съществуваща сграда само ако след приключване на работите по преобразуването, с оглед на установените в националното право критерии на националното право, е налице „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, въпреки че икономическият експлоатационен срок на дадена основно ремонтирана сграда (която обаче въз основата на установените в националното право административни критерии не може да бъде квалифицирана като „нова сграда“ по смисъла на член 12) е идентичен с икономическия експлоатационен срок на нова сграда, който е значително по-дълъг от предвидения в посочения член 187 от [Директивата за ДДС] срок от пет години, което по-специално става ясно, ако бъде отчетен фактът, че извършените работи се амортизират за период от 33 години, като това е амортизационният срок за нови сгради?
Проявява ли директен ефект член 187 от [Директивата за ДДС], вследствие на което данъчнозадължено лице, което е извършило работи по сграда, без в резултат на тези работи преобразуваната сграда да се квалифицира въз основа на установените в националното право критерии като „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, но при положение че икономическият експлоатационен срок на тези работи е идентичен с икономическия експлоатационен срок на съответни нови сгради, за които се прилага 15‑годишен период на корекция, да може да се позове на прилагането на 15‑годишния период на корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при липса на нарушение на правило на правото, което има за цел да предостави права на частноправни субекти?
Представляват ли разпоредбите относно разпределението на компетентностите между органите на ЕЦБ правила на правото, които предоставят права на частноправни субекти, включително с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Може ли да се приеме, че е налице злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ при направата на публично изявление, което води до вреди за частноправни субекти?
Съществува ли причинно-следствена връзка между изявлението на председателя на ЕЦБ и претендираните вреди, така че да се ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли да се счита, че посоченото в член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 „особено затруднено положение“ обхваща автоматично всяко положение, което засяга ненавършило пълнолетие лице и/или което е аналогично на положенията, предвидени в същия член 15?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, което да гарантира на членовете на събраното семейство, че няма да попаднат в хипотеза на неуреден административен статут в случаите, когато е налице посоченото особено затруднено положение?
Може ли член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 да се тълкуват в смисъл, че посоченото право на самостоятелно разрешение e налице, когато събраното семейство остане без разрешение за пребиваване по независещи от него причини?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда необходимата и задължителна преценка на обстоятелствата по член 17 от Директива 2003/86, преди да се откаже подновяване на разрешението за пребиваване на членовете на събраното семейство?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 от Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешение за пребиваване, не предвижда като действие, предхождащо отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на член на събрано семейство, специална процедура по изслушване на ненавършилите пълнолетие лица?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешението за пребиваване, не предвижда процедура, предхождаща отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на неговия съпруг, в рамките на която този съпруг да може да се позове на обстоятелствата, посочени в член 17 от Директива 2003/86, за да поиска да му бъде предоставена възможност да запази статута си на пребиваващ без прекъсване по отношение на предходния му статут на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.