всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли условието по член 6, параграф 1, първа алинея, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679 — а именно обработването на личните данни да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, а именно Главната комисия, като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално условието по буква ж) от тази разпоредба — а именно обработването на личните данни да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, а именно Главната комисия, като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) а)
Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16 — и следователно може ли да бъде извършван PSC [„Port State Control“, или „държавен пристанищен контрол на корабите“,] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от [Sea Watch] и [корабите „Sea Watch 4“ и „Sea Watch 3“] на основание нейния устав)?
б) В случай че Съдът приеме, че в приложното поле на Директива 2009/16 попадат и корабите[, които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от тази директива, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?
в) Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директива 2009/16 — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения [на Директива 2009/16] са обхванати и пътническите кораби — товарните кораби, които системно извършват дейност „SAR“ на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?
2) Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям от посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на дейността „SAR“, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16?
3) Може ли и/или трябва ли правомощието на държавата на пристанището за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно дейност „SAR“?
4) а)
Как трябва да се тълкува [член 1], буква b) от [Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море] — [който] изрично е [посочен] в член 2 от Директива 2009/16 и на [който] следователно трябва да се гарантира еднакво тълкуване [в Съюза] за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „[д]оговарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“
По-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?
б) Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за клас и няма връзка с нея?
в) Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от [приложението към] [Резолюцията на ИМО относно държавния пристанищен контрол,] в частта, в която се посочва, че „[п]о силата на разпоредбите на съответните конвенции, посочени в раздел 1.2 по-горе, администрацията (т.е. правителството на държавата на знамето) се задължава да приеме законите и наредбите и да предприеме всякакви други мерки, които биха могли да бъдат необходими за въвеждане на тези конвенции изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасността на човешкия живот в морето и предотвратяването на замърсяването годността на всеки кораб да изпълнява своето предназначение и квалификацията и годността на моряците да изпълняват задълженията си“?
5) а)
Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен, може ли държавата на пристанището, извършила проверките в рамките на PSC, да изисква притежаването на свидетелства и съответствието с изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, за да се избегне задържането на кораба?
б) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква а)], може ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, особено в разглеждания случай дейността „SAR“, да бъде направено, за да се избегне задържането на кораба, само ако съществува ясна и надеждна международна правна рамка и/или правна рамка [на Съюза] относно класификацията на дейността „SAR“ и относно съответните свидетелства и изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето?
в) При отрицателен отговор на въпроса по [буква б)], трябва ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, да бъде направено въз основа на националното законодателство на държавата на знамето и/или на държавата на пристанището и за тази цел необходимо ли е приемането на първично законодателство или е подходящо и вторично законодателство, или дори само обща административна правна уредба?
г) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква в)], трябва ли при проверката в рамките на PSC държавата на пристанището да посочи точно и конкретно въз основа на коя национална правна уредба (определена съгласно [буква в)], от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, трябва да бъдат определени изискванията и/или техническите предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“, и точно какви корекции/поправки се изискват, за да се осигури спазването на посоченото по-горе законодателство?
д) При липса на правна уредба на държавата на пристанището и/или на държавата на знамето от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, може ли администрацията на държавата на пристанището да посочи в конкретния случай изискванията и/или техническите предписания за безопасност, предотвратяване на замърсяването на морето и защита на живота и работата на борда, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“?
