Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-444/02: Fixtures Marketing, Съдебно решение от 9 ноември 2004 г.
Какво е определението за база данни и какъв е обхватът на Директива 96/9/ЕО и по-специално на член 7 от нея, който се отнася до суи генерис правото?
С оглед на определението на обхвата на директивата, ползват ли се списъците с футболни срещи със закрила като бази данни, върху които съществува суи генерис право в полза на създателя, и при какви условия?
Как точно се нарушава правото върху база данни и закриля ли се то в случай на пренареждане на съдържанието на базата данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/02: The British Horseracing Board и др., Съдебно решение от 9 ноември 2004 г.
Какво означава „придобиване“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО
По-специално, могат ли фактите и обстоятелствата, посочени в параграф 14 по-горе, да се считат за такова придобиване?
Ограничава ли се „верификацията“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО само до периодичното удостоверяване, че информацията, съдържаща се в базата данни, е или остава вярна?
Термините „извличане“ и „повторно използване“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО трябва ли да се тълкуват като отнасящи се до всяко неразрешено действие по присвояване и разпространение на цялото или част от съдържанието на база данни на обществеността
Включват ли тези термини и случаи, при които няма пряк достъп до съответната база данни?
Фактът, че съдържанието на база данни е било предоставено на обществеността от нейния създател или с негово съгласие, засяга ли правото на създателя да предотврати действия по извличане и/или повторно използване на цялото или на съществена част от съдържанието на база данни?
Какво означава изразът „съществена част, оценена количествено, от съдържанието на [една] база данни“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО?
Какво означава изразът „съществена част, оценена качествено, от съдържанието на [една] база данни“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО?
Всяка част, която не отговаря на определението за съществена част, оценена както количествено, така и качествено, попада ли в определението за несъществена част от съдържанието на база данни?
Какъв е обхватът на забраната, предвидена в член 7, параграф 5 от Директива 96/9/ЕО
По-специално, отнася ли се тя до неразрешени действия по извличане или повторно използване, чийто кумулативен ефект е да се възстанови и/или предостави на обществеността, без разрешението на създателя на базата данни, цялото или съществена част от съдържанието на тази база данни и по този начин сериозно да се увреди инвестицията на създателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/03: VEMW и др., Заключение от 28 октомври 2004 г.
I.(a) Може ли член 86, параграф 2 ЕО да бъде изтъкнат като основание за продължаване на предоставянето на специално право на дружество, което по-рано е било натоварено с изпълнението на задачи от общ икономически интерес и което е поело определени задължения във връзка с това изпълнение, за да му се даде възможност да изпълни тези задължения след приключване на конкретната задача, възложена му?
(b) Ако на този въпрос се отговори утвърдително, не е ли невалидно правило, което предвижда преференциално разпределение за период от десет години на половината до една четвърт (намаляваща с времето) от капацитета за трансграничен пренос на електроенергия на съответното предприятие, тъй като:
1. не е пропорционално по отношение на — обществения — интерес, който обслужва;
2. засяга търговията в такава степен, че противоречи на интересите на Общността?
II.(a) Следва ли член 7, параграф 5 от Директивата за електроенергията да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него забрана за дискриминация е ограничена до изискването операторът на системата да не прави разлика при предоставянето на достъп до системата чрез технически правила?
Ако е така, следва ли методът за разпределение, отнасящ се до капацитета за трансграничен пренос на електроенергия, да се счита за техническо правило по смисъла на посочената разпоредба?
(b) В случай че методът за разпределение трябва да се счита за техническо правило или в случай че член 7, параграф 5 от Директивата за електроенергията не е ограничен до технически правила, съвместимо ли е с посочената забрана за дискриминация правило, съгласно което се предоставя преференциален трансграничен преносен капацитет за договори, сключени във връзка с конкретна обществена задача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/03: Syfait и др., Заключение от 28 октомври 2004 г.
