Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-378/08: ERG и др., Заключение от 22 октомври 2009 г.
1) Трябва ли принципът „замърсителят плаща“ (член 174 ЕО, предишен член 130с, втора алинея от Договора за ЕО) и разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава администрацията да изисква от частни предприемачи да предприемат мерки за отстраняване — единствено поради факта че са установени в зона, замърсена от дълго време, или в зона, граничеща с първата, и че упражняват там своята дейност — независимо от провеждането на каквото и да било разследване, което да установи кой носи отговорността за разглежданото замърсяване?
2) Трябва ли принципът „замърсителят плаща“ (член 174 ЕО, предишен член 130с, втора алинея от Договора за ЕО) и разпоредбите на Директива 2004/35 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава администрацията да възлага отговорността за отстраняване на конкретните екологични щети на субекта, който е носител на вещни права и/или упражнява предприемаческа дейност в рамките на замърсения обект, без да установи предварително наличието на причинно-следствена връзка между действията на субекта и настъпването на замърсяването, а единствено поради „местоположението“ на същия (като оператор, развиващ дейност вътре в обекта)?
3) Трябва ли общностната правна уредба, съдържаща се в член 174 ЕО (предишен член 130с, втора алинея от Договора за ЕО) и разпоредбите на Директива 2004/35, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която надхвърляйки принципа „замърсителят плаща“, оправомощава администрацията да възлага отговорността за отстраняване на конкретните екологични щети на субекта, който е носител на вещни права и/или упражнява предприемаческа дейност в рамките на замърсения обект, без да установи предварително, наред с наличието на причинно-следствена връзка между действията на субекта и настъпването на замърсяването, и изпълнението на субективното условие за умисъл или небрежност?
4) Общностните принципи в областта на защитата на конкуренцията, закрепени в Договора за създаване на Европейската общност и в директиви 2004/18/ЕО, 93/37/ЕИО и 89/665/ЕИО, допускат ли национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да възлага пряко на частноправни субекти (дружества Società Sviluppo S.p.A. и Sviluppo Italia Aree Produttive S.p.A.) дейности по характеризиране, проектиране и изпълнение на работи по „оздравяване“ — или по-точно по извършване на обществени работи — в рамките на обекти, които са държавна собственост, без предварително да спазва необходимите процедури за възлагане на обществени поръчки?
1. Трябва ли общностната директива относно отстраняването на екологичните щети (Директива 2004/35/ЕО, и по-специално член 7 от нея и посоченото там приложение II) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да налага в добавка като „разумни възможности за отстраняване на екологични щети“ допълнителни мерки във връзка с екологичните матрици (представляващи в случая „физическо преграждане с дига“ на крайбрежните морски води), които са различни и последващи по отношение на мерките, първоначално определени след съответна състезателна процедура, вече одобрени, в процес на изпълнение или изпълнени?
2. Трябва ли общностната директива относно отстраняването на екологичните щети (Директива 2004/35/ЕО, и по-специално член 7 от нея и посоченото там приложение II) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да дава служебно подобни предписания, тоест без да е преценила предварително специфичните за обекта условия, съотношението между разходите за изпълнение на предписаните мерки и разумно предвидимата полза, възможните или вероятни странични щети и вредните последици върху общественото здраве и сигурност, както и необходимото за изпълнението време?
3. Трябва ли, като се има предвид специфичното положение на обекта от национално значение Priolo, общностната директива относно отстраняването на екологичните щети (Директива 2004/35/ЕО, и по-специално член 7 от нея и посоченото там приложение II) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да дава служебно подобни предписания, чието изпълнение е условие за разрешаването на правомерното използване на земи, които не са пряко засегнати от „оздравяването“, доколкото вече са били предмет на „оздравяване“ или във всеки случай не са замърсени, и се включват в периметъра на обекта от национално значение Priolo?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/08: ERG и др., Заключение от 22 октомври 2009 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „инсталация“ попадат и съоръженията за съхранение на суровини и продукти, които не са пряко свързани с технологичния процес на производството, но са разположени в непосредствена близост до производствената инсталация и служат за нуждите на тази инсталация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/08: ENI, Заключение от 22 октомври 2009 г.
Нарушение на правото на Европейския съюз при прилагането на разпоредбите относно държавните помощи
Неправилна преценка относно съвместимостта на спорните мерки с вътрешния пазар
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/08: Ibrahim и Secretary of State for the Home Department, Заключение от 20 октомври 2009 г.
