Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-22/21: Minister for Justice and Equality (Ressortissant de pays tiers cousin d’un citoyen de l’Union), Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Може ли понятието „член на домакинството на гражданин на Съюза“, използвано в член 3, параграф 2, първа алинея, буква а) от Директива 2004/38, да бъде определено по такъв начин, че да има всеобщо приложение в целия Европейски съюз, и ако е възможно, какво е това определение?
Ако не може да бъде дадено определение на това понятие, по какви критерии съдиите следва да разглеждат доказателствата, така че националните съдилища да могат да решат в съответствие с установен набор от фактори кой е или кой не е член на домакинството на гражданин на Съюза за целите на свободното движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-707/20: Gallaher, Заключение от 8 септември 2022 г.
3) Представлява ли законодателство като правилата за вътрешногрупови прехвърляния — водещо до незабавно възникване на данъчно задължение при прехвърляне на активи от местно в Обединеното кралство дружество към местно в Швейцария дружество сестра (неизвършващо търговска дейност в Обединеното кралство чрез постоянен обект), когато и двете дружества са изцяло притежавани дъщерни дружества на общо дружество майка, което е местно лице в друга държава членка, при положение че такова прехвърляне щеше да е данъчно неутрално, ако дружеството сестра също бе местно лице в Обединеното кралство (или извършваше там търговска дейност чрез постоянен обект) — ограничение на свободата на установяване на дружеството майка по член 49 ДФЕС или, ако е относимо, ограничение на свободата на движение на капитали по член 63 ДФЕС?
5) Ако е имало ограничение, като е безспорно, че ограничението по принцип е било обосновано с императивни съображения от обществен интерес (а именно нуждата да се запази балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане), било ли е това ограничение необходимо и пропорционално по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, по-специално когато срещу прехвърлянето на съответния актив данъчнозадълженото лице е реализирало приход, равен на пълната пазарна стойност на актива?
6) Ако е имало нарушение на свободата на установяване и/или на правото на свободно движение на капитали:
а) Изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение така, че на GL да се даде възможност да отложи плащането на данъка?
б) Ако това е така, изисква ли правото на ЕС националното законодателство да се тълкува или да се остави без приложение, така че на GL да се даде възможност да отложи плащането на данъка до прехвърлянето на активите извън подгрупата, на която местното в друга държава членка дружество е дружество майка (т.е. „по принципа на материализиране“), или възможността за плащане на данъка на вноски (т.е. „по принципа на погасяване във времето“) е пропорционална коригираща мярка?
в) Ако по принцип възможността за плащане на данъка на вноски е годна да бъда пропорционална коригираща мярка:
i) Важи ли това само ако националното право е предвиждало тази възможност към момента на прехвърлянето на активите, или е съвместимо с правото на ЕС такава възможност да бъде осигурена посредством коригираща мярка след настъпване на събитието (а именно националният съд да предостави такава възможност след настъпване на събитието чрез прилагане на съответстващо тълкуване или оставяне на законодателството без приложение)?
ii) Изисква ли правото на ЕС националните съдилища да осигурят коригираща мярка, засягаща във възможно най-малка степен заложената в правото на ЕС съответна свобода, или е достатъчно националните съдилища да осигурят коригираща мярка, която, макар да е пропорционална, се отклонява от съществуващото национално право във възможно най-минимална степен?
iii) Какъв период за вноските е необходим
и
iv) Противоречи ли на правото на ЕС коригираща мярка, включваща погасителен план, в който вноските стават изискуеми преди датата, на която споровете между страните са окончателно решени, т.е. трябва ли падежите на вноските да бъдат за в бъдеще?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial d’un enfant devenu majeur), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от [Директива 2003/86] да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството, на когото е предоставен статут на бежанец, е малолетно или непълнолетно по смисъла на тази разпоредба дори в случай че е било малолетно или непълнолетно към момента на подаване от кандидата за събиране на семейството на молбата за убежище, но е навършило пълнолетие още преди на същия да бъде предоставен статут на бежанец и преди да бъде подадено заявлението за събиране на семейството?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от [Директива 2003/86] в случай като разглеждания?
а) Достатъчно ли е да има правоотношение родител—дете, или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот: каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) За присъединяването на междувременно навършило пълнолетие дете, което все още се намира в третата държава и е подало заявление за събиране на семейството, към родител с предоставен статут на бежанец, изисква ли се да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/20: M P A, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент [№ 2201/2003] и член 3 от Регламент [№ 4/2009] на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на Съюза и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на Съюза, когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?
В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на Съюза в трета държава, как би повлияло това на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 от Регламент № 2201/2003 от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)
Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава
И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка [на сезирания съд]?
