Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-632/20: Испания/Комисия, Съдебно решение от 17 януари 2023 г.
Допустимо ли е Косово да бъде третирано като „трета страна“ по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971, въпреки че не е признато от всички държави членки като независима държава?
Може ли член 111 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово да служи като достатъчно правно основание за участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС по смисъла на член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971?
Включва ли сътрудничеството, предвидено в член 111 от ССА с Косово, правото на участие на националния регулаторен орган на Косово в органите на ОЕРЕС, дори при липса на изрично предвидено такова участие в споразумението?
Разполага ли Европейската комисия с правомощие едностранно да установява работните договорености за участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС по силата на член 17 ДЕС и член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1971, или тези договорености следва да бъдат съгласувани и разрешени съвместно от ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-702/20: DOBELES HES, Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
1) Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки
Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят доставчика на електроенергия
Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощта, отпусната на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 [ДФЕС] (за целите на отговора на първия въпрос)?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], дали фактът, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение за вреди понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
4) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното упражняване на законното му право да получи плащане в по-голям размер за произведената електроенергия, трябва да се приравни на искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?
5) Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията на жалбоподателя трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 [ДФЕС], че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящем ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?
6) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи вятърните електроцентрали в миналото са получавали помощ в пълен размер?
7) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили помощ в пълен размер, понастоящем ще получат обезщетение?
8) Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от [Регламент № 1407/2013] да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че за посочената помощ са приложими критериите, предвидени за помощта de minimis
Трябва ли член 5, параграф 2 от този регламент да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията [от 24 април 2017 г. — Помощ за енергията от възобновяеми източници и за комбинираното производство в Латвия (NN/2015) (JO 2017, C 176, p. 2)], в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?
9) Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от Регламент [2015/1589] да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите по настоящото дело съответстват на нова държавна помощ, а не на съществуваща държавна помощ?
10) При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката за това дали положението на жалбоподателя може да се приравни на получаването на помощ, която се счита за съществуваща по смисъла на член 1, буква б), точка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от този регламент?
11) Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 [ДФЕС] и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата по настоящото дело се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?
12) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за вреди се търси от публичноправен орган (Комисията за регулиране), който никога не е бил задължен да покрива такива разходи и чийто бюджет се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на обществени услуги в регулираните сектори и предназначени изключително да осигурят функционирането на регулаторния орган?
13) Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги [(„Директива за разрешение“) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183)], изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година [(ОВ L 337, 2009 г., стр. 37)]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/21: Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Responsabilité de l’État pour la polluti…, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли приложимите норми на правото на Европейския съюз, съдържащи се в член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, както и в членове 7 и 8 от Директива 96/62, член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива 1999/30, членове 3 и 7 от Директива 80/779 и членове 3 и 7 от Директива 85/203, да се тълкуват в смисъл, че имат за цел да предоставят на частноправните субекти индивидуални права, които могат да породят право на обезщетение от държава членка на основание на принципа на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за които носи отговорност държавата?
Ако се приеме, че посочените по-горе разпоредби действително могат да породят такова право на обезщетение за вреди, засягащи здравето, при какви условия възниква това право, по-специално с оглед на датата, към която трябва да се прецени дали е налице неизпълнение на задължения от съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/21: Louboutin (Usage d’un signe contrefaisant sur un marché en ligne), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Следва ли член 9, параграф 2, буква а) от Регламент 2017/1001 да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че самият оператор на уебсайт за онлайн продажби, включващ освен неговите собствени предложения за продажба и електронен пазар, използва знак, идентичен на чужда марка на Европейския съюз, за стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, когато трети лица продавачи предлагат за продажба на този пазар без съгласието на притежателя на посочената марка такива стоки, обозначени с този знак, ако нормално информираният и разумно внимателен потребител на този сайт прави връзка между услугите на този оператор и въпросния знак, което се случва по-специално, когато с оглед на всички характеризиращи съответното положение обстоятелства, такъв потребител би могъл да има впечатлението, че самият оператор продава от свое име и за своя сметка обозначените с този знак стоки
Значение в това отношение имат обстоятелствата, че този оператор използва един и същ начин за представяне на публикуваните на уебсайта му предложения, като показва едновременно обявите за стоките, които продава от свое име и за своя сметка, и обявите за стоките, предлагани на този електронен пазар от трети лица продавачи, че поставя собственото си лого на реномиран дистрибутор върху всички тези обяви и че при продажбата на стоките, обозначени със спорния знак, предлага на третите лица продавачи допълнителни услуги, състоящи се по-специално в държането на склад и изпращането на тези стоки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/20: EUROAPTIEKA, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли дейностите, до които се отнася точка 18, подточка 12 от Постановление № 378, да се считат за реклама на лекарствени продукти по смисъла на дял VIII от Директива 2001/83 („Реклама“)?
