Дело C-17/03: VEMW и др., Заключение от 28 октомври 2004 г.

I.(a) Може ли член 86, параграф 2 ЕО да бъде изтъкнат като основание за продължаване на предоставянето на специално право на дружество, което по-рано е било натоварено с изпълнението на задачи от общ икономически интерес и което е поело определени задължения във връзка с това изпълнение, за да му се даде възможност да изпълни тези задължения след приключване на конкретната задача, възложена му?
(b) Ако на този въпрос се отговори утвърдително, не е ли невалидно правило, което предвижда преференциално разпределение за период от десет години на половината до една четвърт (намаляваща с времето) от капацитета за трансграничен пренос на електроенергия на съответното предприятие, тъй като:
1. не е пропорционално по отношение на — обществения — интерес, който обслужва;
2. засяга търговията в такава степен, че противоречи на интересите на Общността?
II.(a) Следва ли член 7, параграф 5 от Директивата за електроенергията да се тълкува в смисъл, че съдържащата се в него забрана за дискриминация е ограничена до изискването операторът на системата да не прави разлика при предоставянето на достъп до системата чрез технически правила?
Ако е така, следва ли методът за разпределение, отнасящ се до капацитета за трансграничен пренос на електроенергия, да се счита за техническо правило по смисъла на посочената разпоредба?
(b) В случай че методът за разпределение трябва да се счита за техническо правило или в случай че член 7, параграф 5 от Директивата за електроенергията не е ограничен до технически правила, съвместимо ли е с посочената забрана за дискриминация правило, съгласно което се предоставя преференциален трансграничен преносен капацитет за договори, сключени във връзка с конкретна обществена задача?