всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-237/20: Federatie Nederlandse Vakbeweging (Procédure de pre-pack), Заключение от 9 декември 2021 г.

1) Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 […] да се тълкува в смисъл, че условието „да е образувано производство по несъстоятелност или сходно производство за неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя“ е изпълнено, когато: i) несъстоятелността на прехвърлителя е неизбежна и следователно той действително е неплатежоспособен, ii) целта на производството по несъстоятелност според нидерландското право е чрез ликвидация на имуществото на длъжника да се получат възможно най-много приходи за всички кредитори и iii) в така наречената процедура pre-pack прехвърлянето (на част) от предприятието се подготвя преди обявяването в несъстоятимост и се осъществява едва след това, като; iv) назначеният от съда преди обявяването в несъстоятелност бъдещ синдик трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори, както и от дружествените интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на назначения също от съда бъдещ съдия по несъстоятелността; v) целта на процедурата pre-pack е в последвалото производство по несъстоятелност да се извърши ликвидация, при която се продава принадлежащото на прехвърлителя предприятие, което е продължило дейността си (going concern) (или част от него), така че всички кредитори да бъдат удовлетворени във възможно най-голяма степен и работните места да се запазят, доколкото е възможно, и vi) провеждането на производството гарантира, че тази цел действително е определяща?
2. Следва ли член 5, параграф 1 от [Директива 2001/23] да се тълкува в смисъл, че условието „производството по несъстоятелност или сходно производство да е под надзора на компетентен публичен орган“ е изпълнено, когато прехвърлянето (на част) от предприятието в рамките на процедура pre-pack е подготвено преди обявяването в несъстоятелност и се осъществява след това, и i) преди обявяването в несъстоятелност това обстоятелство се контролира от бъдещ синдик и бъдещ съдия по несъстоятелността, които са били назначени от съда, но не разполагат със законово регламентирани правомощия, ii) според нидерландското право, преди обявяването в несъстоятелност бъдещият синдик трябва да се ръководи от интересите на всички кредитори и от останалите дружествени интереси, като например интересът от запазване на работните места, което е предмет на контрол от страна на бъдещия съдия по несъстоятелността, iii) функциите на бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността не се различават от функциите на синдик и съдия по несъстоятелността, iv) договорът, въз основа на който предприятието се прехвърля и който е бил изготвен в хода на процедурата pre-pack, се сключва и изпълнява едва след обявяването в несъстоятелност, v) при обявяването в несъстоятелност съдът може да определи синдик или съдия по несъстоятелността, различни от бъдещите синдик и съдия по несъстоятелността, и vi) синдикът и съдията по несъстоятелността са подчинени на едни и същи изисквания за обективност и независимост, приложими по отношение на синдик и съдия по несъстоятелността в рамките на производство по несъстоятелност, което не е предшествано от процедура pre-pack, като независимо от степента на участието им преди обявяването в несъстоятелност те са длъжни, по силата на възложените им от закона правомощия, да проверят дали прехвърлянето на (една част от) предприятието, подготвено преди обявяването в несъстоятелност, е в интерес на всички кредитори и — в случай че отговорът е отрицателен — да вземат решението, че прехвърлянето не може да бъде извършено, като едновременно с това имат право да решат, че поради други основания — например противоречие с други дружествени интереси, като значението на заетостта — подготвеното преди обявяването на несъстоятелността прехвърляне на (една част от) предприятието не може да бъде извършено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/20: Meta Platforms Ireland, Заключение от 2 декември 2021 г.

Допускат ли разпоредбите на глава VIII от Регламент 2016/679, и по-специално тези на член 80, параграфи 1 и 2 и на член 84, параграф 1 от него, национална правна уредба, която — наред с правомощията за намеса на надзорните органи, компетентни за наблюдението и прилагането на Регламента, и възможностите за правна защита на субектите на данни — предоставя, от една страна, на конкуренти и от друга страна, на оправомощени съгласно националното право сдружения, структури и камари правомощие да предявяват граждански искове при нарушения на Регламент 2016/679 — без оглед на конкретно нарушение на права на определени субекти на данни и без възложен от субект на данни мандат — на основание на забраната за нелоялни търговски практики, нарушение на закон за защита на потребителите или забраната да се използват недействителни общи търговски условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-410/20: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular), Заключение от 2 декември 2021 г.

