всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пленум

Съдебен състав – Съд – пленум

Дело C-115/77: Laumann, Заключение от 2 март 1978 г.

1. Когато след повторния брак на овдовяла майка, която в Германия има право на семейна помощ по Федералния закон за семейните помощи (Bundeskindergeldgesetz) в допълнение към пенсия за сираци, сирак се премества в Белгия и вторият баща получава семейна помощ за сирака от Caisse de Compensation pour Allocations Familiales de la Region Liégeoise, спира ли се правото на германска пенсия за сираци по член 1267 от Reichsversicherungsordnung (Национален застрахователен регламент), като се има предвид член 79, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71: (a) изцяло или (b) само доколкото германската пенсия за сираци и белгийската семейна помощ заедно надвишават сумата от германската пенсия за сираци и германската семейна помощ по Bundeskindergeldgesetz?
2. Или член 79, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 следва ли да се разбира в смисъл, че правата на обезщетения по членове 77 и 78 и член 79, параграф 2 от този регламент се спират с цел избягване на дублиране на обезщетения само когато в друга държава членка се предоставят права, които по своята същност са сходни
Тоест: правата на пенсия за сираци срещу застрахователни институции в две държави членки водят до спиране на едно от правата на пенсия за сираци, а правата на семейна помощ в две държави членки водят до спиране на едно от правата на семейна помощ, докато правата в две държави членки, които по своята същност са различни (например от една страна семейна помощ, а от друга пенсия за сираци), не са обхванати от член 79, параграф 3.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/77: Debayser SA/Комисия, Съдебно решение от 2 март 1978 г.

Притежава ли Комисията на Европейските общности обща надзорна компетентност по отношение на прилагането на дискреционната мярка за освобождаване от парични компенсаторни суми по Регламент № 1608/74, така че да носи отговорност за вреди, произтичащи от отказа на националните органи да предоставят такова освобождаване?
Допустимо ли е предявяването на иск за обезщетение срещу Комисията на Европейските общности за вреди, причинени от национални мерки, приети при прилагането на правото на Общността, по реда на член 178 и втора алинея на член 215 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/77: Avicola Sant’Anna, Съдебно решение от 28 февруари 1978 г.

Съществува ли приет от Общността общностен концепт за „земеделско стопанство“ за целите на идентифициране на такива стопанства и задължени ли са държавите членки съответно да използват понятията, предвидени в Договора и в посочените регламенти, за да идентифицират земеделските стопанства, към които се прилагат принципите, установени на равнище Общност, и тези, развити от различните национални правни системи по отношение на социалното осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/77: UNICME/Съвет, Заключение от 28 февруари 1978 г.

Регламентът на Съвета (ЕИО) № 1692/77, макар и формално да е регламент, представлява по същество решение, което засяга пряко и индивидуално жалбоподателите, поради което те имат право да обжалват неговата валидност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/77: Bestuur van het algemeen Ziekenfonds Drenthe-Platteland/Pierik, Заключение от 22 февруари 1978 г.

Дали работник, който трябва да отиде на територията на друга държава членка, за да получи подходящо лечение там, може да получи само обезщетения в натура, предоставени в съответствие с разпоредбите на законодателството, администрирано от институцията, към която е осигурен
Дали, ако разрешението е издадено от компетентната институция, обезщетенията в натура трябва да бъдат предоставени от институцията на мястото на престой за периода, определен от компетентната институция, и дали националният съд следва да прецени дали лицето, макар и да се счита за осигурено към компетентната институция на мястото на престой, няма право по законодателството, администрирано от тази институция, на възстановяване на разходите за лечение от този вид, тъй като е просто пенсионер, а не активен работник
Дали понятието „институция на мястото на престой (или пребиваване)“ се отнася до всяка институция, упълномощена да възстановява обезщетения в натура, съответстващи на тези, които, ако заинтересованото лице беше останало в собствената си държава, биха били възстановени от институцията, към която е осигурено
Какъв критерий следва да ръководи предоставянето на обезщетения в натура от институцията на мястото на престой (или пребиваване) — възможността тази институция да предостави обезщетението или честотата, с която то се предоставя
Дали понятието „съответното лечение“ по смисъла на втората алинея на член 22, параграф 2 се отнася до „лечение, подходящо за състоянието му“ по член 22, параграф 1, буква в), а не само до медицинското лечение, подходящо за заболяването
Дали задължението, предвидено във втората алинея на член 22, параграф 2, се прилага и в случаите, когато съответното лечение не фигурира сред обезщетенията в натура на държавата по произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/77: Simmenthal SA/Amministrazione delle finanze dello Stato, Заключение от 21 февруари 1978 г.

