Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-59/23: Австрия/Комисия (Centrale nucléaire Paks II), Заключение от 27 февруари 2025 г.
Грешка при прилагане на правото, изразяваща се в това, че Общият съд е приел, че липсата на процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждането на новите реактори не води до незаконосъобразност на спорното решение.
Грешка при прилагане на правото относно контрола за пропорционалност на разглежданата помощ.
Грешка при прилагане на правото по отношение на определянето на съставните елементи на разглежданата помощ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-146/23: Sąd Rejonowy w Białymstoku, Съдебно решение от 25 февруари 2025 г.
Трябва ли член 2 [ДЕС], определящ ценностите, на които се основава [Европейският съюз], по отношение на зачитането на правовата държава, и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата], по силата на който държавите членки гарантират ефективна съдебна защита, основана на правото на достъп до независим и безпристрастен съд, да се тълкуват в смисъл, че принципът на съдийската независимост не допуска национална правна уредба, която с цел ограничаване на бюджетните разходи се отклонява от механизма за определяне на възнаграждението на съдиите въз основа на обективни критерии, независими от произволна намеса на изпълнителната и законодателната власт, и която води до трайно намаляване на размера на възнаграждението на съдиите, като нарушава конституционните гаранции за осигуряване на възнаграждение на съдиите, достойно за функциите на съдия и съответстващо на обхвата на задълженията им, както и на правораздаване, осъществявано от независими съдилища и независими съдии?
1.
Трябва ли ценностите на зачитане на демокрацията, правовата държава, правата на човека и справедливостта, закрепени в член 2 ДЕС, и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че предоставят на законодателната и изпълнителната власт на държавите членки неограничено и изключително право на преценка да определят с националните си законодателства възнагражденията на съдиите в размер, който зависи само от политическата воля на законодателната и изпълнителната власт?
2. Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и отнасящият се по-специално до независимостта на съдиите член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да приемат с националните си законодателства система за определяне на възнагражденията на съдиите, по силата на която възнагражденията на съдиите са в по-нисък размер от одобрения от държавата размер на възнагражденията или хонорарите на представителите на други юридически професии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/23: Alphabet и др., Съдебно решение от 25 февруари 2025 г.
1) Трябва ли съгласно член 102 ДФЕС изискването за абсолютна необходимост на продукта, чието предоставяне е отказано, да се тълкува в смисъл, че достъпът трябва да е абсолютно необходим за упражняването на определена дейност на съседен пазар, или е достатъчно достъпът да е абсолютно необходим за по-удобното използване на продуктите или услугите, предлагани от предприятието, което иска достъп, по-специално когато основната функция на продукта, за който се отнася отказът, е да направи използването на съществуващи продукти или услуги по-лесно и удобно?
2) Може ли в контекста на поведение, квалифицирано като отказ за предоставяне, дадено поведение да се счита за злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, когато въпреки липсата на достъп до искания продукт i) предприятието, което иска достъп, вече осъществява дейност на пазара и е продължило да расте през целия период на твърдяната злоупотреба и ii) други оператори в конкуренция с предприятието, което иска достъп до продукта, са продължили да осъществяват дейност на пазара?
3) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че несъществуването на продукта или услугата към момента на искането за предоставяне трябва да се вземе предвид като обективно основание за този отказ, или най-малкото длъжен ли органът по конкуренция е да извърши въз основа на обективни обстоятелства анализ на времето, необходимо на предприятие с господстващо положение за разработването на продукта или услугата, за който/която се иска достъп, или вместо това е необходимо предприятието с господстващо положение, предвид отговорността, която поема на пазара, да бъде задължено да уведоми лицето, което иска достъп, за необходимото за разработването на продукта време?
4) Трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие с господстващо положение, което притежава контрола върху цифрова платформа, може да бъде задължено да промени своите продукти или да разработи нови, за да позволи на лицата, които поискат това, да имат достъп до тези продукти
В този случай длъжно ли е предприятието с господстващо положение да вземе предвид общите нужди на пазара или нуждите на отделното предприятие, което иска достъп, за който твърди, че е абсолютно необходим, или най-малкото, предвид особената отговорност, която поема на пазара, трябва ли да определи предварително обективни критерии за разглеждане на отправените до него искания и за степенуване на техния приоритетен ред?
5) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че органът по конкуренцията е длъжен предварително да определи и да идентифицира съответния засегнат от злоупотребата пазар надолу по веригата и може ли той да е и само потенциален?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/22: BSH Hausgeräte, Съдебно решение от 25 февруари 2025 г.
Следва ли член 24, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че изразът „дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти […] независимо дали за това е предявен иск или [възражение]“ предполага, че национален съд, който съгласно член 4, параграф 1 от този регламент е обявил, че е компетентен да разгледа спор за нарушение на патент, губи компетентност да разгледа въпроса за нарушението, ако е повдигнато възражение за недействителност на въпросния патент, или разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че националният съд губи компетентност да разгледа само възражението за недействителност?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че националното право съдържа разпоредби, сходни с тези, предвидени в член 61, втора алинея от Закона за патентите, съгласно които, за да се разгледа възражение за недействителност в рамките на дело за нарушение, ответникът трябва да предяви отделен иск за обявяване на недействителност?
Следва ли член 24, параграф 4 от Регламента Брюксел I[а] да се тълкува в смисъл, че е приложим по отношение на национален съд на трета страна, тоест, в настоящото дело, в смисъл че предоставя изключителна компетентност на съд в Турция по отношение на частта от европейския патент, чието действие е признато там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/23: Slagelse Almennyttige Boligselskab Afdeling Schackenborgvænge, Заключение от 13 февруари 2025 г.
1) Трябва ли понятията „етнически произход“ или „даден етнически произход“, съдържащи се в член 2, параграф 2, букви а) и б) от [Директива 2000/43], да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в разглеждани[те] случа[и] — а именно, когато в Закона за [обществените] жилища се предвижда намаляване на броя на семейните обществени жилища в т. нар. „променящи се“ зони и когато условие за квалифицирането на жилищна зона като променяща се е над 50 % от жителите ѝ да са „имигранти от незападни страни и техни потомци“ — обхващат група лица, определени като „имигранти от незападни страни и техни потомци“?
2) При изцяло или частично утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, параграф 2, букви а) и б) да се тълкува в смисъл, че описаният в главните производства режим създава пряка или непряка дискриминация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/24: Alchaster II, Заключение от 13 февруари 2025 г.
Представлява ли прилагането към лице, осъдено за престъпление или престъпления на наказание или наказания за определен срок, на изменени правила, вследствие на които то ще трябва да изтърпи най-малко две трети от това наказание и след това ще има право на условно предсрочно освобождаване само при условие че бъде извършена оценка за обществена опасност — докато по правилата, приложими към момента на извършване на твърдените престъпления, това лице би имало право автоматично по силата на закона да бъде условно предсрочно освободено, след като изтърпи половината от това наказание — налагане на „по-тежко наказание“ на осъденото лице от наказанието, приложимо към момента на извършване на твърдените престъпления, което води до нарушаване на член 49, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/23: Russmedia Digital и Inform Media Press, Заключение от 6 февруари 2025 г.
1) Прилагат ли се членове 12—14 от [Директива 2000/31] и по отношение на доставчик на информационни услуги от типа „съхранение-хостинг“, който предоставя на потребителите уебсайт, на който могат да се публикуват безплатни или платени обяви, и който твърди, че ролята му в публикуването на обявите на потребителите е чисто техническа (предоставяне на платформата), но който чрез общите условия за ползване на уебсайта посочва, че не претендира за право на собственост върху предоставеното или публикувано, качено или пренасяно съдържание, като обаче си запазва правото да използва това съдържание, включително да го копира, разпространява, предава, публикува, възпроизвежда, променя, превежда, преотстъпва на партньори и премахва по всяко време, дори без да има основание за това?