Противоречи ли на член 47 от [Хартата] положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1
а) При присъединяването към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец съгласно член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива [2003/86] може ли да се смята за „условие“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква а) от [същата директива] този бежанец все още да не е навършил пълнолетие
Съвместима ли е с предходните разпоредби правна уредба на държава членка, съгласно която на присъединилите се към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 негови родители се предоставя (производно) право на пребиваване в тази държава членка само до фактическото навършване от бежанеца на пълнолетие?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а): следва ли член 16, параграф 1, буква а) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че държава членка, съгласно чието законодателство (производното) право на пребиваване на родителите е ограничено във времето до навършването от детето им на пълнолетие, може да отхвърли заявлението на родителите, все още пребиваващи в третата държава, за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, ако бежанецът е навършил пълнолетие преди крайното решение по заявление, подадено в административно или съдебно производство, в срок до три месеца от признаването на статута на бежанец?
2. Ако съгласно отговора на първия въпрос не е допустим отказ за събирането на семейството:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 при присъединяване на родители към бежанец, който е навършил пълнолетие преди решението по заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството
По-конкретно:
a) Достатъчно ли е родство от първа степен по пряка възходяща линия (член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86), или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот:
Каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) Присъединяването на все още намиращите се в третата държава родители, подали заявление за събиране на семейството, към детето им с признат статут на бежанец, което междувременно е навършило пълнолетие, изисква ли да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/21: Комисия/VW, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Съвместимо ли е изискването за минимална продължителност на брака от пет години, предвидено в член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, с принципа на равно третиране, като се има предвид, че за бракове, сключени преди прекратяване на служебното правоотношение, се изисква само една година?
Нарушава ли член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица принципа на недопускане на дискриминация, основана на възраст, като въвежда по-неблагоприятни условия за преживелите съпрузи на бивши длъжностни лица?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 27 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица по отношение на правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг, който не е бил разведен?
Спазен ли е обхватът на съдебния контрол при преценката на законосъобразността на член 20 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, като се има предвид широката свобода на преценка на законодателя на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/21: American Airlines/Комисия, Заключение от 14 юли 2022 г.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че изразът „подходящо използване“, съдържащ се в клауза 1.10 от окончателните ангажименти, означава „липса на злоупотреба“.
Общият съд неправилно е потвърдил решението за признаване на предходни права на Delta, като се има предвид, че тя не е експлоатирала предоставените времеви слотове.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/21: Procureur général près la cour d’appel d’Angers, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 4 и член 4, [точка] 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост [на деянието] е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, в което предаването се иска за деяния, които в издаващата държава [членка] се квалифицират като „унищожаване на имущество и разграбване“, състоящи се в действия по унищожаване на имущество и разграбване, които може да нарушат общественото спокойствие, когато в изпълняващата държава [членка] тези престъпления се квалифицират като кражба с повреждане и унищожаване на имущество, без непременно да включват в състава си елемента на нарушаване на общественото спокойствие?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, параграф 4 и член 4, [точка] 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава [членка] може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнение на наказание, когато установи, че съдебните органи на издаващата държава са наложили на съответното лице това наказание за извършването на едно-единствено престъпление, обвинението за което се отнася до различни деяния, и че само една част от тези деяния съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава [членка]
Следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава [членка] приемат тези различни деяния за отделни?
Изисква ли член 49, параграф 3 от [Хартата] съдебният орган на изпълняващата държава членка да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато, от една страна, тя е издадена с оглед изпълнението на общо наказание, наложено за едно-единствено престъпление, и от друга страна, предаването може да се разреши само за част от тези деяния, тъй като някои от деянията, за които е наложено това наказание, не съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/21: Sense Visuele Communicatie en Handel, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
Изключва ли правото на Съюза възможността да се прецени съобразно принципа на защита на оправданите правни очаквания, предвиден в националното право, дали национален административен орган е породил очаквания, в разрез с разпоредба от правото на Съюза, и следователно е действал противоправно съгласно националното право, като не е обезщетил съответното лице за произтичащите оттук вреди, когато това лице няма как да се позове на принципа на правото на Съюза на защита на оправданите правни очаквания, защото е налице ясна разпоредба от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/21: Freikirche der Siebenten-Tags-Adventisten in Deutschland, Заключение от 7 юли 2022 г.
1. Като се има предвид член 17 ДФЕС, попада ли в приложното поле на правото на Съюза, и по-специално на член 56 ДФЕС, положение, при което религиозно общество, признато и установено в държава — членка на Европейския съюз, е подало искане в друга държава членка за субсидиране на частно училище, признато от това общество за религиозно и управлявано в тази друга държава членка от сдружение, регистрирано в съответствие с правото на тази друга държава членка
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: 2. Следва ли да се приеме, че член 56 ДФЕС не допуска национална правна уредба, която предвижда като условие за субсидиране на религиозните частни училища признаването на подалия искането за субсидиране като църква или религиозно общество съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.