Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-140/20: Commissioner of An Garda Síochána, Съдебно решение от 5 април 2022 г.
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-694/20: Orde van Vlaamse Balies и др., Заключение от 5 април 2022 г.
Нарушава ли член 1, параграф 2 от [Директива 2018/822] правото на справедлив съдебен процес, гарантирано с член 47 от [Хартата], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата], доколкото с новия член 8аб, параграф 5, въведен с посочената директива в [Директива 2011/16], се предвижда, че ако предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за запазване на професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, при положение че за да изпълни това задължение, адвокат, който действа и като посредник, следва да предостави на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която адвокатът е научил при упражняване на същината на своята професия, включително и извън рамките на конкретен правен спор, а именно — при защитата или процесуалното представителство на клиента пред съдилищата и при предоставянето на правни консултации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/20: Комисия/Съвет (Organisation maritime internationale), Съдебно решение от 5 април 2022 г.
Нарушени ли са институционалните прерогативи на Комисията по член 17, параграф 1 ДЕС, като не ѝ е предоставено правото да осигури външното представителство на Съюза при внасянето на предложението в Международната морска организация?
Следва ли спорното предложение да бъде представено от името на Съюза поради изключителната външна компетентност на Съюза съгласно член 3, параграф 2 ДФЕС и нарушена ли е тази компетентност чрез начина на представяне на предложението в Международната морска организация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/21: Banka Slovenije, Заключение от 31 март 2022 г.
1. Трябва ли член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21 от Протокол № 4 да се тълкуват в смисъл, че забраняват национална централна банка, член на Европейската система на централните банки, да носи отговорност за обезщетение за вреди, което следва да изплати със собствени средства, по отношение на бившите притежатели на отменени финансови инструменти, за отмяната на които тя е взела решение при упражняване на предоставените ѝ от закона правомощия да приема извънредни мерки в обществен интерес с цел предотвратяване на заплахи за стабилността на финансовата система, в случай че в последващи съдебни производства се установи, че в рамките на тази отмяна на финансовите инструменти не е спазен принципът, съгласно който в резултат на извънредна мярка никой притежател на финансов инструмент не трябва да се намира в по-лошо положение от това, в което би се оказал, ако тази мярка не беше приета, когато в този контекст националната централна банка носи отговорност: 1) за вредите, които биха могли да бъдат предвидени въз основа на фактите и обстоятелствата, които са били налице при вземането на решението от централната банка и за които тя е знаела, или е трябвало да знае, и 2) за вредите, произтичащи от поведението на лицата, които са действали при упражняването на тези правомощия на централната банка от името на последната, които обаче в този контекст, предвид фактите и обстоятелствата, за които са знаели или би трябвало да знаят в съответствие с получените правомощия, не са действали с дължимата грижа на благоразумни експерти?
2. Трябва ли член 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 21 от Протокол № 4 да се тълкуват в смисъл, че забраняват национална централна банка, член на Европейската система на централните банки, със собствени средства да изплаща специални парични обезщетения на част от бившите притежатели на отменени финансови инструменти (съгласно критерия за имущественото състояние) поради отмяната на инструменти, за която посочената банка е взела решение при упражняване на предоставените ѝ със закон правомощия да приема извънредни мерки в обществен интерес с цел предотвратяване на заплахи за стабилността на финансовата система, когато в този контекст, за да се придобие правото да се получи обезщетение, е достатъчно финансовият инструмент да е бил отменен, като е без значение въпросът дали е бил нарушен принципът, съгласно който в резултат на извънредна мярка никой притежател на финансов инструмент не трябва да се намира в по-лошо положение от това, в което би се оказал, ако тази мярка не беше приета?
3. Трябва ли член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 7 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална централна банка да бъде задължена да заплати обезщетения за вредите, настъпили в резултат на упражняването на законоустановените ѝ правомощия, в размер, който може да засегне способността на тази банка да изпълнява ефективно своите задачи
Релевантни ли са в това отношение законовите предпоставки, при наличието на които се носи посочената отговорност, за да се установи, че е нарушен принципът на финансовата независимост на националната централна банка?