е) При отрицателен отговор на въпросите по [букви г) и д)], може ли да се счита, че при липсата на конкретни указания от държавата на знамето в това отношение, дейността „SAR“ е разрешена medio tempore и следователно не може да бъде възпрепятствана чрез издаване на заповед за задържане, когато корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, отговаря на посочените по-горе изисквания и/или предписания за друга категория (по-специално за товарен кораб), чието съществуване също на практика е потвърдено от държавата на знамето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 24 от Директива 2004/38 и член 4 от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на държава членка, съгласно която гражданин на друга държава членка, който установява местоживеене или обичайно пребиваване на национална територия и не представя доказателства, че има доходи от източници в страната, произтичащи от земеделска или лесовъдна дейност, получени от занаятчийска или търговска дейност, от упражняване на свободна професия или от дейност по трудов договор, няма право на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) във връзка с член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004 за първите три месеца от установяване на местоживеенето или обичайното пребиваване, докато гражданин на съответната държава членка, който е в същото положение, без да представя доказателства за доходи от източници в страната, произтичащи от земеделска или лесовъдна дейност, получени от занаятчийска или търговска дейност, от упражняване на свободна професия или от дейност по трудов договор, има право на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1, буква й) във връзка с член 1, буква щ) от Регламент № 883/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Следва ли лице, което е било допуснато да встъпи във въззивното производство пред Съда на Европейския съюз, автоматично да бъде признато за встъпила страна в производството пред Общия съд след връщане на делото за ново разглеждане?
Допустимо ли е да бъде отказано признаването на качеството на встъпила страна в такава хипотеза с оглед принципа на процесуална приемственост и правата на страните?
Изисква ли член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз автоматично признаване на качеството на встъпила страна и в случаите на възобновено производство пред Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли — с оглед на заложения в правото на Съюза стремеж да се избегне вторичното движение и на предвидения в Регламент „Дъблин III“ общ принцип на цялост на семейството — член 20, параграф 3 от този регламент да се прилага по аналогия, когато ненавършило пълнолетие дете и неговите родители подават молби за международна закрила в една и съща държава членка, но родителите вече са получили международна закрила в друга държава членка, докато детето е родено в държавата членка, в която е подало молбата за международна закрила?
Може ли решение за недопустимост по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата относно процедурите да бъде постановено по аналогичен начин по отношение на ненавършило пълнолетие дете, подало молба за международна закрила в държава членка, и когато не самото дете, а родителите му се ползват от международна закрила в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да упражнява контрол за законосъобразност по член 263 ДФЕС върху решение на представителите на правителствата на държавите членки относно определянето на седалището на Европейския орган по труда?
Може ли член 341 ДФЕС да служи като правно основание за определяне на седалището на органи, служби и агенции на Съюза, различни от институциите по член 13, параграф 1 ДЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Допуска ли [Рамково решение 2002/584] изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на издирваното с ЕЗА лице, позовавайки се на основания за отказ, които са предвидени в националното му право, но не са уредени като такива в Рамковото решение?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и с цел да се гарантира изпълнимостта на ЕЗА и да се прилага целесъобразно механизмът по член 15, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584]:
Трябва ли издаващият съдебен орган да проверява и анализира правото на различните държави, за да вземе […] предвид евентуалните основания за отказ да се изпълни ЕЗА, които не са предвидени в [Рамково решение 2002/584]?
3) С оглед на отговорите на предходните въпроси и като се има предвид, че съгласно член 6, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] компетентността на издаващия съдебен орган да издаде ЕЗА се определя съгласно правото на издаващата държава:
Трябва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган може да постави под въпрос компетентността на издаващия съдебен орган да разгледа конкретното наказателно дело, и да откаже предаването, тъй като счита, че издаващият съдебен орган не е компетентен да издаде ЕЗА?
4) Що се отнася до евентуалната възможност на изпълняващия съдебен орган да осъществи контрол относно спазването на основните права на издирваното лице в издаващата държава:
а) Допуска ли [Рамково решение 2002/584] изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на издирваното лице, тъй като счита, че съществува опасност от нарушаване на основните му права в издаващата държава членка, въз основа на доклад на работна група, представен пред националния изпълняващ орган от самото издирвано лице?
б) За целите на предходния въпрос съставлява ли такъв доклад обективна, достоверна, точна и надлежно актуализирана информация, която с оглед на практиката на Съда може да обоснове отказа да се предаде издирваното лице поради сериозна опасност от нарушаване на основните му права?
в) При утвърдителен отговор на предходния въпрос какви елементи изисква правото на Съюза, за да може дадена държава членка да заключи, че в издаващата държава членка съществува изтъкваната от издирваното лице опасност от нарушаване на основни права, която обосновава отказа да се изпълни ЕЗА?
