Съд - трети състав

1) Представлява ли заплащането или незаплащането на възнаграждение на работника за времето на неговото отсъствие от работа поради отпуск за синдикална дейност условие на труд или условие за наемане на работа съгласно правото на ЕС; по-специално представляват ли законовите разпоредби, които предвиждат предоставянето на неплатен отпуск за синдикална дейност на работници от публичния сектор със срочно трудово правоотношение, които не заемат щатна длъжност и са членове на ръководния орган на синдикална организация, „условие на труд“ по смисъла на член 137, параграф 1, буква б) ЕО и „условие за наемане на работа“ в съответствие с клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, или този въпрос е свързан с областите на заплащането и на правото на сдружаване, които не попадат под действието на правото на ЕС?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, може ли работник с частноправно трудово правоотношение с неопределена продължителност на публична служба, който заема предвидена в щатното разписание длъжност и полага същия вид труд като работник в рамките на срочно частноправно трудово правоотношение и не заема щатна длъжност, да бъде считан за такъв, „който се намира в сходно положение“ с последния по смисъла на клауза 3, точка 2 и на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, или обстоятелството, че конституцията на съответната държава (член 103) и законите за нейното прилагане предвиждат по отношение на него специален режим на служба (във връзка с назначаването и специалните гаранции в съответствие с член 103, параграф 3 от Конституцията), е достатъчно, за да се счита, че той не може да бъде такъв, „който се намира в сходно положение“, и следователно не може да се приравни на работник със срочно частноправно правоотношение, който не заема щатна длъжност?
3) В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
а) ако от националните разпоредби следва, че на служителите от публичния сектор с трудово правоотношение с неопределена продължителност, които заемат щатна длъжност и са членове на ръководния орган на местна синдикална организация, се предоставя платен отпуск за синдикална дейност (до 9 дни месечно), докато работници, които имат същото синдикално качество и работят в същата публична служба, но на срочно трудово правоотношение и не заемат щатна длъжност, получават само неплатен отпуск за синдикална дейност със същата продължителност, представлява ли посоченото разграничение по-неблагоприятно третиране на втората категория работници по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение; и
б) може ли самата ограничена във времето продължителност на трудовото правоотношение на втората категория работници, както и отликите, свързани като цяло с техния режим на служба (по отношение на назначаване, повишаване, прекратяване на трудовото правоотношение), да представляват обективни причини за това различно третиране?
4) Представлява ли спорното разграничение между синдикалните дейци, които са работници с договор с неопределена продължителност на щатна длъжност в публична служба, и работниците, които притежават същото синдикално качество и работят за същата публична служба, но на срочен трудов договор и без да заемат щатна длъжност, нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при упражняване на синдикални права по смисъла на членове 12, 20, 21 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз или това разграничение може да бъде обосновано поради различията в режимите на служба на работниците от двете категории?