При обстоятелства, при които i) съпругата, която е гражданка на трета държава, и нейните деца, граждани на Съюза, са придружили гражданин на Съюза, който се е установил в Обединеното кралство; ii) гражданинът на Съюза е бил в Обединеното кралство в качеството на работник; iii) гражданинът на Съюза впоследствие престава да бъде работник, след което напуска Обединеното кралство; iv) гражданинът на Съюза, неговата съпруга, гражданка на трета държава, и децата не са икономически самостоятелни и зависят от социалното подпомагане в Обединеното кралство; v) децата са започнали началното си образование в Обединеното кралство малко след своето пристигане, докато гражданинът на Съюза е бил работник:
1) съпругата и децата имат ли право на пребиваване в Обединеното кралство само ако отговарят на условията, посочени в Директива 2004/38…?;
или
2) i)
имат право на пребиваване съгласно член 12 от [Регламент № 1612/68], както се тълкува от Съда, без да се изисква да отговарят на условията, посочени в Директива 2004/38 […];
и
ii) ако това е така, трябва ли да притежават както достатъчно средства, така че да не се превърнат в тежест на системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през предполагаемия период на своето пребиваване, така и пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка?;
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, различно ли е положението, когато, както в настоящия случай, децата са започнали началното си образование и работникът, гражданин на Съюза, е престанал да работи преди датата, до която Директива 2004/38 […] е трябвало да се транспонира в държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/08: Teixeira, Заключение от 20 октомври 2009 г.
При обстоятелства, при които: i) гражданка на Съюза е дошла в Обединеното кралство, ii) през определени периоди е работила в Обединеното кралство, iii) престанала е да работи, но не е напуснала Обединеното кралство, iv) не е запазила статута си на работник и няма нито право на пребиваване съгласно член 7 от Директива 2004/38 […], нито право на постоянно пребиваване съгласно член 16 от същата директива, v) детето на тази гражданка на Съюза е започнало обучението си в момент, в който тя не е работила, но е продължило обучението си в Обединеното кралство през периоди, в които тя е работила в Обединеното кралство, vi) гражданката на Съюза е лицето, което в действителност упражнява родителските права върху детето, и vii) гражданката на Съюза и детето ѝ не са в състояние да задоволяват собствените си нужди:
1) Гражданката на Съюза има ли право на пребиваване в Обединеното кралство само ако отговаря на условията, посочени в Директива 2004/38,
или
2) а)
гражданката на Съюза има право на пребиваване съгласно член 12 от Регламент № 1612/68, както се тълкува от Съда, без да се изисква да отговаря на условията, посочени в Директива 2004/38, и
б) ако това е така, трябва ли тя да притежава както достатъчно средства, така че да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през предполагаемия период на своето пребиваване, така и пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка;
в) ако това е така, за да има детето право на пребиваване съгласно член 12 от Регламент № 1612/68, както се тълкува от Съда, трябва ли то да е започнало обучението си към момент, в който гражданката на Съюза работи, или е достатъчно гражданката на Съюза да е работила през определени периоди, след като детето е започнало обучението си?
г) погасява ли се правото на пребиваване на гражданката на Съюза като лице, упражняващо в действителност родителските права върху обучаващото се дете, когато детето навърши 18-годишна възраст?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, различно ли е положението, когато, както в настоящия случай, детето започва обучението си преди датата, до която Директива 2004/38 е трябвало да се транспонира в държавите членки, но майката не е започнала в действителност да упражнява родителските права и не е поискала право на пребиваване на това основание преди март 2007 г., т.е. след датата, до която Директивата е трябвало да бъде транспонирана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/08: Federutility и др., Заключение от 20 октомври 2009 г.
1) Трябва ли член 23 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година, която урежда отварянето на пазара на природен газ, в съответствие с произтичащите от Договора за ЕО принципи да се тълкува в смисъл, че на тази разпоредба и на общностните принципи противоречи национална норма (и съответните актове за нейното прилагане), по силата на която след 1 юли 2007 г. на националния регулаторен орган продължава да се предоставя правомощието да определя референтни цени за доставка на природен газ на национални клиенти (неустановена категория, която не е определена в референтните категории и която сама по себе си не предполага преценка на особени положения на социални или икономически затруднения, които биха могли да обосноват определянето на посочените референтни цени) — цени, които предприятията за разпространение или продажба трябва да посочват в търговските си оферти в рамките на задълженията за обществена услуга?
или
2) Трябва ли тази норма (посоченият по-горе член 23) да се тълкува във връзка с член 3 от Директива 2003/55/ЕО (който предвижда, че държавите членки могат да налагат на предприятията за природен газ в общ икономически интерес задължения за обществена услуга, които могат да бъдат свързани — що се отнася до релевантната хипотеза в настоящия случай — с цената на доставките) в смисъл, че не противоречи на посочените общностни разпоредби национална норма, съгласно която предвид особеното положение на пазара, характеризиращо се все още с липса на условия на „ефективна конкуренция“, поне в сектора на търговията на едро, е възможно да се определя по административен ред референтната цена на природния газ — цена, която задължително трябва да се посочва в търговските оферти на всеки продавач до националните му клиенти, в рамките на понятието за универсална услуга, независимо че всички клиенти трябва да се считат за „свободни“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/08: Комисия/Bavarian Lager, Заключение от 15 октомври 2009 г.