1. Следва ли член 12 от Регламент № 14/64/ЕИО и член 20, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68 да се тълкуват в смисъл, че всяко парично вземане, наложено в държава членка по време на ветеринарна и здравна инспекция и събирано на границата върху говеда и месо, внесени от трети страни, представлява такса с еквивалентен ефект на митническо мито?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, от коя дата влиза в сила забраната за събиране на посочените парични вземания?
3. Как следва да се тълкува Директива № 72/462 и по-специално членове 23, параграф 4 и 26 от нея, и от коя дата те влизат в сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/77: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 16 февруари 1978 г.

Приложимо ли е Регламент (ЕИО) № 101/76 към разширените морски води под юрисдикцията на Ирландия след 1 януари 1977 г.?
Разполагала ли е Ирландия с правомощия да приеме едностранни мерки за опазване на морските ресурси при липса на общностни мерки?
Съвместими ли са ирландските мерки за ограничаване на риболова с принципа на недискриминация, установен в член 7 от Договора за ЕИО и член 2 от Регламент (ЕИО) № 101/76?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-88/77: Minister for Fisheries/Schonenberg и др., Съдебно решение от 16 февруари 1978 г.

1. Допускат ли член 7 от Договора за ЕИО, член 2 от Регламент № 101/76, във връзка с членове 100 и 101 от Акта за присъединяване, приемането на национални мерки като тези, предвидени в Sea Fisheries (Conservation and Rational Exploitation) Order 1977 и Sea Fisheries (Conservation and Rational Exploitation) (No 2) Order 1977, от държава членка?
2. Могат ли държавите членки, при липса на приемане от Общността на адекватни мерки за опазване съгласно член 102 от Акта за присъединяване и член 4 от Регламент № 101/76, през разглеждания период да приемат временни мерки по отношение на водите под тяхна юрисдикция?
3. Възможно ли е да се постанови осъдителна присъда в наказателно производство, ако в резултат на отговора на първия или втория въпрос националният съд установи, че разпоредбите от 16 февруари 1977 г. са несъвместими с определени разпоредби на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/77: Amministrazione delle finanze dello Stato/Simmenthal, Заключение от 16 февруари 1978 г.

a) Тъй като, съгласно член 189 от Договора за ЕИО и установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, разпоредбите на общностното право, които имат пряко действие, трябва, независимо от всякакви вътрешни правила или практики на държавите членки, да имат пълно, цялостно и еднакво действие в техните правни системи с цел да защитят субективните права, създадени в полза на частноправни субекти, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че всякакви последващи национални мерки, които са в противоречие с тях, трябва незабавно да бъдат пренебрегнати, без да се изчаква те да бъдат премахнати чрез действие на националния законодателен орган (отмяна) или на други конституционни органи (обявяване за противоконституционни), особено в последния случай, когато, тъй като националният закон продължава да бъде напълно валиден до такова обявяване, е невъзможно да се приложат разпоредбите на общностното право и, следователно, да се гарантира тяхното пълно, цялостно и еднакво прилагане и да се защитят създадените в полза на частноправни субекти права?
б) Въз основа на предходния въпрос, при положение че общностното право признава, че защитата на субективните права, създадени в резултат на „пряко приложими“ разпоредби на общностното право, може да бъде спряна до действителната отмяна на противоречащите национални мерки от компетентните национални органи, следва ли такава отмяна във всички случаи да има напълно обратно действие, за да се избегнат всякакви неблагоприятни последици за тези субективни права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form