4. Трябва ли членове 53—62 от Директива 2013/36/ЕС или членове 44—52 от Директива 2006/48/ЕО, които закрилят поверителността на поверителната информация, получена или изготвена в рамките на пруденциалния надзор върху банките, да се тълкуват в смисъл, че тези две директиви закрилят и поверителността на информацията, която е получена или изготвена в рамките на прилагането на мерки, предназначени за оздравяване на банките, за да се гарантира стабилността на финансовата система, когато рисковете за платежоспособността и ликвидността на банките не са могли да бъдат премахнати с обичайните мерки за пруденциален надзор, като тези мерки обаче са били счетени за мерки за оздравяване по смисъла на Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли членове 53—62 от Директива 2013/36/ЕС или членове 44—52 от Директива 2006/48/ЕО относно закрилата на поверителната информация, получена или изготвена в рамките на пруденциалния надзор, да се тълкуват в смисъл, че за целите на предоставяната от тях закрила е релевантна приетата впоследствие Директива 2013/36/ЕС, включително когато става въпрос за поверителна информация, получена или изготвена през периода на прилагане на Директива 2006/48/ЕО, когато тази информация е трябвало да бъде оповестена през периода на прилагане на Директива 2013/36/ЕС?
6. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 53, параграф 1, първа алинея от Директива 2013/36/ЕС (и в зависимост от отговора на предходния въпрос, член 44, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/48/ЕО) да се тълкува в смисъл, че вече не е поверителна информация, за която се прилага задължението за спазване на професионална тайна, информацията, с която разполага национална централна банка в качеството си на надзорен орган и която е била оповестена в определен момент след изготвянето ѝ, или информацията, която би могла да представлява професионална тайна, но която датира отпреди пет или повече години и за която следователно се счита по принцип, че поради изтеклото време представлява историческа информация и поради това е загубила поверителния си характер
Зависи ли запазването на статуса на поверителност в случай на историческа информация, датираща отпреди пет или повече години, от въпроса дали поверителността може да бъде оправдана на други основания освен търговското положение на банките под надзор или на други предприятия?
7. При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, трябва ли член 53, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/36/ЕС [и в зависимост от отговора на пети въпрос, член 44, параграф 1, трета алинея от Директива 2006/48/ЕО] да се тълкува в смисъл, че допуска поверителните документи, които не се отнасят до трети лица, участвали в усилията за оздравяване на кредитна институция, и които са правно релевантни за целите на решението на съда по гражданското дело за обезщетение, образувано срещу компетентния орган за пруденциален надзор, още преди началото на съдебното производство да бъдат автоматично оповестени на всички потенциални ищци и техните представители, без да бъде образувано специално производство за постановяване на решение относно законосъобразността на оповестяването на всеки отделен документ на всяко отделно легитимирано лице и без да бъде направено претегляне на интересите, съществуващи във всеки конкретен случай, дори в случай че става въпрос за информация относно кредитни институции, които не са в несъстоятелност или принудителна ликвидация, но които са се възползвали от помощта на държавата в процедурата, в която са били отменени финансови инструменти на акционери и кредитори от следващ ред на кредитните институции?
8. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 53, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС [и в зависимост от отговора на пети въпрос, член 44, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/48/ЕО] да се тълкува в смисъл, че допуска да се публикуват в интернет по общодостъпен начин поверителни документи или обобщения на тези документи, които не се отнасят до трети лица, участвали в усилията за оздравяване на кредитна институция, и които са правно релевантни за целите на решението на съда по гражданското дело за обезщетение, образувано срещу компетентния орган за пруденциален надзор, в случай че става въпрос за информация относно кредитни институции, които не са в несъстоятелност или принудителна ликвидация, но които са се възползвали от помощта на държавата в процедурата, в която са били отменени финансови инструменти на акционери и кредитори от следващ ред на кредитни институции, когато обаче се изисква в рамките на въпросната публикация в интернет да се прикрие цялата поверителна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/20: Getin Noble Bank, Съдебно решение от 29 март 2022 г.