Неправилно прилагане на ключови разпоредби от Регламент № 45/2001 относно защитата на личните данни, и по-специално член 8, буква б), който изисква получателят на лични данни да докаже необходимостта от предаване на данните
Грешка при прилагане на правото чрез ограничително тълкуване на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, като се изключва приложението на общностното право относно защитата на лични данни, съдържащи се в документ
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, свързано със защитата на целта на разследванията
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/08: ICF, Съдебно решение от 6 октомври 2009 г.
Трябва ли член 4, параграф 4 от Конвенцията […] да се тълкува в смисъл, че той се отнася само до чартирането за еднократен превоз и че другите видове чартиране не попадат в обхвата на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на [първия въпрос] трябва ли член 4, параграф 4 от Конвенцията […] да се тълкува в смисъл, че доколкото другите видове чартиране се отнасят също до превоза на товари, разглежданият договор, който е свързан с този превоз, попада в приложното поле на тази разпоредба и че за останалата част от договора приложимото право се определя съгласно член 4, параграф 2 от Конвенцията […]?
При утвърдителен отговор на [втория въпрос] въз основа на коя от двете посочени правни системи трябва да се прецени възражението за изтекла погасителна давност, повдигнато във връзка с направеното въз основа на договора искане?
Ако основната част от договора се отнася до превоза на товари, трябва ли да не се взема предвид посоченото във [втория въпрос] обособяване и трябва ли приложимото право за всички части от договора да се определя съгласно член 4, параграф 4 от Конвенцията […]?
Трябва ли изключението, предвидено в член 4, параграф 5, второ изречение от Конвенцията […], да се тълкува в смисъл, че съдържащите се в член 4, параграфи 2[—]4 от Конвенцията презумпции не се вземат предвид само ако от всички обстоятелства е видно, че посочените в тези разпоредби критерии за привързване нямат истинска стойност на привързване, или не трябва да се вземат предвид и когато от обстоятелствата е видно, че е налице по-тясно привързване към друга държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/08: Dominic Wolzenburg, Съдебно решение от 6 октомври 2009 г.
1) Следва ли под лица, които по смисъла на член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584] се намират в изпълняващата държава членка или пребивават там, да се разбират лицата, които са граждани не на изпълняващата, а на друга държава членка и законно пребивават в изпълняващата държава членка на основание член 18, параграф 1 ЕО, независимо от продължителността на законното им пребиваване?
2) a)
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли посочените в първия въпрос понятия да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до лицата, които са граждани не на изпълняващата, а на друга държава членка и преди задържането им на основание на европейска заповед за арест поне известно време са пребивавали законно в изпълняващата държава членка на основание на член 18, параграф 1 ЕО?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: какви условия може да се поставят във връзка с продължителността на законното пребиваване?
3) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: може ли освен изискване за продължителност на законното пребиваване изпълняващата държава членка да постави и допълнителни административни изисквания, например изискване за притежаване на безсрочно разрешение за пребиваване?
4) Попада ли в материалното приложно поле на Договора за ЕО националната мярка, която определя условията, при които съдебният орган на изпълняващата държава членка може да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода?
5) Предвид обстоятелството, че:
— съдържащите се в член 6, параграфи 2 и 5 от OLW разпоредби предвиждат еднакво третиране на нидерландските граждани и на лицата, които не са нидерландски граждани, но имат безсрочно разрешение за пребиваване на нидерландска територия,
и че
— посочените разпоредби изискват да се откаже предаване на тези категории лица, когато европейската заповед за арест е издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда,
представляват ли разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 5 от OLW забранена от член 12 ЕО дискриминация, доколкото еднаквото третиране не обхваща гражданите на други държави членки с право на пребиваване по член 18, параграф 1 ЕО, които няма да загубят това право на пребиваване в резултат от наложеното с влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода, но които не разполагат с безсрочно разрешение за пребиваване в Нидерландия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/08: Vodafone и др., Заключение от 1 октомври 2009 г.
а) Налице ли е пълна или частична невалидност на Регламент (ЕО) № 717/2007, поради това че като правно основание неправилно е приет член 95 ЕО?
б) Налице ли е невалидност на член 4 от Регламент (ЕО) № 717/2007 (във връзка с член 2, буква а) и член 6, параграф 3, доколкото те се отнасят до Евротарифата и до свързаните с нея задължения), по съображение че определянето на таван за цените на дребно за роуминг [услугите] нарушава принципа на пропорционалност и/или принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.