2) Трябва ли член 2, параграф 4, член 4, точки 7 и 11, член 5, параграф 1, буква е), член 6, параграф 1, буква а), член 7, член 24 и член 25 от [ОРЗД] и член 15 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкуват в смисъл, че задължават такъв доставчик на информационни услуги от типа „съхранение-хостинг“, който е администратор на лични данни, да провери преди публикуването на обява дали е налице идентичност между лицето, публикуващо обявата, и собственика на личните данни, за който се отнася обявата?
3) Трябва ли член 2, параграф 4, член 4, точки 7 и 11, член 5, параграф 1, буква е), член 6, параграф 1, буква а), членове 7, 24 и 25 от [ОРЗД] и член 15 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкуват в смисъл, че задължават такъв доставчик на информационни услуги от типа „съхранение-хостинг“, който е администратор на лични данни, да проверява предварително съдържанието на обявите, публикувани от потребителите, за да изключи тези, които са евентуално незаконосъобразни или могат да засегнат личния и семейния живот на дадено лице?
4) Трябва ли член 5, параграф 1, букви б) и е), членове 24 и 25 от [ОРЗД] и член 15 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкуват в смисъл, че задължават такъв доставчик на информационни услуги от типа „съхранение-хостинг“, който е администратор на лични данни, да прилага мерки за сигурност, така че да предотвратява или ограничава възпроизвеждането и разпространението на съдържанието на публикуваните чрез него обяви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/23: BAJI Trans, Заключение от 4 февруари 2025 г.
1) Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
4) Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в производството по обжалване на административен акт по съдебен ред, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съдът, който в случая е Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република] и е сезиран с тази касационна жалба като втора и последна инстанция, следва да вземе предвид изменението на правните разпоредби в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административен орган, а не пред съд, като това изменение е настъпило едва след постановяването на подлежащото на контрол решение на по-нисшестоящия административен съд, което е влязло в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/23: Cuprea, Определение от 29 януари 2025 г.
Компетентна ли е националната юрисдикция да се произнесе по въпроса за съдебните разноски в инцидентното производство?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-253/23: ASG 2, Съдебно решение от 28 януари 2025 г.
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, член 47 от [Хартата], както и член 2, точка 4 и член 3, параграф 1 от [Директива 2014/104] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване и прилагане на правото на държава членка, което не позволява на лице, което вероятно е претърпяло вреди в резултат на нарушение на член 101 ДФЕС, установено със задължителна сила въз основа на член 9 от [Директива 2014/104] или на транспониращите го национални разпоредби, да прехвърли правото си на иск, по-специално в случаите на колективно претърпени вреди или разпръснати вреди, на довереник — лицензиран доставчик на правни услуги, за да може последният да го упражни, като го обедини с правото на иск на други лица, за които се твърди, че са увредени, под формата на последващ (follow-on) иск, при положение че не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди, по-специално защото такива възможности не водят до осъдителни съдебни решения или не са целесъобразни по други процесуални причини, респ. са обективно неразумни по икономически причини и поради това предявяването по-специално на искове за вреди в малък размер би станало практически невъзможно или във всеки случай прекомерно трудно?
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува по този начин поне когато въпросните права на иск за обезщетение за вреди трябва да се упражнят, без Европейската комисия или националните органи предварително да са приели решение със задължителна сила по отношение на твърдяното нарушение по смисъла на национални разпоредби, основани на член 9 от [Директива 2014/104] (т.нар. „самостоятелен (stand-alone) иск“), при положение че по вече посочените в първия въпрос причини не съществуват други равностойни законови или договорни възможности за обединяване на вземанията за обезщетение за вреди с цел предявяването им по гражданскоправен ред, и по-специално ако в противен случай преследването на нарушението на член 101 ДФЕС не би било възможно по никакъв начин, т.е. нито чрез правоприлагане по инициатива на публичноправни органи („public enforcement“), нито чрез правоприлагане по инициатива на частноправни субекти („private enforcement")?
Ако отговорът поне на един от двата въпроса е утвърдителен, трябва ли, ако не може да се направи съответстващо на правото на Съюза тълкуване, съответните норми на германското право да останат без приложение, като последицата от това би била цесиите поне от тази гледна точка да са действителни и да е възможно ефективно правоприлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.