Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Какъв е обхватът на член 27 от [Регламент „Дъблин III“] евентуално [разглеждан] във връзка със съображение 19 от този регламент
Следва ли да се приеме, че на основание на този член в случай като настоящия — в който едва след положителния отговор на искането за поемане на отговорността да бъде разгледана молба за предоставяне на убежище чужденецът се запознава с това искане и представя доказателства, които биха могли да дадат основание да се смята, че компетентна да разгледа молбата за предоставяне на убежище е не замолената държава членка, а молещата държава членка, като впоследствие молещата държава членка нито проверява, нито представя тези документи на замолената държава членка — търсещото убежище лице разполага с (ефективни) способи за правна защита, които му позволяват да обжалва или да иска преразглеждане на прилагането на критериите за определяне на компетентната държава, посочени в глава III от [Регламент „Дъблин III“]
2. В случай че чужденецът по принцип не може да се позовава на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка нито на основание на [Регламент „Дъблин III“], нито на основание на [Регламент „Дъблин II“], когато замолената държава членка е дала положителен отговор на искане за поемане на отговорност, следва ли да се приеме за правилно становището на ответника, че изключение от този принцип е възможно единствено в свързани със семейството хипотези по смисъла на член 7 от [Регламент „Дъблин III“], или и други особени факти и обстоятелства могат да са основание за чужденеца да се позове на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка
3. Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че извън свързаните със семейството хипотези чужденецът може да се позовава на неправилното прилагане на критериите за определяне на компетентната държава членка и при наличието на други обстоятелства, възможно ли е фактите и обстоятелствата, описани в [точки 31—33 по-горе], да представляват такива особени факти и обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Означават ли новите разпоредби в [Регламент „Дъблин III“] относно ефективната правна защита (съображение 19 и член 27, параграфи 1 и 5), че кандидатът за убежище трябва да има право да оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, въз основа на които ще бъде прехвърлен в друга държава членка, която се е съгласила да го приеме, или правото на ефективна правна защита може да бъде ограничено само до право да се изиска преценка дали не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане в държавата членка, в която ще бъде прехвърлен кандидатът (съобразно постановеното от Съда по дело Abdullahi)?
2) Ако Съдът приеме, че е възможно да се оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, ще е необходим и отговор на следващия въпрос. Означава ли член 19, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“], че този регламент не се прилага, когато кандидатът за убежище докаже, че е бил извън територията на държавите членки за най-малко три месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 3 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че предаването с цел осъществяване на наказателно производство [(дело C‑404/15) или с цел изпълнение на наказания (дело C‑659/15 PPU)] е недопустимо, когато са налице сериозни индиции, че условията на задържане в издаващата държава членка нарушават основните права на засегнатото лице и общите принципи на правото, които са залегнали в член 6 ДЕС, или трябва да се тълкува в смисъл, че в тези случаи изпълняващата държава членка може или трябва да постави решението за допустимостта на предаването в зависимост от предоставянето на гаранция за спазване на условията на задържане
Дали за тази цел изпълняващата държава може, или трябва да определи конкретни минимални изисквания към условията на задържане, които следва да бъдат гарантирани?
2) Трябва ли член 5 и член 6, параграф 1 от Рамковото решение да се тълкуват в смисъл, че съдебните органи, издали европейската заповед за арест, имат и правото да предоставят гаранции за спазване на условията на задържане, или в това отношение остава приложима националната уредба относно компетентността в издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Нарушение на основните права на предаваното лице поради условията на задържане в издаващата държава членка като основание за неизпълнение на европейска заповед за арест
Необходимост от проверка за пропорционалност при издаването на европейска заповед за арест от издаващите съдебни органи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Представлява ли ограничение на свободата на движение по смисъла на член 33 от Директива 2011/95 задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между различните компетентни в тази област институции на националната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционно- и интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи
В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционно- и интеграционнополитически съображения, или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Липса на компетентност на апелативния състав да преразгледа решението на отдела по споровете по отношение на стоки, различни от посочените в главната жалба
Нарушение на правото на изслушване и на принципа на състезателност в производството пред апелативния състав
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорния регламент, включително относно посочването на правното основание?
Допустимо ли е спорният регламент да бъде приет на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, вместо на член 215 ДФЕС, и изпълнени ли са условията за това?
Законосъобразно ли е предоставено изпълнително правомощие на Съвета съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС и надлежно ли е мотивирано това изключение от общото правило?
Явява ли се съществен порок липсата на изрично позоваване на член 291, параграф 2 ДФЕС като правно основание в спорния регламент?
Съвместим ли е правният критерий за включване в списъка, изведен от предоставянето на подкрепа на правителството на Иран, с изискванията за правна сигурност, предвидимост и правата на засегнатите лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право (чл. 267 ал.2 ДФЕС вр. чл. 94 от Процедурния правилник, чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС или други относими правила), ако съдът, който е отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждане на делото и постанови акт по същество — като не си направи отвод; основанията на този отвод е изразяване от съда на предварително становище в преюдициалното запитване по съществото на спора (а именно е приел за настъпила определена фактическа обстановка и е приел за приложима определена правна норма към тази фактическа обстановка).
Въпросът се задава с презумпцията, че при установяването на фактите и приложимото право, с оглед задаване на преюдициалното запитване, са спазени всички процедурни законови правила, с оглед защита на правото на страните да сочат доказателства и да пледират.
2) Ако се приеме по първия въпрос, че е законосъобразно продължаване на разглеждане на делото, ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако
А) съдът възпроизведе без промяна в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като относно тези фактически и правни разрешения откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните; съдът фактически събира нови доказателства и изслушва страните само относно онези въпроси, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;
Б) съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси — вкл. относно въпросите, за които вече е изразил своето становище в преюдициалното запитване — като в окончателния си акт възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните — както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение?
3) Ако се приеме по първия въпрос, че е съобразено с европейското право продължаване на разглеждане на делото, то ще бъде ли съобразен с европейското право изборът на съда да не продължи да разглежда делото, вместо което да си направи отвод, защото продължаване на разглеждането му ще бъде в противоречие с националното право, което осигурява по-висока степен на защита на интересите на страните и на правосъдието. А именно, отводът е обусловен от:
А) съдът е изразил предварително становище по делото — чрез преюдициалното запитване, преди произнасяне с окончателния си акт — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право;
Б) съдът ще формира окончателното си становище с два акта, а не с един акт (ако се приеме, че преюдициалното запитване не е предварително, а окончателно становище) — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е националното законодателство да изключва клоновете на дружества, учредени в други държави членки, от възможността да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместими ли са с правото на Съюза изискванията за специфична правно-организационна форма и произход по унгарското право на групите дружества, които могат да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничението, според което само банки и други кредитни институции могат на практика да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Допустимо ли е въвеждането на изискване за наличие на място на стопанска дейност в Унгария като условие за издаване на картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС създаването на монопол в полза на публични образувания за издаването на ваучери „Erzsébet“, които могат да се използват за закупуване на храна и се предоставят като възнаграждение в натура при изгодни данъчни условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.