Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-233/18: Haqbin, Заключение от 6 юни 2019 г.
1) Следва ли член 20, параграфи 1—3 от Директива [2013/33] да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 [от тази директива] следва, че правото на материални условия на приемане може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?
2) Следва ли член 20, параграфи 5 и 6 [от посочената директива] да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?
3) Следва ли член 20, параграфи 4—6 [от Директива 2013/33] във връзка с членове 14, 21, 22, 23 и 24 […], както и във връзка с членове 1, 3, 4 и 24 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане може да бъде наложена на ненавършили пълнолетие лица, и по-специално на непридружено ненавършило пълнолетие лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/18: OG (Parquet de Lübeck), Съдебно решение от 27 май 2019 г.
Включва ли понятието „издаващ съдебен орган“ по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР прокуратурите на държава членка, които са подчинени на орган на изпълнителната власт и могат да получават конкретни разпореждания или указания от министъра на правосъдието при издаване на европейска заповед за арест?
Изисква ли се от органа, издаващ европейска заповед за арест, да предоставя гаранции за независимост от изпълнителната власт при вземане на решение за издаване на такава заповед?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/18: PF (Главен прокурор на Литва), Съдебно решение от 27 май 2019 г.
Следва ли понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че обхваща главния прокурор на държава членка, който е компетентен да провежда наказателно преследване, като същевременно в структурно отношение е независим от съдебната власт, и е независим от изпълнителната власт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/18: Chenchooliah, Заключение от 21 май 2019 г.
1) Когато на съпруг или на съпруга на гражданин на ЕС, упражнявал правото си на свободно движение съгласно член 6 от Директива 2004/38/EО, е отказано право на пребиваване по член 7 от тази директива, тъй като съответният гражданин на ЕС не упражнява или вече не упражнява права по Договора за ЕС в приемащата държава членка, в случай че е направено предложение за извеждането на неговия съпруг или съпруга от тази държава членка, следва ли това извеждане да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Директива2004/38, или попада в приложното поле на националното законодателство на тази държава членка?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че извеждането следва да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/38, следва ли това извеждане да бъде извършено в съответствие с изискванията на глава VI от Директива 2004/38, и по-специално на членове 27 и 28 от нея, или при такива обстоятелства държавата членка може да се основе и на други разпоредби от Директива 2004/38, и по-специално на членове 14 и 15 от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/17: Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи), Съдебно решение от 21 май 2019 г.
Допустимо ли е национално законодателство, което прекратява ex lege правата на ползване върху земеделски земи, притежавани от граждани на други държави членки, да ограничава свободното движение на капитали, гарантирано от член 63 ДФЕС?
Съвместимо ли е прекратяването на тези права на ползване без обезщетение с правото на собственост, гарантирано от член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли подобно ограничение да бъде обосновано с цели от общ интерес, съображения за обществен ред или с необходимостта от предотвратяване на злоупотреби и нарушения на националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/18: Унгария/Парламент, Определение от 14 май 2019 г.
Допустимо ли е използването на вътрешни правни становища на институциите като доказателства в съдебно производство без разрешение на съответната институция или разпореждане на съда, с оглед защитата на обществения интерес и правото на институциите да получават независими правни становища?
Следва ли принципът на прозрачност и правото на справедлив процес да имат предимство пред защитата на вътрешните правни становища, когато няма доказан по-висш обществен интерес?
Необходимо и подходящо ли е разпореждането за представяне на вътрешни правни становища в съдебен процес, ако не са представени конкретни доказателства за тяхната релевантност към спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/16: M (Отнемане на статута на бежанец), Съдебно решение от 14 май 2019 г.
Невалидни ли са разпоредбите на член 14, параграфи 4 и 6 от Директива 2011/95, поради това че са в противоречие с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с член 78, параграф 1 ДФЕС, както и с общите принципи на правото на Съюза по смисъла на член 6, параграф 3 ДЕС?
Трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 5 с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, раздел F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отказ на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС?
В случай че на третия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 5 от посочената по-горе директива с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отказ на статута на бежанец без каквото и да е разглеждане на опасението от преследване, както се изисква по член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай че на първия и третия въпрос бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 5 от Директива 2011/95, така че да бъде в съответствие с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция?
Трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че създава нова клауза за изключване от предвидения в член 13 от същата директива статут на бежанец и следователно от член 1, раздел А от Женевската конвенция?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместим ли е така тълкуваният член 14, параграф 4 с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, в която клаузата за изключване, предвидена в член 1, раздел F, е формулирана изчерпателно и следва да се тълкува стриктно?
В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор, трябва ли член 14, параграф 4 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не е предвидено в Женевската конвенция, чието спазване е наложено с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС?
В случай че на третия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 14, параграф 4 от посочената по-горе директива с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция, след като въвежда основание за отнемане на статута на бежанец, което не само не е предвидено в Женевската конвенция, но и освен това не може по никакъв начин да се изведе от нея?
В случай че на първия и третия въпрос бъде даден отрицателен отговор, как следва да се тълкува член 14, параграф 4 от посочената по-горе директива, така че да бъде в съответствие с член 18 от Хартата и с член 78, параграф 1 ДФЕС, в които по-специално е предвидено съобразяването на вторичното право на Съюза с Женевската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/17: Monachos Eirinaios, Съдебно решение от 7 май 2019 г.
Трябва ли член 3 от Директива 98/5 да се тълкува в смисъл, че националният законодател може да забрани вписването на монах на гръцката църква като адвокат в регистъра на компетентната колегия на държава членка, различна от тази, в която е придобил професионалното си звание, с цел да практикува в рамките на тази държава под професионалното си звание по произход с мотива, че по смисъла на националното право монасите на гръцката църква не могат да бъдат вписвани в регистрите на адвокатските колегии, тъй като поради статута им не са налице необходимите гаранции за упражняване на адвокатска професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/18: Airbnb Ireland, Заключение от 30 април 2019 г.
1) Отнася ли се свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 3 от [Директива 2000/31], до услугите, предоставяни във Франция от дружество AIRBNB Ireland UC чрез електронна платформа, управлявана на територията на Ирландия
2) Противопоставими ли са на дружество AIRBNB Ireland ограничителните правила относно упражняването на професията агент на недвижими имоти във Франция, предвидени със [Закона Hoguet]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.