1) Когато в рамките на процедура за преструктуриране на финансова институция са обезценени всички акции, на които е бил разделен дружественият капитал, трябва ли член 34, параграф 1, буква a), член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, букви б) и [в]) от Директива [2014/59] да се тълкуват в смисъл, че не допускат лицата, които няколко месеца преди откриването на процедурата за преструктуриране са придобили акциите си във връзка с увеличаване на капитала чрез публична подписка, да предявяват срещу институцията емитент или институцията, резултат от последващо вливане, искове за обезщетение или искове с равностоен ефект поради неточна информация в проспекта на емисията?
2) В описания в предходния въпрос случай пречка ли са член 34, параграф 1, буква a), член 53, параграф 3 и член 60, параграф 2, буква б) от Директива 2014/59 институцията — емитент или универсалният ѝ правоприемник, да бъдат задължавани по съдебен ред да възстановяват равностойността на записаните акции, заедно с лихви, вследствие на това, че договорът за записване на акции е унищожен с обратна сила (ex tunc) въз основа на предявени след преструктурирането на институцията искове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-289/20: IB (Résidence habituelle d’un époux – Divorce), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Може ли, когато […] от фактическите обстоятелства следва, че един от съпрузите поделя живота си между две държави членки, да се приеме, по смисъла на член 3 от Регламент № 2201/2003 и за нуждите на прилагането му, че обичайното местопребиваване на съпруга е в две държави членки, така че ако посочените в този член условия са изпълнени в две държави членки, съдилищата на тези две държави са еднакво компетентни да се произнесат по бракоразводното дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
– субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
– се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-488/20: Delfarma, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Трябва ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която разрешение за паралелен внос отпада една година след датата на отпадане на разрешението за пускане на пазара на референтен лекарствен продукт, без да се разглежда евентуалният риск за здравето и живота на хората
Освобождаването на паралелните вносители от задължението да представят периодични доклади за безопасност само по себе си оправдава ли приемането на такова решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-102/20: StWL Städtische Werke Lauf a.d. Pegnitz, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Изпълнени ли са характеристиките на понятието за изпращане по смисъла на член 2, втора алинея, буква з) от Директива 2002/58, ако дадена комуникация не е изпратена чрез доставчик на услуги от един потребител на електронна комуникационна услуга до друг потребител на електронния „адрес“ на втория потребител, а в резултат от отварянето на защитен с парола уебсайт на електронна поща рекламен сървър автоматично я показва на конкретни определени за тази цел места във входящата пощенска кутия на електронната поща на избран на случаен принцип потребител (реклама във входяща пощенска кутия)?
Предполага ли получаването на комуникация по смисъла на член 2, втора алинея, буква з) от Директива 2002/58/ЕО, след като узнае за наличието на комуникация, получателят да задейства чрез доброволна заявка за получаване на програмирано предаване на комуникацията, или е достатъчно появата на комуникация във входящата пощенска кутия на електронна поща да се задейства с отварянето на защитен с парола уебсайт на електронна поща от страна на потребителя?
Налице ли е електронна поща по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 и ако комуникацията не е изпратена на конкретно определен преди предаването отделен получател, а се показва във входящата пощенска кутия на избран на случаен принцип потребител?
Налице ли е използване на електронна поща за целите на директен маркетинг по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 само когато се установи, че е налице бреме за потребителя, което надхвърля затормозяването?
Налице ли е индивидуална реклама, изпълняваща условията за „увещаване“ по смисъла на точка 26, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29, само когато се установи контакт с клиент посредством средство за комуникация, което традиционно служи за индивидуална комуникация между изпращач и получател, или е достатъчно, както при рекламата в разглеждания спор, да се установи индивидуален контакт чрез показване на рекламата във входящата пощенска кутия на лична електронна поща, следователно на място, на което клиентът очаква индивидуално адресирани до него съобщения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-485/20: HR Rail, Заключение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 5 от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че работодател е длъжен да назначи лице, което поради увреждане не е способно повече да изпълнява основните задължения на длъжността, на която е наето, на друга длъжност, за която това лице е компетентно, в състояние и на разположение, когато такава мярка не представлява непропорционална тежест за работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/20: MH и ILA (Droits à pension en cas de faillite), Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна норма на държава членка, която за отделянето, поначало пълно и автоматично, от масата на несъстоятелността на пенсионни права по договорна пенсионна схема изисква в момента на откриване на производството по несъстоятелност съответната схема да е била одобрена за данъчни цели в тази държава, когато това изискване се налага в случай, че гражданин на Съюза, който преди откриването на производството във връзка с неговата несъстоятелност е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил за постоянно в същата тази държава, за да упражнява в нея икономическа дейност като самостоятелно заето лице, черпи пенсионни права от договорна пенсионна схема, учредена и одобрена за данъчни цели в неговата държава членка на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/19: Komisia za protivodeystvie na koruptsiyata i za otnemane na nezakonno pridobitoto imushtestvo, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления?
Необходимо ли е установените в член 8 от Директива 2014/42 минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директива 2014/42 предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
По-специално, следва ли член 8 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата, изискването за зачитане на правото на защита, установено в член 48, параграф 2 от Хартата и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (член 1, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (член 21, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
в) размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
г) въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
д) размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
е) допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75000 евро в продължение на 10 години)?
Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (член 63, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (член 65 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) или
в) ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на член 76, алинея 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.?
Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграфи 1—10 от Директива 2014/42 в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13031323334334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form