всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-569/16: Bauer, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника — Национална правна уредба, която не допуска изплащане на наследниците на работника на финансово обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По съединени дела C‑569/16 и C‑570/16 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) с актове от 18 октомври 2016 г., постъпили в Съда на 10 ноември 2016 г., в рамките на производства по дела Stadt Wuppertal срещу Maria Elisabeth Bauer (C‑569/16), и Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth eK срещу Martina Broßonn (C‑570/16), СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J.‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Stadt Wuppertal, от T. Herbert, Rechtsanwalt, – за M. Broßonn, от O. Teubler, Rechtsanwalt, – за Европейската комисия, от M. van Beek ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-469/17: Funke Medien NRW, Заключение от 25 октомври 2018 г.

1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?
3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/17: XC и др., Съдебно решение от 24 октомври 2018 г.

Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с изведените от тази разпоредба принципи на равностойност и на ефективност, да се тълкува в смисъл, че задължава Oberster Gerichtshof (Върховен съд) по искане на лице с правен интерес да преразгледа влязъл в законна сила постановен от наказателен съд съдебен акт с оглед на твърдения за нарушение на правото на Съюза (в конкретния случай на член 50 от [Хартата] и на член 54 от [КПСШ]), при положение че националното право предвижда подобно преразглеждане единствено когато се твърди, че е нарушена [ЕКПЧ] или някой от протоколите към ЕКПЧ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-444/17: Arib и др., Заключение от 17 октомври 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. SZPUNAR представено на 17 октомври 2018 година Дело C‑444/17 PréfetdesPyrénées-Orientales срещу Abdelaziz Arib, Procureur de la République, Procureur général près la cour d’appel de Montpellier (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (France) (Касационен съд, Франция) „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Кодекс на шенгенските граници — Член 32 — Граничен контрол на вътрешните граници — Директива 2008/115/ЕО — Приложно поле — Член 2, параграф 2, буква а) — Незаконно влизане на гражданин на трета страна — Изключване на приравняването на вътрешните граници на външни граници“ Въведение 1. Съгласно вече установената практика на Съда разпоредбите на Директива 2008/115/ЕО по принцип не допускат налагането на наказание лишаване от свобода на гражданин на трета страна само поради незаконното му пребиваване в държава членка. В съдебната практика са признати само две изключения — когато установената от Директива 2008/115 процедура за връщане е била приложена и гражданинът продължава да пребивава незаконно на територията на тази държава членка без основателна причина за невръщане и когато процедурата за връщане е била приложена и съответното лице влиза отново на посочената територия в нарушение на забрана за влизане. 2. Ключовият въпрос, който се поставя в настоящото преюдициално запитване на Cour de cassation (Касационен съд, Франция), е дали трябва да се признае трето изключение, а именно когато гражданин на трета страна, който е в незаконен престой, е бил задържан в близост до вътрешна граница. Следователно не трябва да се определя законосъобразността на повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/17: Dicu, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.

Следва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното законодателство, съгласно която при определянето на размера на годишния отпуск времето, през което работникът е бил в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, не се признава за период на действително полагане на труд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-493/17: Weiss и др., Заключение от 4 октомври 2018 г.