Трябва ли член 90 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която разширява списъка на забранените форми на реклама и налага по-строги ограничения от изрично предвидените в член 90 от посочената директива?
Трябва ли да се счита, че спорната в главното производство правна уредба ограничава рекламата на лекарствени продукти с цел да насърчи рационалната им употреба по смисъла на член 87, параграф 3 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/21: Generalstaatsanwaltschaft München (Demande d’extradition vers la Bosnie-Herzégovine), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Изискват ли принципите относно прилагането на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС, произтичащи от [решение Raugevicius], да се отхвърли основана на Европейската конвенция за екстрадиция […] молба на трета държава за екстрадиция на гражданин на Съюза за изпълнение на наказание […] дори когато съгласно тази конвенция международното договорно право задължава замолената държава членка да предаде гражданина на Съюза, тъй като последната е определила термина „граждани“ по смисъла на член 6, параграф 1, буква b) от Конвенцията като включващ само собствените ѝ граждани, а не и други граждани на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/21: International Skating Union/Комисия, Заключение от 15 декември 2022 г.
Нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС чрез неправилна констатация за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта от страна на Общия съд по отношение на системата за предварително издаване на разрешения и клаузата за изключителност с предвидените в нея санкции
Нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС чрез неправилна преценка относно това дали ограничаването на конкуренцията, произтичащо от правилата за допустимост, е присъщо и пропорционално на преследваните легитимни цели
Неправилна преценка на Общия съд относно това, че преследването на икономически интереси от спортна федерация само по себе си не представлява антиконкурентна цел
Неправилна преценка относно това, че изключителният и задължителен арбитражен механизъм, създаден от UIP, не може да се разглежда като засилващ ограничаването на конкуренцията
Липса на мотиви по отношение на решението за отказ на събитието „Icederby“ в Дубай и неговото изключване от приложното поле на член 101 ДФЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/20: YP и др. () и suspension d’un juge), Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 47 от [Хартата] и закрепените в него право на ефективни правни средства за защита пред съд и право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че в противоречие с тях са националноправните разпоредби, подробно представени в точки 2 и 3 от настоящото запитване, а именно [член 80, член 110, параграф 2a и член 129 от изменения Закон за устройството на общите съдилища] и член 27, параграф 1, точка 1а от [изменения Закон за Върховния съд], оправомощаващи Дисциплинарната колегия на Върховния съд да снема имунитета и да отстранява от длъжност съдия, с което фактически не се допуска той да се произнася по възложените му дела, като се има предвид по-специално, че:
а) Дисциплинарна колегия на Върховния съд не представлява „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от [Конституцията на Република Полша] (решение C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982);
б) членовете на Дисциплинарната колегия на Върховния съд са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277);
в) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, на съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277).
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и изискванията за ефективна съдебна защита, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че „правилата относно дисциплинарния режим за лицата, натоварени с правораздавателни функции“, включват и разпоредбите относно привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържане) на съдия от национален съд като член 181 от [Конституцията на Република Полша] във връзка с членове 80 и 129 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], в съответствие с които:
а) привличането към наказателната отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, по принцип по искане на прокурора, изисква разрешение от компетентния дисциплинарен съд;
б) като разрешава привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, дисциплинарният съд може (а в някои случаи е задължен) да отстрани този съдия от длъжност;
в) като отстранява от длъжност съдия от национален съд, дисциплинарният съд е задължен и да намали възнаграждението на този съдия за периода на отстраняване от длъжност в определените от тези разпоредби рамки?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално посочените във втория въпрос разпоредби, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 110, параграф 2a от [изменения Закон за устройството на общите съдилища] и член 27, параграф 1, точка 1а от [изменения Закон за Върховния съд], съгласно които делата, свързани с даването на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд, попадат, както на първа, така и на втора инстанция, в изключителната компетентност на орган като Дисциплинарната колегия, като се има по-специално предвид (поотделно или заедно), че:
а) създаването на Дисциплинарната колегия съвпада по време с промяната в правилата за определяне на членовете на орган като Националния съдебен съвет ([KRS]), който участва в процеса по назначаване на съдиите и по предложение на който са назначени всички членове на Дисциплинарната колегия;
б) националният законодател изключва възможността за прехвърляне в Дисциплинарната колегия на действащи съдии от национален съд, действащ като последна инстанция, какъвто е Върховният съд, като част от чиято структура функционира тази колегия, поради което в Дисциплинарната колегия могат да заседават само нови членове, назначени по предложение на [KRS] в изменения му състав;
в) Дисциплинарната колегия се характеризира с особено висока степен на самостоятелност в рамките на [Sąd Najwyższy (Върховния съд)];
г) в решенията, постановени в изпълнение на решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на Дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), Върховният съд потвърждава, че в изменения си състав [KRS] не е независим от законодателната и изпълнителната власт орган и Дисциплинарната колегия не е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от [Конституцията на Република Полша];
д) искането на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд по принцип се прави от прокурор, чийто административен ръководител е орган на изпълнителната власт, какъвто е министърът на правосъдието, който може да дава задължителни указания на прокурорите относно съдържанието на процесуалните актове, като същевременно членовете на Дисциплинарната колегия и [KRS] в неговия изменен състав, както констатира [Sąd Najwyższy (Върховният съд)] в решенията, упоменати в точка 2, буква г), са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт, поради което не може да се счита, че Дисциплинарната колегия е трето лице по отношение на страните в производството;
е) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, за разглеждане от съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост съгласно определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C‑791/19 R, EU:C:2020:277)?
