Съд - трети състав

По същество, дали по отношение на периода на родителски отпуск клауза 2, точка 6 от рамковото споразумение за родителския отпуск не допуска при изчисляването на пенсията за трайна инвалидност на работник да се вземат предвид направените вноски, които са намалени пропорционално на получената през този период заплата, а изисква да се вземат предвид вноските, съответстващи на възнаграждение за пълно работно време
От друга страна, дали частноправни субекти могат да се позовават на посочената клауза пред национална юрисдикция срещу публичните власти?
Дали изразът „права, придобити или в процес на придобиване“, съдържащ се в клауза 2, точка 6 от рамковото споразумение за родителския отпуск, обхваща само права във връзка с условията на труд и се разпростира само върху трудовото правоотношение с работодателя, или, напротив, този израз се отнася също до запазването на правата, придобити или в процес на придобиване в сферата на социалното осигуряване, както и дали изискването за „непрекъсваемост на правото на обезщетения по различните схеми на социално осигуряване“, предвидено в точка 8 от клауза 2 от рамковото споразумение за родителския отпуск, може да се счита за изпълнено чрез разглежданата в случая схема, която се прилага от националните власти, и при необходимост възможно ли е позоваване пред публичните власти на държава членка на това право на непрекъсваемост на правото на обезщетения по съображението, че е достатъчно точно и конкретно?
Съвместими ли са общностните разпоредби с национално законодателство, което през периода на намаляване на работното време поради родителски отпуск намалява подлежащата на получаване пенсия за инвалидност в сравнение с тази, която би се прилагала преди посочения отпуск, и същевременно води до намаляването на размера на бъдещите обезщетения и до консолидирането им пропорционално на намаляването на работното време и на заплатата?
Като се отчита задължението на националните съдилища да тълкуват националното право с оглед на задълженията по директивата, за да осигурят във възможно най-голяма степен осъществяването на преследваните от общностното законодателство цели, трябва ли това задължение да се прилага и към непрекъсваемостта на правата в сферата на социалното осигуряване по време на ползването на родителския отпуск и конкретно в случаите на прибягване до определена разновидност на частичен отпуск или на намаляване на работното време като използваната в този случай?
Дали в конкретните обстоятелства по спора намаляването на признатия и изчислен размер на социалноосигурителни обезщетения през периода на родителски отпуск може да се счита за пряка или непряка дискриминация, противоречаща, от една страна, на разпоредбите на Директива 79/7, и, от друга страна, на изискването за равенство и за недопускане на дискриминация между мъжете и жените съгласно общата за държавите членки традиция, доколкото посоченият принцип трябва да се прилага не само към условията за наемане на работа, но и към публичната дейност в сферата на социалната закрила на работниците?