всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.

1) Дали понятието „справедливо обезщетение“, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, предполага хармонизация, независимо от признатата на държавите членки възможност да избират схемите за възнаграждение, които считат за подходящи за ефективното упражняване на правото на „справедливо обезщетение“ на притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от установяването на изключението за копиране за лично ползване от правото на възпроизвеждане?
2) Дали, независимо от това каква е схемата, използвана от всяка държава членка за определяне на справедливото обезщетение, тя трябва да поддържа справедливия баланс между засегнатите лица, които са, от една страна, притежателите на права върху интелектуална собственост, засегнати от изключението за копиране за лично ползване, които имат право да получат посоченото обезщетение, и от друга страна — тези, които дължат плащането му пряко или непряко, и дали този баланс се определя от обосновката на справедливото обезщетение, която е да се поправят вредите, произтичащи от изключението за копиране за лично ползване?
3) Дали в случаите, когато държавата членка избира схема за събиране на такса или вноска върху оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, тази такса (справедливото обезщетение за копиране за лично ползване) задължително трябва да е свързана — в съответствие с целта, преследвана с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, и с контекста на тази норма — с предполагаемото използване на оборудването и носителите за възпроизвеждане, ползващо се от изключението за копиране за лично ползване, така че събирането на таксата би било обосновано, когато може да се предположи, че оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане ще бъдат предназначени за копиране за лично ползване, и няма да бъде обосновано в противен случай?
4) Дали, в случай че държава членка избере схема на „такса“ за копиране за лично ползване, прилагането на посочената „такса“ без разграничение по отношение на предприятия и лица, упражняващи свободна професия, за които е ясно, че придобиват апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане за цели, различни от копирането за лично ползване, съответства на понятието „справедливо обезщетение“?
5) Дали възприетата от испанската държава схема за прилагане на таксата за копиране за лично ползване без разграничение по отношение на всяко оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане противоречи на Директива 2001/29, доколкото би престанало да съществува надлежно съответствие между справедливото обезщетение и обосноваващото го ограничение на правото [на възпроизвеждане] за копиране за лично ползване, тъй като схемата се прилага до голяма степен по отношение на различни случаи, в които не съществува ограничение на права, обосноваващо парично обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Допустимо ли е държава членка да регулира крайните цени за предоставяне на достъп до интернет с висока скорост, без да е извършила предварителен анализ на съответния пазар, съгласно изискванията на директивите 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО?
Могат ли задълженията за одобряване и определяне на крайните цени за услуги за достъп до интернет с висока скорост да се считат за преходни мерки по смисъла на член 27 от директива 2002/21/ЕО, когато не са били наложени към момента на влизане в сила на новата регулаторна рамка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Лимитът на отговорност, посочен в член 22, параграф 2 от Конвенцията [от Монреал], включва ли както имуществените, така и неимуществените вреди, настъпили в резултат на загубата на багаж?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.

Изпълнено ли е изискването за запазване на самостоятелността, посочено в член 6, параграф 1 от [Директива 2001/23], при фактическа обстановка (като тази по главното производство), при която, след като община откупува различни концесии за обществени услуги, работниците и служителите, съставляващи част от персонала на отделните предприятия, които до този момент са били концесионери, преминават към посочената общинска администрация и се интегрират в нейния персонал, когато същите работници и служители (без изключение) продължават да заемат същите длъжности и да изпълняват същите функции както преди откупуването на концесиите, на същите работни места и със същите преки ръководители, без съществени промени в условията на труд, като единствената разлика е, че отсега нататък техните най-висши ръководители са съответните общински представители (общински съветници или кмет)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз налагането на задължение за получаване на разрешение и определяне на тарифите за услуги по предоставяне на високоскоростен достъп до интернет въз основа на разходите, без да е извършен предварителен анализ на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.

Условията за допустимост на встъпване на държави членки като страни, подкрепящи исканията на Съвета в производството пред Съда на Европейския съюз.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

1) Следва ли [използваното] в член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс [понятие за стоки, които] „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание […] член 83, параграф 1 от Закона за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2) Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
3) Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на [ДДС] или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, [първа алинея,] буква г) от Митническия кодекс?
4) Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане […], [Директивата за акциза] и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превоз, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с [член 7, параграф 1 от Директивата за акциза, както и с] член 7 от Шеста директива)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.

Допуска ли член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство законодателство като това по член 990 D и сл. от Code général des impôts, в тяхната редакция, приложима към съответния момент, което освобождава дружествата със седалище във Франция от 3 % данък върху пазарната стойност на разположени във Франция недвижими имоти и което поставя това освобождаване, по отношение на дружество със седалище в страна от Европейското икономическо пространство, която не е член на Европейския съюз, в зависимост от съществуването на сключена спогодба за административна взаимопомощ между Франция и тази държава с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци, или в зависимост от обстоятелството, че по силата на договор, който съдържа клауза за недопускане на дискриминация въз основа на гражданство, тези юридически лица не трябва да понасят по-голяма данъчна тежест от тази, която се прилага спрямо установените във Франция дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Попадат ли услугите за спешен медицински транспорт и квалифициран санитарен транспорт в обхвата на изключението за дейности, свързани с упражняването на публична власт по член 45 ЕО и член 55 ЕО, и следователно извън приложното поле на директивите за обществени поръчки?
Може ли задължението за прозрачност и публикуване на резултатите от възлагането на обществени поръчки за услуги за санитарен транспорт да бъде дерогирано на основание, че тези услуги представляват услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО?
Нарушени ли са задълженията за публикуване на резултатите от възлагането на обществени поръчки за обществени услуги за спешен медицински транспорт и квалифициран санитарен транспорт по член 10 от Директива 92/50 във връзка с член 16 от същата директива и по член 22 от Директива 2004/18 във връзка с член 35, параграф 4 от тази директива в четири германски провинции?
Нарушени ли са принципите на свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги по членове 43 ЕО и 49 ЕО при възлагането на обществени поръчки за санитарен транспорт с преобладаваща стойност на транспортните услуги?
Съществува ли обща практика в четири германски провинции за възлагане на обществени поръчки за санитарен транспорт в нарушение на правото на Съюза за обществени поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.

Следва ли Директива 2002/46/ЕО, и по-конкретно член 5, параграф 4 и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храните, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директива 2002/46/ЕО, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директива 2002/46?
При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46, може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form