Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-281/02: Owusu, Съдебно решение от 1 март 2005 г.
Несъвместимо ли е с Брюкселската конвенция, когато ищецът твърди, че юрисдикцията се основава на член 2, съдът на договаряща държава да упражни дискреционна власт, предоставена му от националното право, да откаже да разгледа производство, заведено срещу лице, което е домицилирано в тази държава, в полза на съдилищата на недоговаряща държава:
(а) ако юрисдикцията на друга договаряща държава по Конвенцията от 1968 г. не е предмет на спор;
(б) ако производството няма връзки с която и да е друга договаряща държава?
Ако отговорът на въпрос 1(а) или (б) е „да“, несъвместимо ли е това при всички обстоятелства или само при някои, и ако да — при кои?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/03: Комисия/Aktionsgemeinschaft Recht und Eigentum, Заключение от 24 февруари 2005 г.
Неправилно прилагане на критерия за индивидуална засегнатост поради общия характер на обжалваното решение и липса на особености, които да отличават жалбоподателя или неговите членове от всички други лица
Неправилно прилагане на различни критерии за индивидуална засегнатост в зависимост от това дали решението е прието на основание член 88, параграф 2 или 3 ЕО, и по този начин прилагане на различни критерии за допустимост
Прилагане на по-лек критерий за засегнатост на конкурентната позиция на жалбоподателя, отколкото установения от Съда на Европейските общности, а именно че трябва да има съществено засягане на конкурентната позиция
Добавяне от съда на ново основание по собствена инициатива, което не е изрично изложено от жалбоподателя, и липса на предоставяне на възможност на Комисията, държавата членка и жалбоподателя да изразят становище по този въпрос
Неправилно приемане, че жалбоподателят е засегнат в качеството си на преговарящ и следователно трябва да се счита за индивидуално засегнат от обжалваното решение
Липса на достатъчно мотиви в обжалваното съдебно решение
Вътрешно противоречие при установяване, че в рамките на производствата по държавни помощи жалбоподателят, от една страна, не е бил изслушан от Комисията, а от друга страна, е бил изслушан до степен да придобие статут на преговаряща страна
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/02: Комисия/max-mobil, Съдебно решение от 22 февруари 2005 г.
Допустимо ли е жалба срещу отказ на Комисията да образува производство срещу държава членка по член 90, параграф 3 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 3 ДФЕС), когато този отказ е адресиран до жалбоподателя и последният твърди, че е индивидуално засегнат?
Признава ли правото на добро администриране и други общи принципи на правото на Европейския съюз на индивидуалните жалбоподатели процесуални права, включително правото да обжалват отказ на Комисията да предприеме действия по член 90, параграф 3 от Договора за ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/03: Комисия/Tetra Laval, Съдебно решение от 15 февруари 2005 г.
Може ли обжалваното решение на Общия съд, с което се отменя решение за разделяне на предприятия поради незаконосъобразност на по-ранно решение за несъвместимост на сливането с общия пазар, да бъде отменено, ако се отмени решението за несъвместимост на сливането?
Допустима ли е жалбата на Комисията, когато тя не съдържа самостоятелни основания срещу обжалваното решение, а се основава единствено на евентуалното отменяне на друго решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/03: Комисия/Tetra Laval, Съдебно решение от 15 февруари 2005 г.
Допустимо ли е Общият съд да изисква от Комисията да представи „убедителни доказателства“ за антиконкурентните ефекти на концентрация от конгломератен тип, като по този начин надхвърля предоставената на Комисията свобода на преценка при оценка на сложни икономически въпроси?
Задължена ли е Комисията при оценка на вероятността от левериджинг да вземе предвид незаконността на определено поведение и да анализира ангажиментите на страните като потенциално средство за отстраняване на опасенията за конкуренцията?
Правилно ли е Общият съд да отхвърли определянето на отделни пазари за SBM машини според крайното им предназначение, като изисква по-висок стандарт на доказване от Комисията?