1. Когато отказът на предприятие, което заема господстващо положение, да изпълни изцяло поръчките, изпратени му от фармацевтични търговци на едро, се дължи на намерението му да ограничи тяхната износна дейност и по този начин вредата, която му се причинява от паралелната търговия, представлява ли този отказ сам по себе си злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО
Влияе ли на отговора на този въпрос обстоятелството, че паралелната търговия е особено изгодна за търговците на едро поради различните цени, произтичащи от държавна намеса в държавите членки на Европейския съюз, тоест поради това, че на фармацевтичния пазар не съществуват чисти условия на конкуренция, а режим, който в значителна степен се определя от държавна намеса
Явява ли се в крайна сметка задължение на национален орган по конкуренцията да прилага правилата на Общността относно конкуренцията по един и същи начин към пазари, които функционират конкурентно, и към такива, в които конкуренцията е изкривена поради държавна намеса?
2. Ако Съдът приеме, че ограничаването на паралелната търговия по горепосочените причини не представлява злоупотреба във всеки случай, когато се извършва от предприятие, което заема господстващо положение, как следва да се преценява евентуална злоупотреба
По-специално:
2.1. Представляват ли подходящи критерии процентът, с който се надвишава нормалното вътрешно потребление, и/или загубата, която понася предприятието с господстващо положение в сравнение с общия му оборот и общата му печалба
Ако да, как се определят нивото на този процент и нивото на тази загуба (последната като процент от оборота и общата печалба), над които разглежданото поведение може да бъде определено като злоупотреба?
2.2. Подходящ ли е подход, включващ балансиране на интереси, и ако да, кои интереси следва да бъдат сравнени
По-специално: (а) влияе ли на отговора обстоятелството, че крайният потребител/пациент извлича ограничена финансова полза от паралелната търговия и (б) следва ли да се вземат предвид, и в каква степен, интересите на органите за социално осигуряване от по-евтини лекарствени продукти?
2.3. Кои други критерии и подходи се считат за подходящи в настоящия случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/03: D., Заключение от 26 октомври 2004 г.
1) Противоречи ли правото на Общността, и по-специално член 56 и сл. ЕО, на законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което местен данъкоплатец винаги има право на приспадане на данъчно облекчение по отношение на данък върху богатството, докато данъкоплатец, който не е местен, няма такова право в случай, че разглежданите активи се намират предимно в държавата на пребиваване на данъкоплатеца (в която не се събира данък върху богатството)?
2) Ако не, има ли значение в случая, че Нидерландия е предоставила по силата на двустранен договор на лица, пребиваващи в Белгия, които във всички други отношения са в сравними обстоятелства, право на данъчно облекчение (като и в Белгия не се събира данък върху богатството)?
3) Ако на някой от предходните два въпроса се отговори утвърдително, противоречи ли правото на Общността на схема за съдебни разноски като разглежданата, съгласно която по принцип се възстановява само ограничена част от съдебните разноски, когато гражданин спечели дело пред националните съдилища за нарушение на правото на Общността от държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/02: Комисия/max-mobil, Заключение от 21 октомври 2004 г.
Липса на право на разглеждане на жалбите, което да поражда право на жалбоподателите да обжалват отказа на Комисията да разгледа тяхната жалба
Отказ да се признае на оспорвания акт характер на решение, адресирано до жалбоподателя
Липса на основания, които да предоставят на жалбоподателя качеството на лично засегнато лице
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/02: Berlusconi и др., Заключение от 14 октомври 2004 г.
