всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Липса на мотиви относно позицията на Общия съд по отношение на органа, който действително е взел решение за намаляването на стойността на депозитите или е предизвикал или наложил това намаляване да бъде приведено в изпълнение от кипърските власти.
Обжалваната декларация е обжалваем акт, тъй като е произвела правно действие и е довела до правното и фактическо положение, в което жалбоподателите са били поставени.
Неправилно осъждане на жалбоподателите да заплатят съдебните разноски в първоинстанционното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Неправилно прилагане на правото от Общия съд, като е приел, че Комисията и Европейската централна банка не са в основата на приемането на Меморандума за разбирателство и че Съюзът не носи отговорност за вреди, произтичащи от този акт.
Пренебрегване на съществени фактически обстоятелства, свързани с изявления на член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, които според жалбоподателите доказват, че Комисията и ЕЦБ са в основата на Меморандума за разбирателство.
Липса на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и предполагаемото бездействие на Комисията.
Неправилно обявяване за недопустимо на искането за частична отмяна на Меморандума за разбирателство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Приложим ли е Регламент „Рим I“ съгласно член 28 от него само в случай че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на сключен след 16 декември 2009 г. трудов договор, или всяко по-късно постигнато съгласие между страните по договора да изменят трудовото правоотношение помежду си или да го продължат без промяна води до приложимост на Регламента?
2) Изключва ли член 9, параграф 3 от Регламент „Рим I“ само прякото приложение на особени повелителни норми на трета държава, в която произтичащите от договора задължения не следва да бъдат или не са били изпълнявани, или също и непрякото им отчитане в правната уредба на държавата, на чието право е подчинен договорът?
3) Има ли правно значение предвиденият в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество за решението на националните юрисдикции да приложат пряко или непряко особените повелителни норми на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допуска ли общият принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията, основана възраст, правна уредба, която подобно на датското законодателство лишава работниците или служителите от правото да получат обезщетение при уволнение, при положение че имат право да получат дължима от работодателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителна схема, към която са включени преди навършването на 50-годишна възраст, независимо дали са решили да останат на пазара на труда, или са предпочели да се пенсионират?
Налице ли е съответствие с правото на Съюза, когато датски съд е сезиран с иск, с който работник или служител претендира от работодател, частноправен субект, да му бъде изплатено обезщетение при уволнение — задължение, от което датското право, както е описано в първия въпрос, освобождава работодателя, като това противоречи на общия принцип на правото на Съюза за забрана на дискриминацията, основана на възраст — и този съд извърши претегляне на посочения принцип и на неговия директен ефект спрямо принципа на правна сигурност и свързания с него принцип за защита на оправданите правни очаквания и въз основа на това същият съд стигне до извода, че принципът за забрана на дискриминацията, основана на възраст, следва да отстъпи пред принципа на правна сигурност, в резултат на което националното право освобождава работодателя от задължението да изплати обезщетението при уволнение
За да се установи дали може да се извърши подобно претегляне на принципите, се поставя също така въпросът дали е необходимо да се вземе предвид фактът, че работникът или служителят може в зависимост от обстоятелствата да иска обезщетение от датската държава поради несъвместимостта на датското законодателство с правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз в случай на прекратяване на производството по главното дело пред запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при такова развитие на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Неизпълнение на задължението по член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО, изразяващо се в липсата на общ режим за обезщетяване на жертвите на всички умишлени насилствени престъпления, извършени на територията на Италианската република.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия за събиране на семейството, наложени на икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: а) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“ по-специално в решения Derin (C‑325/05, EU:C:2007:442), Ziebell (C‑371/08, Dülger (C‑451/11, EU:C:2012:504) EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), б) целта и съдържанието на Споразумението за асоцииране, както по-специално се тълкуват в решения Ziebell (C‑371/08, EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и свързаните с него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, — фактът, че събирането на семейството в предишната Европейска общност, вече Европейски съюз, винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директива 2004/38/ЕО?
При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуалното производно право за събиране на семейството на членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?
Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13, параграф 1 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане“ (извън посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като изведените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директива 2004/38 и разпоредбите на ДФЕС, или трябва да се извърши различна преценка
б) ако преценката трябва да е различна от това, което произтича от практиката на Съда относно събирането на семейството в рамките на свободното движение на гражданите на Съюза, Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека, и ако не, какви принципи трябва да се следват
в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като член 9, параграф 16 от датския закон за чужденците — съгласно което в хипотезата на лице, което е гражданин на трета страна и което има разрешение за пребиваване и пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете събирането на семейството е обусловено от това дали детето има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в страната по произход или друга страна — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното постигане“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Нарушение на правото на защита и на член 114 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като Общият съд е отхвърлил жалбата като недопустима без провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания
Неправилно прилагане на член 24, параграф 1 ДЕС и член 275 ДФЕС, като Общият съд е приел, че не е компетентен да разгледа жалбата, тъй като спорните решения не попадат в изключенията от общото правило за липса на компетентност на Съда на Европейския съюз в областта на общата външна политика и политика на сигурност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 1, параграф 3 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че когато са налице сериозни данни, които сочат, че условията на задържане в издаващата държава членка са несъвместими с основните права, по-специално с член 4 от Хартата, изпълняващият съдебен орган може или трябва да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за дадено лице с цел провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или той може или трябва да постави предаването на лицето в зависимост от условието да получи от издаващата държава членка информация, която му дава възможност да се увери в съответствието на посочените условия на задържане с основните права
Може (или трябва) ли за тази цел изпълняващата държава да определи конкретни минимални изисквания към условията на задържане, които следва да бъдат гарантирани?
Трябва ли член 5 и член 6, параграф 1 от Рамковото решение да се тълкуват в смисъл, че тази информация може да се предостави от съдебния орган на издаващата държава, или предоставянето на тази информация се извършва по реда на уредбата относно компетентността, установена в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Доколко принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448) въз основа на конкретната фактическа обстановка, във връзка с която е отправено преюдициалното запитване по това дело и при която само две предприятия участват в процедура за възлагане на обществена поръчка, са приложими — поради голямата прилика на фактическите обстоятелства по настоящия спор — и в разглеждания от настоящия съвет случай, в който допуснатите до участие в процедурата за възлагане на поръчка предприятия са били повече от две, но са били отстранени от възложителя, без неучастващите в настоящия спор предприятия да са оспорили това, така че последният всъщност е само между две предприятия?
Доколкото са засегнати въпроси, при разрешаването на които може да намери приложение правото на Съюза, налице ли е противоречие между тълкуването на последното, и по-специално член 267 ДФЕС, и член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс в частта, в която тази разпоредба установява задължение за всички състави и колегии на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да се съобразяват с всички правни принципи, прогласени от пленума, дори когато ясно личи, че последният е установил или може да е установил принцип, който противоречи на или е несъвместим с правото на Съюза, и по-специално:
– когато разглеждащият делото състав или колегия на Consiglio di Stato (Държавен съвет) има съмнения относно съответствието или съвместимостта с правото на Съюза на вече прогласен от пленума правен принцип, трябва ли да препрати делото на пленума с мотивирано определение дори преди да може да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на съответствието или съвместимостта на спорния правен принцип с правото на Съюза или, обратно, посоченият състав или колегия на Consiglio di Stato (Държавен съвет) може или дори трябва като последна национална съдебна инстанция да отправи самостоятелно, в качеството си на общ съд по прилагането на правото на Съюза, преюдициално запитване до Съда за правилното тълкуване на това право,
– ако на поставения в предходното тире въпрос се отговори в смисъл, че се признава правомощието/задължението на всички състави и колегии на Consiglio di Stato (Държавен съвет) да отправят пряко преюдициални запитвания до Съда, или във всички случаи, в които Съдът вече се е произнесъл, и на още по-силно основание, когато последният се е произнесъл след пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет), като е установил несъответствие или липса на пълно съответствие между правилното тълкуване на правото на Съюза и прогласен от пленума принцип на вътрешното право, съставите и колегиите на Consiglio di Stato (Държавен съвет) могат ли или длъжни ли са, в качеството на действащи като последна инстанция общи съдилища по прилагането на правото на Съюза, да приложат незабавно правилното тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда, или, обратно, дори и в тези случаи те остават длъжни да препратят с мотивирано определение делото на пленума, като по този начин прилагането на правото на Съюза, вече установено с обвързваща сила от Съда, бива обусловено само от преценката и дискреционната власт на пленума,
– на последно място, тълкуването на административнопроцесуалната система на Италианската република в смисъл, че оставя единствено на преценката на пленума евентуалното решение за отправяне на преюдициално запитване до Съда — или дори самото разрешаване на спора, макар то да следва пряко от прилагането на принципи на правото на Съюза, вече установени от Съда — противоречи ли не само на принципа за приключване на производството в разумен срок и на принципа за обжалваемост в кратки срокове на процедурите за възлагане на обществени поръчки, но и на изискването за пълно и своевременно прилагане на правото на Съюза от всички съдилища в държавите членки в съответствие с правилното тълкуване, установено с обвързваща сила от Съда, както и с оглед на най-широкото прилагане на принципите на полезно действие и на предимство на правото на Съюза по отношение на вътрешното (материално и процесуално) право на дадена държава членка (в настоящия случай по отношение на член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс на Италианската република)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form