Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез различно третиране на портфейлните дивиденти с чуждестранен произход спрямо тези с национален произход, поради невъзможността за представяне на доказателства за платения в чужбина корпоративен данък и прилагането на метода на приспадане вместо метода на освобождаване.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез обвързване на освобождаването от корпоративен данък на портфейлни дивиденти с произход от държави от ЕИП, които не са членки на Европейския съюз, с наличието на мерки за административна взаимопомощ и взаимна правна помощ при изпълнението на решения, докато за дивидентите от квалифицирани дялови участия такова изискване не се прилага.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез липса на възможност за приспадане на платения в чужбина корпоративен данък за дивиденти от дялови участия в капиталови дружества от трети страни, когато портфейлните дивиденти с национален произход са освободени от данък.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез непропорционално ограничение, когато националните органи и юрисдикции не предоставят възможност за приспадане или условно освобождаване на портфейлни дивиденти с произход от трети страни, при положение че за сходни дивиденти от ЕС или ЕИП се прилага по-благоприятен режим.
Нарушение на свободното движение на капитали чрез двойно данъчно облагане на портфейлни дивиденти с чуждестранен произход в рамките на метода на приспадане през годината на загубата, поради невъзможност за прехвърляне на подлежащия на приспадане корпоративен данък към следващи години, докато портфейлните дивиденти с национален произход са винаги освободени от корпоративен данък.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Допуска ли общностното право освобождаването от данък на портфейлните дялови участия с чуждестранен произход от държави, страни по Споразумението за ЕИП да зависи от наличието на споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране, макар освобождаването от данък на дивидентите с произход от международни дялови участия (включително на дивиденти с произход от дружества, установени в трети държави, и дори при преминаване към метода на приспадане) да не е подчинено на това условие
2) Допуска ли общностното право за портфейлни дялови участия с чуждестранен произход от държави от ЕС или ЕИП задължително да се прилага методът на приспадане, доколкото не са налице условията за прилагане на метода на освобождаване, макар за акционера да е много трудно или почти невъзможно да представи както доказателства за изпълнението на тези условия (сходно данъчно облагане, размер на ставката на чуждестранния данък, липса на освобождаване от данък ratione personae или ratione materiae на чуждестранното юридическо лице), така и информацията с доказателствен характер, необходима за приспадането на чуждестранния корпоративния данък
3) Допуска ли общностното право за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, да не се предоставя по закон нито освобождаване от корпоративен данък, нито приспадане на платения корпоративен данък, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), при положение че доходите от дялови участия в местни юридически лица са освободени от данък, независимо от размера на дяловото участие
4) При положителен отговор на третия въпрос: допуска ли общностното право национален орган да прилага, с цел премахване на дискриминацията на дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, метода на приспадане, при което представянето на доказателства за платения в чужбина (корпоративен) данък е невъзможна или свързана с несъразмерни усилия задача поради малкия размер на дяловото участие с мотива, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, при положение че самият факт на неприлагане на пораждащия дискриминация праг на дялово участие от 10 % (25 %) би имал за последица освобождаване от данък на дяловите участия в юридически лица, установени в трети държави
4.1 При положителен отговор на четвъртия въпрос: допуска ли общностното право да се отказва освобождаване от данък на доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, когато размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар освобождаването от данък на доходите от дялови участия в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на цялостно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране
4.2 При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: допуска ли общностното право да се отказва приспадане на платения в чужбина корпоративен данък за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар предвиденото в определени случаи приспадане на данъка за доходи от дялови участия в юридически лица от трети държави в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на пълно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране
1. Допуска ли общностното право при преминаване от един към друг метод за дивидентите с чуждестранен произход да се прилага методът на приспадане, докато същевременно по отношение на подлежащия на приспадане корпоративен данък или подлежащия на приспадане данък, удържан при източника, не се допуска нито пренасяне на приспадането за следващите години, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба
