всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Прекратяването на брака на основание член 12 от Законодателен декрет № 132/2014 представлява ли решение за развод по смисъла на Регламент „Брюксел IIa“?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли прекратяването на брака на основание член 12 от Законодателен декрет № 132/2014 да се третира съобразно разпоредбата на член 46 от Регламент „Брюксел IIa“ относно публични актове и споразумения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че сдруженията за опазване на околната среда по принцип трябва да разполагат с възможност да обжалват по съдебен ред административно решение, с което — евентуално в нарушение на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 — се издава разрешение за производството на дизелови превозни средства за превоз на пътници, в които е монтирано измервателно-коригиращо устройство?
Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че актуалното технологично равнище в смисъл на технически възможното към датата на издаване на типовото одобрение е по принцип критерият за преценка на необходимостта от измервателно-коригиращо устройство за предпазване на двигателя от повреда или авария и за осигуряване на безопасно управление на превозното средство?
Освен актуалното технологично равнище трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства, вследствие на които може да се обоснове законосъобразността на дадено измервателно-коригиращо устройство, въпреки че това устройство, преценено само с оглед на съответното актуално технологично равнище, не е „необходимо“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допустимо ли е Комисията да прилага принципа на сделката между несвързани лица при контрола за държавни помощи, без този принцип да е изрично въведен в националното право на държавата членка?
Правилно ли е определена референтната данъчна рамка за целите на анализа на избирателното предимство, като не са взети предвид специфичните национални правила относно трансферното ценообразуване?
Съответства ли на изискванията за мотивиране решението на Общия съд относно прилагането на принципа на сделката между несвързани лица и определянето на избирателното предимство?
Нарушен ли е принципът на правна сигурност чрез прилагането на критерии, които не произтичат от националното право?
Води ли подходът на Комисията до скрита хармонизация на прякото данъчно облагане в нарушение на компетентността на държавите членки по членове 4 ДЕС, 5 ДЕС и 114 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допустимо ли е националният съд да не проверява служебно всички условия за законосъобразност на задържането на гражданин на трета държава, включително тези, които не са изтъкнати от самото лице, при положение че то е имало възможност да ги посочи?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното процесуално правило, което забранява на съдилищата служебно да разглеждат фактически или правни основания при съдебен контрол върху законосъобразността на мярка за задържане на гражданин на трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Допустимо ли е органите на държава членка да екстрадират гражданин на трета държава в друга трета държава, когато този гражданин вече е осъден с влязла в сила присъда в друга държава членка за същите деяния и е изтърпял наложеното наказание, при положение че молбата за екстрадиция се основава на двустранен договор, който ограничава принципа ne bis in idem само до съдебните решения на замолената държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/18], във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се разграничат сред техниките/методите на мутагенеза техниките/методите, които традиционно са били използвани в редица приложения и чиято безопасност е отдавна известна по смисъла на [решение Confédération paysanne и др.], е достатъчно да се вземат предвид само начините, по които мутагенът модифицира генетичния материал на организма, или, напротив, следва да се вземат предвид всички вариации на организма, предизвикани от използвания способ, включително сомаклоналните вариации, които могат да засегнат човешкото здраве и околната среда?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/18], във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея, да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дадена техника/метод на мутагенеза традиционно е бил(а) използван(а) в редица приложения и дали безопасността ѝ/му е отдавна известна по смисъла на [решение Confédération paysanne и др.], е достатъчно да се вземат предвид само отглежданите на полето култури от получени чрез тази техника/метод организми, или, напротив, че е възможно да се вземат предвид и научните изследвания и публикации, които не се отнасят до тези култури, като що се отнася до тези изследвания и публикации, само тези от тях, имащи отношение към рисковете за човешкото здраве и за околната среда, ли са меродавни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 4, параграф 4 от Директива 2001/86/ЕО да се тълкува в смисъл, че споразумението за определяне на условията за участие на заетите лица, приложимо за SE, създадено чрез преобразуване, като посоченото в тази разпоредба, трябва да предвижда отделно гласуване за избора, в качеството им на представители на заетите лица в надзорния съвет на SE, на определен дял предложени от синдикатите кандидати, щом като приложимото право налага провеждането на такова отделно гласуване по отношение на състава на надзорния съвет на подлежащото на преобразуване в SE дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.

