всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - втори състав

Съдебен състав – Съд – втори състав

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

Представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от [Шеста директива] експлоатацията на присъединена към мрежата фотоволтаична инсталация без собствени възможности за акумулиране на електрическата енергия, която инсталация е монтирана върху или в близост до частна жилищна сграда, при положение че инсталацията е технически конструирана по такъв начин, че количеството произвеждана електрическа енергия да е изначално трайно по-малко от общото количество електрическа енергия, консумирана от експлоатиращия инсталацията за битови нужди в собствената му жилищна сграда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Може ли от факта, че отпадък е бил класифициран като опасен отпадък, да се направи непосредствено извод, че употребата на [такова] вещество или на [такова] изделие води до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве по смисъла на член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО
Може ли също така опасен отпадък да изгуби качеството си на отпадък, ако са спазени условията по член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО?
Следва ли при тълкуването на понятието „отпадък“, по-специално при преценката на задължението за обезвреждане на веществото или изделието, да се отдаде значение на факта, че съгласно посоченото в член 67 от Регламента REACH приложение ХVII повторната употреба на изделието, което е обект на преценката, е разрешена при определени условия
Ако това е така, какво значение следва да се отдаде на този факт?
Хармонизирани ли са с член 67 от Регламента REACH изискванията за производството, пускането на пазара и употребата по смисъла на член 128, параграф 2 от същия регламент, така че употребата на посочените в приложение ХVII препарати и изделия да не може да бъде възпрепятствана въз основа на националните разпоредби за опазване на околната среда, ако ограниченията, [предвидени в тези разпоредби,] не са публикувани в списъка, съставен от Комисията съгласно член 67, параграф 3 от Регламента REACH?
Следва ли съдържащото се в [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б)] от Регламента REACH изброяване на употребите на обработената с разтвор на ССА дървесина да се тълкува в смисъл, че в него са посочени всички възможни употреби без изключение?
Може ли разглежданата в настоящия случай употреба като подпорна конструкция да бъде приравнена към употребите, изброени в посочения списък във въпрос 4, така че тази употреба да може да бъде разрешена въз основа на [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква б)] от Регламента REACH, доколкото са спазени останалите необходими условия?
Какви обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката дали съществува риск от многократен контакт с кожата по смисъла на [приложение XVII, точка 19, параграф 4, буква г)] от Регламента REACH?
Съдържащото се в посочената във въпрос 6 разпоредба понятие „възможен“ означава ли, че многократният контакт с кожата трябва да бъде възможен теоретично, или пък че той поне в известна степен трябва да бъде вероятен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, когато:
a) притежателите на права по смисъла на член 2 от Директива 2001/29 имат право на справедливо възнаграждение, което може да се предяви единствено чрез организация за колективно управление на права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на националния пазар информационни носители, предназначени за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б) това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци, на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в) като обаче лицето, което въз основа на съгласие на притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния потребител, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на права?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
2.1
Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
2.2
При утвърдителен отговор на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
От член 5 на Директива 2001/29 или от друга разпоредба от правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез организация за колективно управление на права, не съществува, ако организацията за колективно управление на права е задължена по закон да не изплаща половината от постъпленията от получените обезщетения на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални или културни институции?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
Допуска ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от организация за колективно управление на права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно в противоречие с правото на Съюза — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Допустимо ли е помощите, предоставени на предприятие с двойна (военна и гражданска) дейност, да бъдат изключени изцяло от приложното поле на правилата за държавните помощи въз основа на член 346 ДФЕС?
Изисква ли се прилагането на специалната процедура по член 348 ДФЕС, когато държавна помощ е предоставена на предприятие, чиято основна дейност е производството на военна техника?
Нарушени ли са процесуалните права на защита на бенефициента на помощта поради липса на възможност да представи становище по определени аспекти на административната процедура пред Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Тълкувано ли е правилно изключението за защита на основните интереси на националната сигурност по член 346 ДФЕС по отношение на държавните помощи, предоставени на предприятие с комбинирана (военна и невоенна) дейност?
Следва ли да бъде приложена специалната процедура по член 348 ДФЕС при държавни помощи за предприятие, което основно произвежда военна продукция?
Нарушени ли са процесуалните права на защита на предприятието в административното производство поради липса на възможност да изрази становище относно определени мерки за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, съгласно която — в съответствие с двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, в случай на неограничено данъчнозадължени лица, чиито доходи от източник в чужбина са обложени в държавата, от която произхождат тези доходи, с данък, съответстващ на германския данък върху доходите — платеният в чужбина данък се приспада от германския данък върху доходите, с който се облагат доходите от източник от тази държава, по начин че размерът на германския данък, дължим върху облагаемите доходи, включително доходите от източник в чужбина, се разделя пропорционално на съотношението между посочените доходи от източник в чужбина и сумата на доходите, като така не се отчитат особените и извънредните разходи като разходи за издръжка за живот или разходи във връзка с личното или семейно положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Трябва ли субект като Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas (OTOC) да се разглежда в неговата му цялост като сдружение на предприятия за целите на прилагането на общностните правила за конкуренция (пазар на образователните услуги)
Ако да, трябва ли член 101, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че тези правила се прилагат и към субект, който като OTOC приема в изпълнение на закона обвързващи норми с общо приложение в областта на задължителното обучение на експерт-счетоводителите, с цел да осигури на гражданите надеждни и качествени услуги?
Ако субект като OTOC е длъжен съгласно правната уредба да установи система на задължително обучение за своите членове, може ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска да се оспорва установяването на система на обучение, законно наложена от OTOC и от Правилника за образователните кредити, с който се конкретизира въпросната система, доколкото с последната просто се изпълнява законовото изискване
Или, напротив, тази материя е извън обхвата на член 101 ДФЕС и трябва да се преценява от гледна точка на член 56 и сл. ДФЕС?
Имайки предвид, че Решение по дело Wouters и др. (както и други подобни решения), се отнася до правна уредба, която оказва въздействие върху икономическата дейност на членовете на съответната професионална организация, допускат ли членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС правна уредба относно обучението на експерт-счетоводители, която не се отразява пряко върху икономическата им дейност?
С оглед на правото на Съюза в областта на конкуренцията (на пазара на образователните услуги) може ли професионална организация да изисква за упражняването на съответната професия определено обучение, което само тя провежда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Нарушена ли е процедурата при преценката на отличителния характер на думата „seven“ от Общия съд?
Правилно ли е Общият съд тълкувал и приложил понятието за сходство между марките по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, включително при оценката на визуалното, фонетичното и концептуалното сходство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на сходството между марките „SEVEN“ и „SEVEN FOR ALL MANKIND“ съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Допустимо ли е в производството по обжалване пред Съда да се оспорва фактическата преценка на Общия съд относно сходството на знаците и вероятността от объркване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.

1. Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива 200/78 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят, че определянето на възрастови граници за достъп до професионални социалноосигурителни схеми или за получаване на пенсия или обезщетение по тези социалноосигурителни схеми не представлява дискриминация само когато тези социалноосигурителни схеми се отнасят до пенсия за осигурителен стаж и възраст или до обезщетения за инвалидност?
2. Трябва ли член 6, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови граници се отнася само за достъпа до такива схеми, или тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че възможността да се определят възрастови ограничения се отнася и за правото на изплащане на пенсия или обезщетения по такива схеми?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли изразът „[професионални] социалноосигурителни схеми“ в член 6, параграф 2 да включва и институт като възнаграждението за оставане на разположение („rådighedsløn“), предвидено в член 32, параграф 1 от Закона за държавния служител, в съответствие с който, като специална закрила при уволнение поради съкращаване на длъжността му, държавният служител има право да продължи да получава изплащаното му до този момент трудово възнаграждение в продължение на три години, като този период се зачита за осигурителен стаж, при положение че в замяна на това този държавен служител остава на разположение на работодателя за назначаването му на друга подходяща длъжност?
4. Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба като член 32, параграф 4, точка 2 от датския Закон за държавния служител, който предвижда, че на държавен служител, навършил възраст, на която има право да получава общата държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст, не се изплаща възнаграждение за оставане на разположение, ако бъде съкратена неговата длъжност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form