1. Следва ли член 6 от Директива 68/151 да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят подходящи санкции не само при непредставяне на баланса и отчета за приходите и разходите, но и при публикуване на неверни такива документи, като се има предвид, че вредата за интересите на членовете и трети лица е по-голяма в последния случай
2. Следва ли критериите за ефективност, пропорционалност и възпиращ характер, които санкциите, приети от държавите членки, трябва да изпълняват, за да се считат за „подходящи“, да се отнасят до естеството или вида на санкцията, разглеждана абстрактно, или до нейното прилагане на практика с оглед на структурните характеристики на правната система, в която тя действа
3. Следва ли принципите, установени в Директиви 78/660, 83/349 и 90/605, върху които трябва да се основават националните мерки, свързани със съставянето и съдържанието на годишните отчети и доклади на капиталовите дружества, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да определя минимални прагове, под които неточни данни в годишните отчети и доклади не подлежат на наказание
4. Следва ли разпоредбите на член 44, параграф 2, буква г) ЕО, членове 2, буква е) и 6 от Директива 68/151 и член 2 и член 47 от Директива 78/660, както са консолидирани с Директиви 83/349 и 90/605, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация относно определени документи (включително баланса и отчета за приходите и разходите), когато оповестяването на неверни отчети или липсата на информация води до изкривяване на финансовите резултати за даден период или на нетните активи, което не надвишава определен процентен праг
5. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, когато неверните данни или измамните пропуски са резултат от оценки, които, разглеждани поотделно, се различават от действителните стойности с не повече от определен праг
6. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, когато неверните данни или измамните пропуски и, следователно, оповестяването и изявленията, които не дават вярна и точна представа за активите, пасивите и финансовото състояние на дружеството, не изкривяват „в значителна степен“ активите, пасивите и финансовото състояние на дружеството (макар че националният законодател определя понятието „значително изкривяване“)
7. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, в отговор на нарушение от страна на дружествата на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, наложени с цел защита на „интересите както на членовете, така и на трети лица“, позволява само на членовете и кредиторите да поискат налагане на санкция, като по този начин изключва трети лица от всякаква обща и ефективна защита
8. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, в отговор на нарушение от страна на дружествата на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, предвижда диференцирана система от санкции, при която възможността за налагане на наказание по жалба, заедно с по-сериозни и ефективни санкции, е запазена само за нарушения, причиняващи вреда на членовете и кредиторите
9. Следва ли член 6 от Директива 68/151 да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят подходящи санкции не само за непредставяне на баланса и отчета за приходите и разходите, но и за неверното им представяне, за други документи, адресирани до членовете или до обществеността, или за всякаква информация относно активите и пасивите, икономическото и финансовото състояние, която дружеството е длъжно да предостави относно себе си или групата, към която принадлежи
10. Следва ли понятието „подходяща“ санкция по смисъла на член 5 от Договора за ЕИО да се разбира като изискващо санкция, която е „ефикасна, ефективна и действително възпираща“
11. Отговарят ли новите членове 2621 и 2622 от Гражданския кодекс, изменени с Законодателен декрет № 61 от 11 април 2002 г., на тези критерии: по-специално може ли член 2621 от Гражданския кодекс, който предвижда наказание лишаване от свобода до една година и шест месеца за нарушения, които не причиняват финансови загуби или при които не може да се образува наказателно производство по член 2622 от Гражданския кодекс поради липса на жалба, да се определи като „действително възпираща“ и „действително подходяща“
И накрая, подходящо ли е, от гледна точка на специфичната защита на колективния интерес към „прозрачността“ на корпоративния пазар и възможността този интерес да придобие общностно измерение, да се предвиди по отношение на нарушения по член 2622 от Гражданския кодекс (тези, извършени по отношение на дружества, които не са листвани на борсата), че наказателното производство може да се образува само по жалба на членове на съответното дружество или негови кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/02: Dell’Utri и др., Заключение от 14 октомври 2004 г.
Нарушение на задължението на държавите членки да предвидят подходящи санкции не само за незаконосъобразното невъзлагане на публикуване на годишните финансови отчети, но и за публикуването на съдържателно подвеждащи годишни финансови отчети.
Неспазване на изискването санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, като се вземат предвид интересите не само на съдружниците и кредиторите, но и на третите лица и тяхното доверие в достоверността на информацията за дружеството.
Нарушение на принципа на ефективност поради въвеждане на праг на търпимост (процентни прагове), под който наказуемостта за подвеждаща информация за дружеството се изключва, включително и при умишлено действие с цел измама или обогатяване.
Нарушение на принципа на ефективност и възпиращ ефект поради прекалено кратки давностни срокове, които на практика водят до невъзможност за налагане на санкции.
Нарушение на изискването за обща защита на интересите на третите лица чрез ограничаване на възможността за образуване на наказателно производство само по жалба на увреден съдружник или кредитор.
Неправомерно прилагане с обратна сила на по-благоприятен наказателен закон, който противоречи на изискванията на директивите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.