Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Нарушен ли е принципът на изслушване и правилно ли е приложен член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на прекъсването или спирането на давностния срок чрез подаване на молба за правна помощ?
Правилно ли е тълкувано и приложено задължението на Комисията да действа по членове 8 и 18 от Директива 93/42/ЕИО при уведомяване за забрана за пускане на пазара на медицинско изделие?
Длъжна ли е била Комисията да предприеме действия по член 8, параграф 2 от Директива 93/42/ЕИО във връзка с продукта „effecto“, въпреки липсата на формално уведомление от германските органи?
Нарушен ли е принципът на изслушване и извършена ли е изопачаване на фактите чрез игнориране на представени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че [КДА] следва да се счита за капиталово дружество по смисъла на посочените разпоредби, ако от правното естество на това дружество следва, че само част от капитала и от съдружниците могат да отговарят на условията, предвидени в член 2, параграф 1, букви б) и в) от тази директива?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли член 9 от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че като допуска държава членка да не счита за капиталови дружества посочените в член 2, параграф 2 от Директивата субекти, той предоставя на държавата членка свободата да реши дали да облага тези субекти с данък върху вноските в капитала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Задължено ли е Кралство Швеция да освободи от данък върху добавената стойност доставката на услуги и съпътстващи ги стоки, извършвани от обществените пощенски служби, различни от пътнически транспорт и далекосъобщителни услуги, съгласно член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО?
Задължено ли е Кралство Швеция да освободи от данък върху добавената стойност доставката по номинална стойност на пощенски марки, валидни за употреба при пощенски услуги на територията на страната, съгласно член 135, параграф 1, буква з) от Директива 2006/112/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е Съветът на Европейския съюз да прилага презумпция за подкрепа на сирийския режим спрямо ръководителите на основните предприятия в Сирия, без такава презумпция да е изрично предвидена в приложимите правни актове, и съответства ли тази презумпция на принципите на пропорционалност и оборимост?
Длъжен ли е Съветът на Европейския съюз да представи конкретни доказателства за подкрепа на решението си да включи дадено лице в списъка на лицата, за които се прилагат ограничителни мерки, или е достатъчно да се позове на съвкупност от улики относно положението, функциите и връзките на това лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е Федерална република Германия да обвързва отложеното данъчно облагане на доходите от възмездното прехвърляне на дълготрайни активи с условието тези доходи да бъдат реинвестирани само в активи, намиращи се на германска територия, без да предоставя същото предимство при реинвестиране в други държави членки или държави от ЕИП?
Съвместим ли е този данъчен режим с изискванията за свобода на установяване по член 49 ДФЕС и член 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
При какви условия следва да бъде осъдена държавата членка да понесе съдебните разноски в случай на оттегляне на иска за установяване на неизпълнение на задължения?
Как се разпределят съдебните разноски между присъединена като трета страна държава членка и другите страни по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
1) а)
Представляват ли „конкретни и изключителни причини“ по смисъла на член 10 от Директива 2005/36 обстоятелствата, които са определени в следващите хипотези на този член […], или в допълнение към тези обстоятелства трябва да са налице „конкретни и изключителни причини“, поради които молителят не отговаря на изискванията, предвидени в глави II и III от дял III от Директивата?
б) От какво естество трябва да бъдат тези „конкретни и изключителни причини“ във втория случай
Трябва ли да става въпрос за лични причини, като например свързани с личната биография, поради които мигрантът по изключение не отговаря на изискванията за автоматично признаване на полученото от него удостоверение за обучение, предвидени в глава III от дял III от Директивата?
2) а)
Предполага ли понятието „архитект“ по смисъла на член 10, буква в) от Директива 2005/36 мигрантът да е извършвал в държавата членка по произход или след като е завършил обучението си, да е имал правото да извършва наред с технически дейности по проектиране на сгради, упражняване на строителен надзор и изпълнение на строителни проекти и дейности по художествен и икономически дизайн на сгради, дейности по градоустройствено планиране, дори дейности по опазване на паметниците и при необходимост, в какъв обхват?
б) Предполага ли понятието „архитект“ по смисъла на член 10, буква в) от Директива 2005/36 мигрантът да е получил университетско обучение, в което основен елемент е архитектурата в смисъл, че наред с техническите аспекти на проектирането на сгради, упражняването на строителен надзор и изпълнението на строителни проекти обучението включва и аспекти, свързани с художествения и икономически дизайн на сгради, градоустройственото планиране, дори дейности по опазването на паметниците и при необходимост, в какъв обхват?
в) (i)
Зависи ли отговорът на втори въпрос, букви а) и б) от това по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в други държави членки (член 48, параграф 1 от Директива 2005/36)?
(ii) или е достатъчно да се установи по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в държавата членка по произход и в приемащата държава членка,
(iii) или кръгът професионални дейности, свързвани редовно със званието „архитект“ на територията на Европейския съюз, може да се изведе от разпоредбата на член 46, параграф 1, втора алинея от Директива 2005/36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос пред запитващата юрисдикция възникват следните два въпроса:
a) Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
б) В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
3) Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], предвид факта че посоченият орган има единствено правомощието да издава наредби относно изпълнението им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допуснато ли е добавянето на нов критерий или под-критерий за възлагане на обществена поръчка по време на процедурата, който не е предвиден в техническите спецификации на тръжната документация?
Правилно ли е квалифициран определен критерий като критерий за възлагане, а не като критерий за подбор, и спазени ли са изискванията за разграничаване между тези два вида критерии?
Съответства ли тълкуването и прилагането на съдебната практика относно вземането предвид на предходен опит на участниците с възлагащия орган при фазата на възлагане на обществената поръчка?
Спазено ли е изискването за прозрачност и обективност при оценяването на офертите по отношение на шестия критерий за възлагане, и достатъчно мотивирано ли е съдебното решение в тази част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.