Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-288/14: Ciup, Заключение от 18 февруари 2016 г.
1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/14: Câmpean, Заключение от 18 февруари 2016 г.
1) Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?
2) Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C‑200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?
3) Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?
4) Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?
5) Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?
6) В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?
Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/14: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Нарушени ли са задълженията на държава членка по член 4 от Директива 91/271/ЕИО, когато не е осигурено адекватно вторично или равностойно пречистване на градските отпадъчни води в определени агломерации?
Изисква ли член 4 от Директива 91/271/ЕИО представяне на резултати от вземане на проби за период от една година като условие за доказване на съответствие с изискванията за пречистване на отпадъчни води?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/15: Viiniverla, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Трябва ли при преценката дали е налице пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да се вземе предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен?
При преценката на наложената за защита на географското указание „Calvados“ забрана да се използва наименованието „Verlados“ за ябълкова дестилатна спиртна напитка, която се продава под това наименование на територията на страната, какво значение за тълкуването на понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 и за прилагането на този регламент имат следните обстоятелства:
а) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ означава село във Финландия, което може би е познато на финландския потребител;
б) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ посочва производителя на този продукт — Viiniverla;
в) „Verlados“ е произведен във Верла местен продукт, от който се продават средно няколкостотин литра годишно в ресторант, предлагащ продукти — собствено производство, и който в ограничена степен може да се достави по поръчка от държавно предприятие за разпространение на спиртни напитки по смисъла на Закона за спиртните напитки;
г) думите „Verlados“ и „Calvados“ имат от три срички една обща сричка („dos“), но последните им четири букви („ados“), т.е. половината от всичките им букви, са еднакви?
В случай че се приеме, че наименованието „Verlados“ е пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, може ли неговото използване да се обоснове от някое от посочените по-горе обстоятелства или от други обстоятелства, например обстоятелството, че най-малкото у финландския потребител не може да се създаде впечатлението, че „Verlados“ е произведена във Франция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/15: NN (L), Заключение от 21 януари 2016 г.
1) Трябва ли Директива 69/335 […] относно косвените данъци върху набирането на капитал, и по-конкретно член 2 във връзка с членове 4, 10 и 11, да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право като членове 161 и 162 от белгийския Кодекс за данъка върху наследствата, изменен с Програмния закон от 22 декември 2003 г. относно облагането на предприятията за колективно инвестиране, доколкото с посочения данък предприятията за колективно инвестиране — учредени под формата на капиталови дружества в друга държава членка, които търгуват свои дялови единици в Белгия — се облагат годишно върху общия размер на инвестираните в Белгия дялови единици, намален със сумата на изкупуванията и възстановяванията на посочените дялови единици, вследствие на което с този данък се облагат сумите, набрани в Белгия от предприятията за колективно инвестиране, доколкото такива предприятия могат да се разпореждат с тях?
2) Трябва ли членове 49—55 и 56—[60] от Договора за ЕО, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да променя едностранно данъчна привръзка като предвидената в член 161 и сл. от белгийския Кодекс за данъка върху наследствата, за да замени личен критерий за привързване, основан на местопребиваването на данъчнозадълженото лице, залегнал в международното данъчно право, с евентуален вещен критерий за привързване, който не е установен в международното данъчно право, като се има предвид, че за да гарантира данъчния си суверенитет, държавата членка е приела специфична санкция като предвидената в член 162, алинея 3 от Кодекс за данъка върху наследствата само по отношение на чуждестранните оператори?
3) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно облагане като описаното по-горе, което, доколкото не отчита по никакъв начин данъците, с които вече са обложени в държавата членка на произхода им предприятията за колективно инвестиране, учредени в друга държава членка, представлява допълнителна финансова тежест, която може да затрудни търгуването на дяловите им единици в Белгия?
4) Трябва ли Директива 85/611[…] относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, евентуално във връзка с членове 10 и 293, второ тире от Договора за ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчно облагане като описаното по-горе, доколкото то нарушава основната цел на Директивата да улесни търговията на дялови единици на предприятията за колективно инвестиране в Европейския съюз?
5) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат административната тежест, до която води събирането на данък като описания по-горе от предприятията за колективно инвестиране, учредени в друга държава членка, които търгуват дяловите си единици в Белгия?
6) Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право като член 162, алинея 2 от Кодекса за данъка върху наследствата, доколкото посочената разпоредба налага специфична санкция на предприятията за колективно инвестиране, учредени в друга държава членка, които търгуват дяловите си единици в Белгия, а именно съдебна забрана занапред за инвестиране на дялови единици в Белгия при неподаване на декларация до 31 март всяка година или при неплащане на описания по-горе данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/14: DHL Express (Italy) и DHL Global Forwarding (Italy), Съдебно решение от 20 януари 2016 г.
Трябва ли член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС и член 11 от Регламент № 1/2003 да се тълкуват в смисъл, че:
1) националните органи по конкуренция не могат да се отклоняват от практиката си за прилагане на инструментите, установени и приети от ЕМК, и по-специално модела за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, в случай като разглеждания в главното производство, без това да противоречи на постановеното от Съда в точки 21 и 22 от решение Pfleiderer (C‑360/09, EU:C:2011:389);
2) между главното искане, което предприятие е подало или възнамерява да подаде до Комисията, и опростеното искане за освобождаване от глоба, представено до националните органи по конкуренция за същия картел, съществува такава правна връзка, че националните органи по конкуренция независимо от разпоредбата на параграф 38 от Известие относно сътрудничеството е длъжен съгласно параграф 22 от модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (впоследствие параграф 24 в номерацията на модела на ЕМК за програма за 2012 г.) и съответната обяснителна бележка 45 (впоследствие обяснителна бележка 49 в номерацията на модела на ЕМК за програма за 2012 г.):
– да разгледа опростеното искане за освобождаване от глоба с оглед на главното искане, при условие че опростеното искане отразява точно съдържанието на главното искане,
– при условията на евентуалност — ако счита, че материалният обхват на полученото опростено искане е по-тесен в сравнение с представеното от същото предприятие главно искане, за което Комисията е предоставила условно освобождаване от глоба на посоченото предприятие — да се свърже с Комисията или със самото предприятие, за да провери дали след представянето на опростеното искане, вследствие на вътрешни проверки предприятието е установило конкретни и специфични примери за деяния в сектора, за който се твърди, че е включен в обхвата на главното, но не и на опростеното искане за освобождаване от глоба;
3) съгласно параграфи 3 и 22—24 от модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и съответните обяснителни бележки 8, 41, 45 и 46 и предвид измененията, направени в параграфи 24—26 от модела на ЕМК за програма за 2012 г. и съответните обяснителни бележки 44 и 49, даден национален орган по конкуренция, който към момента на настъпване на фактите в главното производство прилага програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер като разглежданата в главното производство, може законосъобразно да приеме за даден таен картел, по отношение на който дадено първо предприятие е представило или възнамерява да представи до Комисията главно искане за освобождаване от глоба:
– само едно опростено искане от това предприятие, или
– и допълнителни опростени искания за освобождаване от глоба, представени от различни предприятия, които като главно искане са представили до Комисията „неприемливо“ искане за освобождаване от глоба, тоест искане за намаляване на размера на глобата, по-специално когато главните искания на последните предприятия са подадени след предоставянето на условно освобождаване от глоба на първото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/15: Skype/СХВП, Определение от 20 януари 2016 г.
Прекратява ли се необходимостта от произнасяне по жалба при постигане на споразумение между страните, водещо до оттегляне на възражението и прекратяване на спора?
Как следва да бъдат разпределени разноските при прекратяване на производството поради липса на предмет вследствие на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/15: Skype/СХВП, Определение от 20 януари 2016 г.
Прекратява ли се съдебното производство пред Съда на Европейския съюз при отпадане на предмета на спора вследствие постигнато споразумение между страните и оттегляне на опозицията?
Какви са последиците за разпределението на съдебните разноски при прекратяване на производството поради липса на необходимост от произнасяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/15: Skype/СХВП, Определение от 20 януари 2016 г.
Прекратява ли се необходимостта от произнасяне по жалбата в случай на постигнато споразумение между страните, вследствие на което се оттегля спорното възражение?
Как следва да се разпределят съдебните разноски при прекратяване на производството на това основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-382/15: Skype/СХВП, Определение от 20 януари 2016 г.
Прекратява ли се производството пред Съда на Европейския съюз, когато страните по спора постигнат споразумение, от което отпада правният интерес от произнасяне по жалбата?
Как следва да се разпределят съдебните разноски в случай, че делото се прекрати поради липса на нужда от произнасяне по жалбата вследствие на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.