Може ли да се приеме, че намаляването на потенциалната конкуренция автоматично води до засилване на господстващото положение на придобиващото предприятие, без да се анализират всички релевантни фактори?
Достатъчно ли е доказано, че в резултат на концентрацията ще бъде създадено или засилено господстващо положение на пазара на SBM машини съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 4064/89?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/05: Комисия/Германия, Заключение от 13 февруари 2005 г.
Нарушение на член 56, параграф 1 ЕО чрез запазване в сила на § 2, алинея 1 и § 4, алинеи 1 и 3 от Закона за приватизация на дялове от Volkswagenwerk GmbH, които ограничават правата на глас на акционерите, предоставят специални права на Федерална република Германия и провинция Долна Саксония и въвеждат блокиращо малцинство в полза на публичноправните субекти.
Нарушение на член 43 ЕО чрез същите разпоредби, доколкото те представляват ограничение на свободата на установяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/03: Schempp, Заключение от 27 януари 2005 г.
1. Трябва ли член 12 ЕО да се тълкува в смисъл, че препятства разпоредбите на член 1a, параграф 1, точка 1 и член 10, параграф 1, точка 1 от Einkommensteuergesetz, въз основа на които данъкоплатец с местожителство в Германия не може да приспадне издръжката, платена на бившата си съпруга, която живее в Австрия, дори ако би имал това право, ако тази съпруга все още имаше местожителство в Германия?
2. В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор: трябва ли член 18, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че препятства разпоредбите на член 1a, параграф 1, точка 1 и член 10, параграф 1, точка 1 от Einkommensteuergesetz, въз основа на които данъкоплатец с местожителство в Германия не може да приспадне издръжката, платена на бившата си съпруга, която живее в Австрия, дори ако би имал това право, ако тази съпруга все още имаше местожителство в Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/03: Skov и Bilka, Заключение от 20 януари 2005 г.
1) Пречи ли Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки, на система, съгласно която доставчикът носи неограничена отговорност на производителя по смисъла на директивата
2) Пречи ли посочената директива на система, съгласно която доставчикът е длъжен, в съответствие със съдебната практика, да носи в пълен обем отговорността на производителя за вина, както е установено в съдебната практика, в случай на дефект на продукта, който е причинил вреда на здравето или имуществото на потребителя
3) С оглед: 1. на протокола от заседанието на Съвета на министрите, публикуван в BEUC‑News, Legal Suplement 12 ноември/декември 1985 г., стр. 20 и 21, чийто точка 2 гласи: „Изявления по членове 3 и 12: „Що се отнася до тълкуването на членове 2 и 10[3], Съветът и Комисията се съгласиха, че нищо не пречи на държавите членки да установят в своето национално законодателство правила, уреждащи отговорността на доставчика, тъй като тази отговорност не е уредена от директивата. Освен това има съгласие относно факта, че, в съответствие с директивата, държавите членки могат да приемат разпоредби относно окончателното взаимно разпределение на отговорността между няколко отговорни производители (вж. член 3) и доставчици“, 2. на член 13 от директивата, който гласи: „Тази директива не засяга никакви права, които увреденото лице може да има съгласно разпоредбите за договорна или извъндоговорна отговорност или въз основа на специална система за отговорност, съществуваща към момента на уведомяване на тази директива“, се поставя въпросът дали директивата пречи на държава членка да уреди по законодателен път отговорността на доставчика за дефектен продукт, при условие че доставчик по смисъла на член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител по смисъла на определението в член 3 от директивата относно отговорността за дефектни продукти. 4) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държавите членки да приемат правна уредба относно отговорността за продукти, съгласно която доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответната правна уредба предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон). 5) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държава членка да остави в сила правило, не под формата на правна уредба, а произтичащо от съдебната практика, което е било установено преди приемането на директивата, съгласно което доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответното правило, произтичащо от съдебната практика, предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.