4) Трябва ли, в случай на издадено разрешение за привличане към наказателна отговорност на съдия от национален съд и отстраняването му от длъжност при едновременно намаляване на възнаграждението му за периода на отстраняване от длъжност, правото на Съюза, и по-специално разпоредбите, упоменати във втория въпрос, и принципите на предимство, на лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 ДЕС, и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат на такова разрешение да бъде признато обвързващо действие, по-специално относно отстраняването от длъжност на съдия, ако е дадено от орган като Дисциплинарната колегия, тъй като:
а) всички държавни органи (включително запитващата юрисдикция, в която заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, както и органите, компетентни да определят и изменят състава на национален съд) са задължени да оставят това разрешение без приложение и да позволят на съдията от национален съд, по отношение на когото е дадено разрешението, да заседава в съдебния състав на този съд;
б) съдът, в който заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, е съд, предварително създаден със закон, съответно, независим и безпристрастен съд, и следователно може да се произнася като „съд“ по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
1) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно член 2 ДЕС и заявената в него ценност на правовата държава, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципите на предимство, лоялно сътрудничество и правна сигурност — да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се прилага правна уредба на държава членка като член 41b, параграфи 1 и 3 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], че председателят на съда да може — самостоятелно и без съдебен контрол — да вземе решение да промени съдебен състав вследствие на това, че орган като Дисциплинарната колегия е издал разрешение за образуване на наказателно производство [или вземане на мярка „задържане“] срещу съдията от първоначално определения съдебен състав (окръжният съдия I. T.), което включва задължителна мярка временно отстраняване на този съдия от длъжност, от което пък следва по-конкретно забрана той да заседава в съдебните състави по делата, които са му били разпределени, в това число по делата, които са му били разпределени преди издаването на посоченото разрешение?
2) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) правна уредба на държава членка като член 42a, параграфи 1 и 2 и член 107, параграф 1, точка 3 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], която забранява на националния съд — в рамките на контрола дали отговаря на изискването да е предварително създаден със закон — да преценява задължителната сила и правните обстоятелства във връзка със споменатото в първия въпрос разрешение на Дисциплинарната колегия, съставляващи пряката причина за промяната на съдебния състав, и която същевременно предвижда, че при опит да разгледа тези въпроси съответният съдия носи дисциплинарна отговорност?
б) практиката на национален орган като Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), съгласно която актовете на национални органи като президента на Република Полша и [KRS] относно назначаването на членовете на орган като Дисциплинарната колегия не подлежат на съдебен контрол, включително не и на контрол от гледна точка на правото на Съюза, независимо от тежестта и степента на нарушението, а актът за назначаването на дадено лице на съдийска длъжност е окончателен и неотменим?
3) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска да се признае задължителна сила на споменатото в първия въпрос разрешение, по-конкретно доколкото с него се налага мярка временно отстраняване на съдията от длъжност, тъй като то е издадено от орган като Дисциплинарната колегия, и съответно:
а) всички държавни органи (в това число запитващият съд, а също и органите, компетентни да определят и променят съставите на националния съд, по-конкретно председателят на съда) са длъжни да не вземат предвид това разрешение и да осигурят възможност на съдията от националния съд, спрямо когото е издадено то, да заседава в решаващия състав на този съд;
б) съдът, в чийто състав не заседава първоначално определеният за разглеждането на делото съдия — само защото спрямо него е издадено посоченото разрешение, не представлява предварително създаден със закон съд и поради това не може да се произнася — като „съд“ — по въпроси на тълкуването и прилагането на правото на Съюза?
4) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че Дисциплинарната колегия и Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не гарантират ефективна съдебна защита заради липсата на независимост и констатираните нарушения на правилата относно назначаването на техните членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Заключение от 15 декември 2022 г.
1. Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че: а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционното право на държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че: – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление, – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, който е и главен прокурор, – сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията, – участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд), която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в [точка (a) от въпрос 1] условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/21: European Superleague Company, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
2) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
3) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в [ESL] клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции
В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на [членове 101 и 102 ДФЕС]?
4) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезания […], в рамките на тяхната юрисдикция“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?
5) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА[,] като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на [ESL], позовавайки се на цитираните разпоредби от [своите] устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя
Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
6) Следва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от основните свободи, гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на общоевропейско клубно състезание като [ESL] изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.