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност от политически орган на изпълнителната власт на държава с тоталитарна, недемократична, комунистическа система на управление („Държавeн съвет на Полската народна република“) по предложение на министъра на правосъдието на тази държава, по-специално с оглед на липсата на прозрачност на критериите за назначаване, възможността за освобождаване на съдията по всяко време, липсата на участие в процедурата по назначаване нито на орган на самоуправление на съдиите, нито на съответни органи на публичната власт, сформирани след демократични избори, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция) е можело да стане поради признаване на определен период на работа (трудов стаж) и въз основа на оценка на работата на длъжността, на която това лице е било назначено поне първоначално от политическите органи, посочени в първия въпрос, и по описаната в този въпрос процедура, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция, с изключение на Sąd Najwyższy (Върховен съд), не е зависело от полагане на клетва от страна на съдията за съблюдаване на ценностите на демократичното общество, а лицето, назначавано за първи път, е давало обещание да бъде пазител на политическия строй на комунистическата държава и така наречената „народна правова държава“, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност при грубо нарушаване на конституционните разпоредби на държава — членка на Европейския съюз, предвид несъответстващото на Конституцията на държавата членка сформиране на органа, излъчил това лице като кандидат, който впоследствие е назначен на съдийска длъжност [а именно Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет)], което несъответствие е било потвърдено от Конституционния съд на посочената държава членка, и което съответно може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, първа и втора алинея от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, което е назначено на съдийска длъжност за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) и е излъчено като кандидат, предложен за назначаване на тази длъжност в процедурата пред органа, оценяващ кандидатите [Krajowa Rada Sądownictwa (Национален съдебен съвет)], ако процедурата не отговаря на критериите за публичност и прозрачност на правилата за подбор на кандидатите, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/20: Bundesrepublik Deutschland (Enfant de réfugiés, né hors de l’État d’accueil), Заключение от 24 март 2022 г.
1) Трябва ли — с оглед на заложения в правото на Съюза стремеж да се избегне вторичното движение и на предвидения в [Регламент № 604/2013] общ принцип на цялост на семейството — член 20, параграф 3 от този регламент да се прилага по аналогия, когато ненавършило пълнолетие дете и неговите родители подават молби за международна закрила в една и съща държава членка, но родителите вече са получили международна закрила в друга държава членка, докато детето е родено в държавата членка, в която е подало молбата за международна закрила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли молбата за убежище на ненавършилото пълнолетие дете да не се разглежда в съответствие с [Регламент № 604/2013] и да се приеме решение за прехвърляне на основание член 26 от Регламента, като се има предвид, че евентуално компетентна да разгледа молбата за международна закрила, подадена от ненавършилото пълнолетие дете, е държавата членка, в която родителите му се ползват с международна закрила?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, приложим ли е член 20, параграф 3 от [Регламент № 604/2013] също по аналогия, доколкото във второ изречение от него се обявява, че не е необходимо да започне ново производство за поемане на отговорност за детето, макар тогава да съществува опасност приемащата държава членка да не знае за евентуалната необходимост от поемане на отговорност за ненавършилото пълнолетие дете или в съответствие с административната си практика да откаже да приложи по аналогия член 20, параграф 3 от посочения регламент и поради това за ненавършилото пълнолетие дете да съществува опасност да стане „refugee in orbit“ […]?
4) При отрицателен отговор на втория и третия въпрос, може ли решение за недопустимост по член 33, параграф 2, буква а) от [Директива 2013/32] да бъде постановено по аналогичен начин по отношение на ненавършило пълнолетие дете, подало молба за международна закрила в държава членка, и когато не самото дете, а родителите му се ползват от международна закрила в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/20: Nordzucker и др., Съдебно решение от 22 март 2022 г.
Следва ли третият критерий, установен в практиката на Съда в областта на конкуренцията като условие за приложимост на принципа ne bis in idem — а именно че трябва да е засегнат един и същ защитен правен интерес — да се прилага и когато за едни и същи деяния и по отношение на едни и същи лица органите по конкуренция на две държави членки са длъжни да прилагат наред с националните разпоредби и същите норми на правото на Съюза (в случая: член 101 ДФЕС)?
Освен това от значение ли е за целите на прилагането на принципа ne bis in idem дали в по-ранното решение за налагане на глоба, прието от орган по конкуренция на държава членка, са взети предвид от фактическа страна последиците от нарушението на лоялната конкуренция на територията на другата държава членка, чийто орган по конкуренция се е произнесъл едва впоследствие в рамките на провежданото от него производство съгласно правото в областта на конкуренцията?
