Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-131/85: Gül/Regierungspräsident Düsseldorf, Съдебно решение от 7 май 1986 г.
Може ли правото на лице, което е гражданин на държава, която не е членка, да упражнява всяка дейност като наето лице на територията на държава членка съгласно член 11 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността, да му предостави и право да получи специално разрешение за упражняване на определена професия (в случая медицинската професия), която съгласно националното право може да бъде упражнявана само въз основа на разрешение, издадено от властите по силата на специални законови разпоредби относно професиите, когато това лице изпълнява и другите приложими условия?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Може ли гражданин на държава, която не е членка, който има такова право по член 11 от този регламент, да се позове на първата алинея на член 3, параграф 1 от регламента?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Дава ли първата алинея на член 3, параграф 1 от регламента на гражданин на държава, която не е членка, който има такова право по член 11, правото да бъде третиран по същия начин като гражданин на съответната държава членка по отношение на достъпа до и упражняването на професия
Ако не, какво е правното значение на тази разпоредба?
Ако на въпроси 1 до 3 се отговори положително:
При определяне дали разпоредбите, установени със закон, наредба или административен акт, или административните практики относно допускането до определена професия водят до дискриминация срещу чужденци, достатъчно ли е да се разгледат изолирано разпоредбите, чието прилагане е предмет на конкретния случай (тук параграф 10 от Bundesärzteordnung, изменен последно на 16 август 1977 г., BGBl I стр. 1581), или е необходимо да се оценят кумулативно всички разпоредби, уреждащи достъпа до тази професия (тук по-специално параграфи 2, 3 и 10 от Bundesärzteordnung във връзка с член 12 от Основния закон на Федерална република Германия)?
Ако на въпроси 1 до 3 се отговори положително:
Правото да бъде третиран по същия начин като гражданин на съответната държава членка по отношение на достъпа до и упражняването на дейността на лекар прилага ли се дори когато гражданинът на държава, която не е членка, имащ право по член 11 от регламента да упражнява трудова дейност, притежава само „други доказателства за формална квалификация“ по смисъла на член 1, параграф 5 във връзка с член 6 от Директивата на Съвета от 16 юни 1975 година относно координацията на разпоредбите, установени със закон, наредба или административен акт относно дейностите на лекарите (75/363/ЕИО) (ОВ L 167, стр. 14), въз основа на които държавата членка съгласно собствените си правила разрешава на своите граждани и на гражданите на други държави членки да упражняват дейността на лекар?
Ако на пети въпрос се отговори отрицателно:
По отношение на гражданин на държава, която не е членка, имащ право да упражнява трудова дейност по член 11 от Регламент № 1612/68, който въз основа на медицинска квалификация, придобита в държава, която не е членка, е упражнявал медицинска дейност в държава членка с разрешение, издадено от тази държава за повече от шест години, и е получил сертификат за специализация в тази държава, съответстващ на разпоредбите на член 2 от Директива 75/363/ЕИО, може ли тази държава членка все още да се позовава на факта, че той не изпълнява условията за упражняване на дейността на лекар, установени в член 1, параграф 1 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/85: Conegate/HM Customs & Excise, Съдебно решение от 11 март 1986 г.
Може ли държава членка да се позове на съображения, свързани с обществения морал по смисъла на член 36 от Договора, за да забрани вноса на определени стоки на основание, че са неприлични или непристойни, когато същите стоки могат да бъдат свободно произвеждани на нейната територия и да се предлагат на пазара на тази територия, като са подложени само на абсолютна забрана за изпращането им по пощата, ограничение на публичното им излагане и, в определени региони, система за лицензиране на помещенията за продажба на тези стоки на клиенти на възраст 18 години и повече?
Следва ли член 234 от Договора да се тълкува в смисъл, че споразумение, сключено преди влизането в сила на Договора, не може да бъде използвано като основание за оправдаване на ограничения на търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/84: Malt/Hauptzollamt Düsseldorf, Заключение от 11 март 1986 г.
Явява ли се установяването в Регламент (ЕИО) № 481/82 от 26 февруари 1982 г. на паричен компенсаторен размер за говеждо и телешко месо, попадащо под тарифна позиция 02.01 A II a) 4 bb) от Общата митническа тарифа, незаконосъобразно, доколкото парични компенсаторни размери се начисляват и върху прясно, охладено или замразено говеждо и телешко месо, внесено по тарифна квота на Общността (Регламент (ЕИО) № 3715/81)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/83: Windsurfing International/Комисия, Съдебно решение от 25 февруари 1986 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да определя обхвата на национален патент при прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията?