5) Оказва ли влияние върху отговорите на предходните въпроси обстоятелството, че лицето, чието предаване се иска, е можело да оспори пред съдилищата в издаващата държава, включително в рамките на двуинстанционен съдебен контрол, липсата на компетентност на издаващия съдебен орган и издадената срещу него заповед за арест, както и да се позове на защитата на основните си права?
6) Оказва ли влияние върху отговорите на предходните въпроси обстоятелството, че изпълняващият съдебен орган отказва да изпълни ЕЗА на основания, които не са изрично предвидени в посоченото [Рамково решение 2002/584], по-специално тъй като приема, че липсва компетентност на издаващия съдебен орган и е налице сериозна опасност от нарушаване на основни права в издаващата държава, без при това да поиска от издаващия съдебен орган конкретната допълнителна информация, от която зависи това решение?
7) Ако от отговорите на предходните въпроси следва, че при обстоятелствата по случая [Рамково решение 2002/584] не допуска да се откаже предаването на дадено лице на посочените основания за отказ:
Недопустимо ли е съгласно [Рамково решение 2002/584] настоящата запитваща юрисдикция да издаде нова ЕЗА срещу същото лице и да я адресира до същата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 във връзка с член 5, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че устройство, което гарантира спазването на предвидените в посочения регламент гранични стойности на емисиите само в температурния прозорец, представлява „измервателно-коригиращо устройство“ по смисъла на член 3, точка 10?
Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че измервателно-коригиращо устройство, което гарантира спазването на предвидените в този регламент гранични стойности на емисиите само в температурния прозорец, може да попадне в обхвата на изключението от забраната за използване на такива устройства, ако това устройство цели да предпази EGR клапана?
Следва ли член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 715/2007 във връзка с член 3, точка 10 от този регламент да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че измервателно-коригиращо устройство по смисъла на последната разпоредба е било инсталирано след пускане на превозно средство в движение, при ремонт по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 1999/44, е релевантно, за да се прецени дали използването на това устройство е забранено по силата на член 5, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 715/2007] да бъде тълкуван в смисъл, че е забранено оборудване на превозно средство по член 1, параграф 1 от [този регламент], при което клапанът за рециркулация на отработилите газове, т.е. компонент, който може да повлияе на показателите на емисиите, е проектиран по такъв начин, че степента на рециркулация на отработилите газове, тоест делът на отработилите газове, който се рециркулира, се регулира така, че осигурява режим на слабо замърсяване само в [температурния прозорец] и извън този температурен прозорец, на интервал от 10 градуса по Целзий, и над 1000 метра надморска височина, на интервали от 250 метра, намалява линейно до 0, което води до увеличение на емисиите на NОx (aзoтни oкcиди) над граничните стойности съгласно Регламент № 715/2007?
Следва ли изразът „за предпазване на двигателя от повреда или авария“ в член 5, параграф 2 от Регламент [№ 715/2007] да бъде тълкуван в смисъл, че стратегия за отработилите газове, която служи предимно за защита на дадени компоненти като клапана [за рециркулация на отработилите газове] [(Exhaust Gas Recirculation (EGR)], охладителя EGR и филтъра за дизелови частици, не отговаря на предпоставките за изключение?
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент [№ 715/2007] да бъде тълкуван в смисъл, че стратегия за отработилите газове, която осигурява пълната функционалност на устройствата за намаляване на емисиите само в температурен диапазон [в температурния прозорец] и следователно в Европа, особено в Австрия, не е напълно функционална през по-голямата част от годината, не изпълнява изискването по член 5, параграф 1 [от този регламент] — функциониране на превозното средство при нормална експлоатация — и представлява забранено измервателно-коригиращо устройство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Спазени ли са правомощията на Европейския парламент при определянето на седалището на Европейската агенция по лекарствата чрез обжалвания регламент?
Води ли до незаконосъобразност на обжалвания регламент евентуална незаконосъобразност на решението от 20 ноември 2017 г., с което е избран Амстердам за седалище на Европейската агенция по лекарствата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12526272829252 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form