1) Следва ли да се приеме, че Решение […] 2015/774, изменено […] с Решение […] 2016/1041 […], съответно начинът на прилагането му, е в противоречие с член 123, параграф 1 ДФЕС
По-конкретно, следва ли да се приеме, че то е в противоречие с член 123, параграф 1 ДФЕС, ако в рамките на [ПЗАПС]: а) Се съобщават конкретни данни за покупките по начин, който създава на пазарите фактическата сигурност, че Евросистемата отчасти ще закупи издаваните от държавите членки облигации
б) Дори и впоследствие не се оповестяват конкретни данни за спазването на минимални срокове между емитирането на дълговия инструмент на първичния пазар и закупуването му на вторичния пазар, така че в това отношение не е възможен съдебен контрол
в) Всички закупени облигации се държат до падежа и по този начин се изтеглят от пазара, а не се препродават
г) Евросистемата закупува търгуеми дългови инструменти с отрицателна доходност до падежа
2) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с член 123 ДФЕС най-малкото ако с оглед на изменените условия на финансовите пазари, и в частност в резултат от недостига на допустими за закупуване дългови инструменти, по-нататъшното му прилагане изисква постоянно облекчаване на първоначално действащите правила за закупуване и установените в практиката на Съда ограничения за програмите за закупуване на облигации като ПЗАПС изгубват действието си
3) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос Решение […] 2015/774 […] в сега действащата си редакция е в противоречие с член 119 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и с членове 17—24 от Протокола за [ЕСЦБ и ЕЦБ], тъй като е издадено при превишаване на предоставените с тези разпоредби правомощия на [ЕЦБ] в областта на паричната политика и съответно при изземване на правомощия на държавите членки
Налице ли е превишаване на правомощията на ЕЦБ конкретно поради това че: a) Посоченото в първия въпрос решение значително влияе на условията за рефинансиране на държавите членки поради обема на ПЗАПС, който към 12 май 2017 г. възлиза на 1 534,8 милиарда евро
б) Като се има предвид упоменатото в буква а) подобряване на условията за рефинансиране на държавите членки и ефектите от това за търговските банки, посоченото в първия въпрос решение няма само косвени последици в областта на икономическата политика, а обективно установимите му последици сочат, че целите на програмата в областта на икономическата политика са поне равни по значение на целите ѝ в областта на паричната политика
в) Поради значителните си последици в областта на икономическата политика посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с принципа на пропорционалност
г) Поради липсата на конкретни мотиви не е възможно по време на продължаващото над две години изпълнение на посоченото в първия въпрос решение да се упражнява контрол за това дали то все още е необходимо и пропорционално
4) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с член 119 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и с членове 17—24 от Протокола за [ЕСЦБ и ЕЦБ] най-малкото защото обемът на програмата и продължаващото над две години изпълнение на решението, както и произтичащите от това последици в областта на икономическата политика дават повод за промяна на оценката за необходимостта от ПЗАПС и за нейната пропорционалност и така от определен момент нататък решението вече остава извън правомощията на Европейската централна банка в областта на паричната политика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-73/17: Франция/Парламент (Упражняване на бюджетното правомощие), Съдебно решение от 2 октомври 2018 г.

Допустимо ли е Европейският парламент да упражнява бюджетните си правомощия по член 314 ДФЕС, включително обсъждането и гласуването на годишния бюджет на Съюза, по време на допълнително пленарно заседание в Брюксел, вместо на редовно пленарно заседание в Страсбург, съгласно изискванията на Протокола за седалищата на институциите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/16: Ministerio Fiscal, Съдебно решение от 2 октомври 2018 г.

Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до данни с цел установяването на самоличността на притежателите на СИМ карти, активирани с откраднат мобилен телефон, като име, фамилия, и според случая, адреса на тези притежатели, води до намеса в основните им права, уредени в посочените членове от Хартата, чиято тежест е от такова естество, че посоченият достъп следва да бъде ограничен — в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до борбата с тежката престъпност, и ако отговорът е положителен, съобразно какви критерии следва да бъде преценявана тежестта на съответното престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-581/17: Wächtler, Заключение от 27 септември 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. WATHELET представено на 27 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑581/17 Martin Wächtler срещу Finanzamt Konstanz (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Baden-Württemberg (Финансов съд Баден-Вюртемберг, Германия) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора — Преместване на местоживеенето за данъчни цели в Швейцария — Правна уредба на държава членка, предвиждаща в този случай облагане на скритите увеличения на стойността на дружествени дялове“ I. Въведение 1. Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на подписаното на 21 юни 1999 г. в Люксембург Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора ( 2 ) (наричано по-нататък „Споразумението относно свободното движение на хора“), което влиза в сила на 1 юни 2002 г. 2. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Martin Wächtler и Finanzamt Konstanz (данъчна администрация Констанц, Германия, наричана по-нататък „данъчната администрация“) по повод на решението на последната, поради преместването на местоживеенето на г‑н Wächtler от Германия в Швейцария, да обложи скритото увеличение на стойността на притежаваните от него дружествени права в регистрирано по швейцарското право дружество, на което той също така е управител. II. Правна уредба А. Споразумението относно свободното движение на хора 3. Съгласно преамбюла на Споразумението относно свободното движение на хора договарящите се страни са „решени да постигнат свободното движение на хора въз основа на правилата, прилагани ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17273747576252 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form