Нарушение на принципа ne bis in idem, закрепен в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, при екстрадиране на лице, което вече е осъдено с влязла в сила присъда за същите деяния в друга държава членка и е изтърпяло наказанието си.
Възможност за позоваване на двустранен договор за екстрадиция между държава членка и трета държава като пречка за отказ на екстрадиция въз основа на принципа ne bis in idem.
Приложимост на член 351 ДФЕС по отношение на задълженията по двустранен договор за екстрадиция, сключен преди придобиването на компетентност от Съюза в съответната област.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Трябва ли член 15 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 6 от същата Харта и член 4 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато:
1) за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;
2) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни: а) телефонният номер или друг идентификатор на линията, от която се извършва повикването, и на линията, която приема повикването, както и на всяка друга участваща линия в случай на препращане или прехвърляне; б) дата и час на началото и на края на връзката или, в случай на предаване на кратки, мултимедийни или подобни съобщения — времето на изпращането и на получаването на съобщението, и посочване на съответната часова зона; в) информация за използваната услуга, когато в рамките на телефонната услуга могат да се ползват различни услуги; г) в случая на мобилни телефонни услуги също и: i) международните идентификатори на абонатите на мобилни услуги на линията, от която се осъществява повикването, и на линията, която приема повикването; ii) международният идентификатор на крайното съоръжение, от което се осъществява повикването и с което се приема повикването; iii) дата и час на първото активиране на услугата и посочване на съответната часова зона, когато услугите са предплатени; iv) знаците на клетките, които се използват от осъществяващата и от приемащата повикването линия в началото на връзката; д) в случая на интернет телефония също и адресите по интернет протокол на осъществяващата и на приемащата повикването линия и присвоените на ползвателите идентификатори;
3) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни: а) адрес по интернет протокол, който е присвоен на абоната за ползване на интернет; б) уникален идентификатор на линията, чрез която се осъществява ползването на интернет, както и присвоен на ползвателя идентификатор; в) дата и час на началото и на края на ползването на интернет с присвоения адрес по интернет протокол, с посочване на съответната часова зона; г) при мобилно ползване: знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката;
4) не се допуска съхраняването на следните данни: а) съдържанието на съобщенията; б) данни за посетени интернет страници; в) данни за услуги за електронна поща; г) данни, които указват връзките от и към някои линии на лица, органи и организации в социалния сектор или в църковната сфера;
5) срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни;
6) е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и
7) съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

1) Предполагат ли член 12, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2003/6, както и член 23, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент № 596/2014 — който, считано от 3 юли 2016 г., заменя посочената директива — разглеждан в светлината на съображение 65 от този регламент — с оглед на тайния характер на разменената информация и широкия кръг от лица, които могат да бъдат обект на разследване — възможност за националния законодател да наложи на операторите на електронни съобщителни услуги задължение за временно, но общо запазване на данните за свързване, за да се даде възможност на административния орган, посочен в член 11 от Директива 2003/6 и в член 22 от Регламент № 596/2014, когато срещу определени лица възникнат основания да се подозира, че участват в злоупотреба с вътрешна информация или манипулиране на пазара, да изисква от оператора съществуващите записи на данни за трафик, в случай че има основания да се подозира, че тези свързани с предмета на разследването записи могат да са от значение, за да се докаже наличие на неизпълнение на задължения, като се даде възможност по-специално да се проследят контактите между заинтересованите лица преди появата на подозренията?
2) В случай че въз основа на отговора на Съда на първия въпрос Cour de cassation (Касационен съд) приеме, че френската правна уредба относно запазването на данните за свързване не съответства на правото на Съюза, може ли действието на тази правна уредба да бъде временно запазено, за да се предотврати правната несигурност и да се даде възможност събраните и запазени преди това данни да бъдат използвани за една от целите, предвидени от тази правна уредба?
3) Може ли национална юрисдикция временно да запази действието на правна уредба, позволяваща на служителите на независим административен орган, провеждащ разследвания на пазарни злоупотреби, да получат данните за свързване без предварителен контрол от юрисдикция или от друг независим административен орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12324252627252 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form