Съд - пленум

1) Следва ли „таксите, платени под формата на такси или сборове“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г. да се тълкуват като обхващащи единствено таксите, начислявани за услуги (по избор или задължителни), извършвани от публичната администрация специално за лицето, което ги изисква, или тези „такси, платени под формата на такси или сборове“, включват такси за услуги, извършвани в обществен интерес?
2) Трябва ли паричната такса, разрешена по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО от 17 юли 1969 г. — по отношение на „такси, платени под формата на такси или сборове“ — да бъде пропорционална на действителните разходи за предоставената услуга (както е постановявал Съдът на няколко пъти, макар и по други въпроси, а именно митнически, във връзка с разходите за услуга, която не е по избор, а задължителна: вж. например решение от 12 юли 1977 г. по дело 89/76 Комисия/Нидерландия, параграф 16; и последващи решения, най-скоро от 21 март 1991 г. по дело C-209/89 Комисия/Италия) или действителните разходи за услугата могат да бъдат напълно пренебрегнати?
3) Следва ли член 10 и член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или поддържането на национално законодателство — от вида въведен от италианския законодател под формата на член 3, параграф 19 от Декрет-закон № 853 от 19 декември 1984 г. (преобразуван в Закон № 17 от 17 февруари 1985 г.) и изменен с член 36, параграф 8 от Декрет-закон № 69 от 2 март 1989 г., преобразуван в Закон № 154 от 27 април 1989 г. — което изисква годишно плащане на такса, която не е определена или определяема въз основа на разходите за предоставената услуга и, освен това, е в размер значително по-висок от този, начисляван на други капиталови дружества и други предприятия за същата услуга (например, за дружество с ограничена отговорност таксата е 3,5 милиона лири; за други видове дружества тя е 500 000 лири)?