всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Обхваща ли понятието „доставка на строителни работи“ по смисъла на член 2, точка 1 от Решение 2004/290 […], освен доставки на услуги, и доставки на стоки?
В случай че разрешението да се определи получателят на доставката като платец на ДДС, обхваща и доставки на стоки:
държавата членка, на която е предоставено това правомощие, има ли право да го упражни частично — по отношение на определени подкатегории, като например по отношение на отделни видове строителни работи, и по отношение на доставки на стоки или услуги в полза на определени получатели?
В случай че държавата членка има право да установява определени подкатегории, съществуват ли ограничения за държавата членка при установяването на тези подкатегории?
В случай че държавата членка по принцип няма право да установява подкатегории (втори въпрос) или тъй като не се е съобразила със съответните ограничения (трети въпрос):
а) Какви правни последици се пораждат вследствие на недопустимото установяване на подкатегории?
б) В резултат на недопустимото установяване на подкатегории следва ли съответната разпоредба от националното право по принцип да не се прилага, или тази разпоредба следва да не се прилага единствено по отношение на отделни данъчнозадължени лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Налице ли е нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при предоставяне на достатъчно ясни и недвусмислени мотиви от съда?
Как следва да се прилага презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от дружество-майка върху дъщерно дружество при 100% дялово участие и каква е доказателствената тежест за опровергаването ѝ?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест и спазени ли са правата на защита на дружествата-майки в производства за вменяване на отговорност за действията на техните дъщерни дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Неизпълнение на задълженията по член 6, параграф 3 от Директива 91/440/ЕИО и приложение II към нея, както и по член 14, параграф 2 от Директива 2001/14/ЕО, доколкото служба на железопътно предприятие участва в упражняването на съществени функции като разпределянето на влаковите маршрути.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Какви са изискванията към мотивите на съдебните решения, за да се приеме, че задължението за мотивиране е изпълнено?
Възможно ли е в производството по обжалване да се разглеждат нови фактически обстоятелства или правни основания?
При какви условия се прилага презумпцията за решаващо влияние на дружеството майка върху дъщерното дружество в случаите на нарушения на конкуренцията и как тя може да бъде опровергана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. Може ли от факта, че отпадък е бил класифициран като опасен отпадък, да се направи непосредствено извод, че употребата на веществото или изделието води до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве по смисъла на член 6, параграф 1, буква г) от Директивата за отпадъците
Може ли също така опасен отпадък да изгуби качеството си на отпадък, ако са спазени условията по член 6, параграф 1 от Директивата за отпадъците?
2. Следва ли при тълкуването на понятието „отпадък“, по-специално при преценката на задължението за обезвреждане на веществото или изделието, да се отдаде значение на факта, че съгласно посоченото в член 67 от Регламента REACH приложение ХVII повторната употреба на изделието, което е обект на преценката, е разрешена при определени условия
Ако това е така, какво значение следва да се отдаде на този факт?
3. Хармонизирани ли са с член 67 от Регламента REACH изискванията за производството, пускането на пазара и употребата по смисъла на член 128, параграф 2 от Регламента REACH, така че употребата на посочените в приложение ХVII препарати и изделия да не може да бъде възпрепятствана въз основа на националните разпоредби за опазване на околната среда, ако тези ограничения не са публикувани в списъка, съставен от Комисията съгласно член 67, параграф 3 от Регламента REACH?
4. Следва ли съдържащото се в приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б) от Регламента REACH изброяване на употребите на обработената с разтвор на ССА дървесина да се тълкува в смисъл, че в него са посочени всички възможни употреби без изключение?
5. Може ли разглежданата в настоящия случай употреба като подпорна конструкция за дъсчена пътека да бъде приравнена към изброените в посочения списък употреби, така че тази употреба да може да бъде разрешена на основание на приложение ХVII, точка 19, параграф 4, буква б) от Регламента REACH, доколкото са спазени останалите необходими условия?
6. Какви обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката дали съществува риск от многократен контакт с кожата по смисъла на приложение ХII, точка 19, параграф 4, буква г) от Регламента REACH?
7. Съдържащото се в посочената във въпрос 6 разпоредба понятие „възможен“ означава ли, че многократният контакт с кожата трябва да бъде възможен теоретично, или пък че той поне в известна степен трябва да бъде вероятен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Допустимо ли е според Шеста директива държавите членки да изключват правото на приспадане на ДДС за стоки и услуги, използвани за освободени дейности?
Съвместимо ли е с изискванията на Шеста директива националното правило, според което при смесени операции пропорцията за приспадане на ДДС се изчислява на базата на съотношение между оборота от облагаеми операции и общия оборот, включително оборота от освободени медицински услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Следва ли принципите на равностойност, на ефективност и на пропорционалност на исковете за обезщетение на вреди от нарушения на правото на Съюза, извършени по отношение на частноправни субекти поради прилагането на законодателство, което не е в съответствие с правото [на Съюза], така както то произтича от практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с правото на собственост, установено в член 6 ДФЕС и в член 17 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че тези принципи не допускат разпоредби на вътрешното право, ограничаващи размера на вредата, който може да бъде възстановен на частноправен субект, чието право е било нарушено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Съвместимостта на национална правна уредба, която изключва приспадане на ДДС за стоки и услуги, използвани за нуждите на освободени дейности, с разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО.
Изисква ли правото на Съюза пропорционално изчисляване на правото на приспадане при смесени дейности, включително освободени здравно-медицински услуги.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Липса на независимост на управителя на инфраструктурата при изпълнението на съществените функции
Липса на мерки, насърчаващи управителите на инфраструктурата да намаляват разходите за предоставяне на инфраструктурата и размера на таксите за достъп
Липса на система за подобряване на ефективността с цел железопътните предприятия и управителят на инфраструктурата да се стимулират да намалят неизправностите и да подобрят начина на експлоатация на инфраструктурата
Липса на метод за изчисляване на таксите, събирани за минималния пакет достъп и релсов достъп до обслужващите съоръжения, който да се основава само на разходите, свързани пряко с извършването на железопътната услуга

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form