В такъв случай на паралелно прилагане на европейското и националното законодателство в областта на конкуренцията налице ли е един и същ защитен правен интерес?
Представлява ли и производство, в хода на което поради обстоятелството, че участник в него е включен в националната програма за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, може да се установи само извършеното от него нарушение на правото в областта на конкуренцията, производство, в рамките на което се прилага принципът ne bis in idem, или такова обикновено установяване на нарушението може да се направи независимо от резултата от предишно производство за налагане на глоба (в друга държава членка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/19: Prokurator Generalny (Chambre disciplinaire de la Cour suprême – Nomination), Съдебно решение от 22 март 2022 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в производство по установяване на несъществуването на служебно правоотношение съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, може да констатира, че не е съдия лицето, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в същия съд, издаден въз основа на разпоредби, нарушаващи принципа на ефективна съдебна защита, или по несъвместим с този принцип начин, ако разглеждането на тези въпроси по съдебен ред преди връчването на посочения акт умишлено е направено невъзможно?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност е станало след отправянето от националната юрисдикция на преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Съюза, от отговора на което зависи преценката на съвместимостта на националните разпоредби, чието прилагане е направило възможно връчването на посочения акт, с правото на Съюза?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС, член 6, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен поради неосигуряване на право на достъп до съд, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност в съд на държава членка е станало вследствие на процедура по назначаване, проведена при грубо нарушаване на правилата от правото на тази държава за назначаване на съдии?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита се нарушава със създаването от националния законодател в съда, действащ като последна инстанция в държавата членка, на организационна единица, която не е съд по смисъла на правото на Съюза?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че по съществуването на служебно правоотношение и статута на съдия на лице, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в съда, действащ като последна инстанция в държава членка, не може да се произнесе компетентна по националното право организационна единица в този съд, в която е назначено това лице, която е сформирана само от лица, чиито актове за назначаване са засегнати от пороците, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос, и която поради тези причини не е съд по смисъла на правото на Съюза, а това може да направи друга организационна единица в този съд, отговаряща на изискванията на правото на Съюза за съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/22: Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), Определение от 22 март 2022 г.
Следва ли жалбата и другите процесуални документи да бъдат връчвани и на допуснатите като встъпили страни пред Общия съд?
Може ли да се запази поверителното третиране на материали спрямо встъпилите страни пред Общия съд, когато тези материали вече са били третирани като поверителни спрямо същите страни в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/20: bpost, Съдебно решение от 22 март 2022 г.
Трябва ли гарантираният в член 50 от Хартата принцип ne bis in idem да се тълкува в смисъл, че допуска компетентният административен орган на държава членка да наложи глоба за нарушение на европейското право на конкуренцията в положение като разглежданото в случая, при което по отношение на същото юридическо лице вече окончателно e отменена административната глоба, наложена му от националния пощенски регулаторен орган за твърдяно нарушение на законодателството в областта на пощенските услуги с оглед на същите или сходни факти, доколкото не е изпълнен критерият за идентичност на защитения правен интерес, поради това че настоящото дело се отнася до две различни нарушения на две различни правни уредби, спадащи към две отделни правни сфери?
Трябва ли гарантираният в член 50 от Хартата принцип ne bis in idem да се тълкува в смисъл, че допуска компетентният административен орган на държава членка да наложи глоба за нарушение на европейското право на конкуренцията в положение като разглежданото в случая, при което по отношение на същото юридическо лице вече окончателно е отменена административната глоба, наложена му от националния пощенски регулаторен орган за твърдяно нарушение на законодателството в областта на пощенските услуги с оглед на същите или сходни факти, тъй като ограничението на принципа ne bis in idem е обосновано от обстоятелството, че правната уредба в областта на конкуренцията преследва допълнителна цел от общ интерес, а именно да се запази и поддържа система без нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар, и не надвишава подходящото и необходимото за постигането на законно преследваната от тази правна уредба цел, и/или да се защитят правото и свободата на стопанската инициатива на тези други оператори на основание член 16 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.