2. Допуска ли общностното право за дивидентите с произход от трети държави да се прилага методът на приспадане по съображение, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, докато същевременно не се допуска нито пренасяне на приспадането, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е обединяване на две дела, които са свързани по предмет, за целите на устната процедура и решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Следва ли да бъдат съединени дела C-344/10 P и C-345/10 P за целите на устната процедура и решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Трябва ли член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като това по делото в главното производство, което освобождава от спорния данък дружествата със седалище на територията на държава членка и което поставя това освобождаване по отношение на дружество със седалище на територията на трета страна, но която е членка на Европейското икономическо пространство, в зависимост от съществуването на сключена спогодба за административна взаимопомощ между посочената държава членка и тази трета страна с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци, или в зависимост от обстоятелството, че по силата на договор, който съдържа клауза за недопускане на дискриминация въз основа на гражданство, тези юридически лица не трябва да понасят по-голяма данъчна тежест от тази, която се прилага спрямо установените в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Следва ли член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна на клиент, който желае да получава плащания от трети лица и която се състои в събиране на суми от банковите сметки на тези трети лица чрез системата за „директен дебит“ и в представяне на отчет пред клиента за всички получени плащания, попада в обхвата на освобождаването от ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е Република Полша да прилага намалена ставка на данъка върху добавената стойност за бебешко облекло, аксесоари за него и детски обувки въз основа на член 115 от Директива 2006/112/ЕО, въпреки че не е била държава членка към 1 януари 1991 г. и не е прилагала ДДС или еквивалентен данъчен режим към тази дата?
Може ли социалнополитически съображения, като насърчаването на раждаемостта и икономическия растеж, да оправдаят прилагането на намалена ставка на ДДС за тези стоки в отклонение от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1. При обстоятелства като тези по настоящото дело, при които търговец, който до голяма степен е освободен от данъчно облагане, възприема структура на лизинг на активи, включваща трета страна посредник, вместо непосредствено да закупува активите, създава ли структурата на лизинг на активи или част от нея данъчно предимство, което противоречи на целта на Шеста директива, по смисъла на точка 74 от Решение […] по дело Halifax?
2. Предвид обстоятелството, че Шеста директива ДДС предвижда лизинг на активи от търговци, които са освободени изцяло или отчасти от данъчно облагане, и предвид позоваването от страна на Съда на понятието „обичайни търговски сделки“ в точки 69 и 80 от Решение по дело Halifax и в точка 27 от Решение по дело Ampliscientifica, както и липсата на такова позоваване в Решение по дело Part Service, това поведение представлява ли злоупотреба от страна на търговеца, който е освободен изцяло или отчасти от данъчно облагане, дори и в контекста на обичайните търговски сделки той да не сключва лизингови сделки?
3. Ако отговорът на втори въпрос е положителен:
(а) каква е релевантността на понятието „обичайни търговски сделки“ в контекста на точки 74 и 75 от Решение по дело Halifax: това понятие релевантно ли е по отношение на точка 74 или точка 75, или по отношение и на двете;
(б) позоваването на понятието „обичайни търговски сделки“ позоваване ли е на:
(1) сделки, които съответното данъчнозадължено лице обикновено сключва;
(2) сделки, които две или повече страни сключват при обичайни пазарни условия;
(3) сделки, които са търговски жизнеспособни;
(4) сделки, които пораждат търговски тежести и рискове, обикновено свързани със съответната търговска печалба;
(5) сделки, които нямат изкуствен характер, доколкото имат търговско съдържание;
(6) всеки друг вид или категория сделки?
4. Ако се приеме, че структурата на лизинг на активи или част от нея представлява злоупотреба, какво е подходящото преквалифициране
По-конкретно трябва ли националната юрисдикция или данъчната администрация:
(а) да не вземе предвид съществуването на трета страна посредник, и да постанови, че ДДС се дължи върху пазарната стойност на вноските;
(б) да преквалифицира лизинговата структура като пряка покупка, или
(в) да преквалифицира сделката по какъвто и да е друг начин, който националната юрисдикция или данъчната администрация счита за подходящ за възстановяване на положението, което би съществувало при липсата на сделки, представляващи злоупотреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е съединяване на дела с оглед връзката на предмета им съгласно член 43 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.