Могат ли клаузи в лицензионни договори, които се отнасят до продукти или компоненти, непокрити от патент, да бъдат оправдани с оглед защитата на индустриална собственост?
Съответстват ли на член 85, параграф 1 от Договора ЕИО клаузи в лицензионни договори, които ограничават конкуренцията чрез контрол върху качеството, забрана за отделна продажба на компоненти, методи за изчисляване на роялти, задължения за поставяне на обозначения, клаузи за признаване на търговски марки, ограничения на производството по територия и клаузи за неоспорване на патента?
Могат ли клаузи в лицензионни договори, които ограничават конкуренцията, да се считат за недопустими само ако всяка от тях поотделно засяга търговията между държавите членки?
Могат ли клаузи, които ограничават конкуренцията, да бъдат освободени от забраната по член 85, параграф 1 на Договора ЕИО въз основа на член 85, параграф 3 или поради липса на задължение за уведомяване?
Допустимо ли е налагането на глоба при липса на умисъл или небрежност от страна на нарушителя и следва ли размерът на глобата да бъде намален с оглед на конкретните обстоятелства по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/85: Gül/Regierungspräsident Düsseldorf, Заключение от 25 февруари 1986 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/85: Conegate/HM Customs & Excise, Заключение от 21 януари 1986 г.
1) Когато определени стоки са предмет на национална абсолютна забрана за внос в държава членка от друга държава членка на основание, че са неприлични или непристойни, за да се установи в държавата членка на внос отсъствие на „законна търговия“ със съответните стоки, както е посочено в точки 21 и 22 от решението на Съда на Европейските общности по дело 34/79 Henn & Darby (1979) ECR 3795: (a) достатъчно ли е тези стоки да могат да бъдат произвеждани и продавани в държавата членка на внос, при условие че: (i) съществува абсолютна забрана за тяхното изпращане по пощата; (ii) има ограничение за тяхното публично излагане; и (iii) съществува система за лицензиране на помещения за тяхната продажба на клиенти над 18 години в определени райони на държавата членка, като тази система по никакъв начин не засяга материалното право относно неприличието или непристойността в тази държава членка; или (b) необходимо ли е да съществува абсолютна забрана за тяхното производство или продажба в държавата членка на внос?
2) Ако в държава членка на внос съществува „законна търговия“ със стоки, които са предмет на национална абсолютна забрана за внос от друга държава членка на основание, че са неприлични или непристойни, оправдана ли е държавата членка на внос при такива обстоятелства на основание обществения морал по член 36 от Договора за Европейската икономическа общност да забрани вноса от друга държава членка на такива стоки на основание, че са неприлични или непристойни, или такава забрана представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки?
3) Представлява ли забраната за внос на неприлични или непристойни стоки по член 42 от Закона за митническата консолидация от 1876 г. средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията по смисъла на член 36 от Договора за Европейската икономическа общност, доколкото се прилага за стоки, забранени по този закон, но не и по Закона за неприличните публикации от 1959 г.?
4) Независимо от отговорите на горните въпроси, ако, действайки в съответствие с международните си задължения по Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и по Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), държава членка налага абсолютна забрана за внос от друга държава членка на стоки, които са класифицирани като неприлични или непристойни, съвместима ли е такава забрана с член 234 от Договора за Европейската икономическа общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/85: ETA/DK Investment, Съдебно решение от 10 декември 1985 г.
Следва ли член 85 от Договора да се тълкува в смисъл, че предприятие, което разпространява своите продукти на Общия пазар чрез назначени дистрибутори във всяка от държавите членки — като същевременно толерира разпространението на своите продукти чрез мрежа от паралелни вносители — може да ограничи предоставянето на гаранция за тези продукти само до клиентите на своите признати дистрибутори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/84: Hauptzollamt Schweinfurt/Mainfrucht Obstverwertung, Съдебно решение от 10 декември 1985 г.
Когато местен купувач е платил на чужд доставчик, освен цената на стоките, и сума за „вътрешнообщностни транспортни разходи“ въз основа на отделна фактура, включва ли стойността на сделката по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 и двете суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/84: Rousseau Wilmot/Organic, Съдебно решение от 27 ноември 1985 г.
Следва ли член 33 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че прави неприложимо законодателството на държава членка, въвеждащо „солидарна такса и такса за взаимопомощ“ за предприятията в частния и публичния сектор, изчислявани въз основа на техния общ годишен оборот преди облагане, чиито приходи се използват за финансиране на схемата за обезщетения при болест и майчинство за самостоятелно заети лица в сектори, различни от селското стопанство, и на пенсионните схеми за търговци и самостоятелно заети занаятчии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.