Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-431/22: Scuola europea di Varese, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Трябва ли член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища да се тълкува в смисъл, че ако са изчерпани всички предвидени в Общия правилник на Европейските училища административни средства, посоченият в тази разпоредба Съвет по жалбите има изключителна юрисдикция като първа и втора инстанция по всеки спор във връзка с решение за повтаряне на учебната година, взето от класния съвет по отношение на ученик в средния образователен цикъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/21: Комисия/Amazon.com и др., Съдебно решение от 14 декември 2023 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при тълкуването и прилагането на принципа на сделката между несвързани лица при преценката за наличие на избирателно предимство по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е Общият съд да отхвърли основната и евентуалните констатации на Комисията относно наличието на данъчно предимство в полза на Amazon въз основа на неправилно определена референтна система и прилагане на Насоките на ОИСР, без те да са част от националното право на Люксембург?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/22: Agencia Estatal de la Administración Tributaria (Exclusion des créances publiques de la remise de…, Заключение от 14 декември 2023 г.
1) Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [TRLC (в редакцията си съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020)] не е законът за транспониране на Директивата (Закон 16/22)?
2) Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задължения вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC] (в редакцията му съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020), която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
3) Съдържа ли член 23, параграф 4 от Директива [2019/1023] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/22: Slovenské Energetické Strojárne, Заключение от 14 декември 2023 г.
1) Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива [2008/9] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с установените в тази Директива условия за обжалване национална правна уредба, по-конкретно член 124, параграф 3 [от Закона за данъчната администрация], която за целите на разглеждането на заявленията за възстановяване на данъка върху добавената стойност на основание на Директива [2006/112] не позволява на етапа на обжалването да се посочват нови факти, да се представят нови доказателства или да се прави позоваване на нови доказателства, които са били известни на заявителя преди приемането на първоинстанционното решение, но той не ги е представил, въпреки че са му били поискани от данъчния орган, нито се е позовал на тях, което създава материалноправно ограничение, превишаващо предвидените в Директива 2008/9 изисквания относно формата и срока?
2) Утвърдителният отговор на първия въпрос означава ли, че едномесечният срок, предвиден в член 20, параграф 2 от Директива 2008/9, следва да се счита за преклузивен
Гореизложеното в съответствие ли е с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“], както и с членове 167, 169, 170 и член 171, параграф 1 от Директива [2006/112] и с установените от Съда на Европейския съюз основни принципи на неутралност на данъка, ефективност и пропорционалност?
3) Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2008/9 относно цялостното или частично отхвърляне на заявлението за възстановяване да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тази разпоредба национална правна уредба — по-конкретно член 49, параграф 1, буква b) от Закона за данъчната администрация — на основание на която данъчният орган прекратява процедурата, в случай че данъчнозадълженото лице заявител не отговори на искане на този орган или не изпълни задължението си за отстраняване на нередовности и поради това разглеждането на заявлението не е възможно, без провеждането на процедурата да продължи служебно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/21: Ministero dell’Interno (Brochure commune – Refoulement indirect), Съдебно решение от 30 ноември 2023 г.
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕС) № 604/2013 и член 29 от Регламент (ЕС) № 603/2013 да се тълкуват в смисъл, че жалбата по член 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013 срещу решение за прехвърляне, прието в процедура по обратно приемане, може да се основава само на факта, че не е предоставена общата брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от Регламента, и/или не е проведено индивидуалното интервю по член 5 от Регламента, независимо от конкретните последици за съдържанието на решението за прехвърляне и за определянето на компетентната държава членка?
Член 3, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013, във връзка с член 27 от този регламент и с членове 4, 19 и 47 от Хартата на основните права, позволява ли на националния съд да преценява дали за кандидата за международна закрила е налице риск от непряко връщане вследствие на прехвърлянето му в замолената държава членка, когато последната вече е отхвърлила молба за международна закрила по отношение на този кандидат, дори когато в последната държава членка няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013, във връзка с член 27 от този регламент и с членове 4, 19 и 47 от Хартата на основните права, да се тълкува в смисъл, че съдът на приелата решението за прехвърляне държава членка, който е сезиран с жалба срещу това решение, може и дори трябва да обяви тази държава членка за компетентна, когато не споделя преценката на замолената държава членка, що се отнася до евентуалното връщане на засегнатото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли членове 20 и 23 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да признаят на родител, „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква й) от тази директива, на дете, което има статут на бежанец в държава членка, правото да се ползва от международна закрила в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.