Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-369/23: Vivacom Bulgaria, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от [Хартата] национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от [Закона за отговорността на държавата и общините за вреди], вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от [Административнопроцесуалния кодекс], съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от [Върховния административен съд], по който ответник е [Върховният административен съд], следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/23: Pohjanri, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
Следва ли член 36, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че подлежащите на облагане с акциз стоки трябва да се считат за стоки, „които се изпращат или превозват до друга държава членка, пряко или непряко, от продавача или за негова сметка“, така че този продавач дължи акциз във въпросната друга държава членка, когато действа по начин, който насочва избора на купувача към дружеството, натоварено с изпращането и/или превоза на тези стоки, като предлага и улеснява използването на определени дружества, които могат да бъдат натоварени с това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Заключение от 19 декември 2024 г.
1) В съответствие ли е с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] практиката на държава членка, съгласно която обработването на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници — което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък — се счита за доставка на услуги, която е отделна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато комисионата за обработване в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се получава и фактурира не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в държава извън ЕС
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие ли е с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС практиката на държава членка, съгласно която комисионата, събирана за обработване на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а][…], засягащ[а] […] плащания […] [или] дългове“
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие ли е с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурите за комисионата за обработване трябва да плати ДДС и ретроактивно, въпреки че през годините преди ревизията данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита комисионата за обработване за освободена от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни лица, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие ли е с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС практиката на данъчен орган на държава членка да счита насрещната престация, посочена като освободена в издадените фактури за комисионата за обработване, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/23: Getin Holding и др., Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална процесуална разпоредба, задължаваща съда, който е компетентен да разгледа жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, да съедини всички подадени до него жалби срещу решението, когато има опасност прилагането на тази разпоредба да направи изключително трудно и дори невъзможно постановяването на съдебно решение в разумен срок предвид големия брой жалби срещу решението на този орган?
Трябва ли член 85, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато национален съд е сезиран с няколко жалби срещу решение на националния орган за преструктуриране за предприемане на мярка за управление на кризи, едната от които жалби е подадена от орган на институцията в режим на преструктуриране, разглеждането по същество само на тази жалба позволява да се приеме, че правото на ефективни правни средства за защита е осигурено по отношение на всяко друго лице, което също е обжалвало това решение, щом като този съд, от една страна, осъществява контрол за законосъобразност, без да е обвързан от посочените в разглежданата от него жалба основания, искания и правна база, и от друга страна, постановява съдебно решение с действие erga omnes, на което може да се позове всеки засегнат от посоченото решение, за да бъде обезщетен за причинената му с него вреда?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не е приложима, когато националният орган за преструктуриране изпълнява също функции на временен управител по смисъла на член 29 от тази директива и функции по гарантиране на депозитите по смисъла на Директива 2014/49/ЕС, така че тя не изисква да се въведат структурни механизми, за да се осигури оперативната независимост на този орган и да се избегне всякакъв конфликт на интереси спрямо тези функции?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато националният орган за преструктуриране изпълнява също „надзорни функции“ или „други функции“ по смисъла на тази разпоредба и липсват писмени вътрешни правила, предназначени да осигурят оперативната независимост на този орган и предотвратяването на конфликтите на интереси между неговите функции по преструктуриране и другите му функции, спазването на тези изисквания все пак може да произтича от въвеждането на достатъчни за тази цел организационни и други мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/23: Nemzeti Földügyi Központ, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Трябва ли член 63 ДФЕС и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, в която към момента на повторното вписване в имотния регистър на право на ползване в резултат от производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — след като е било окончателно заличено същото право на ползване, което е било вписано незаконосъобразно — не се предвижда задължителна проверка за законосъобразност на първоначалното вписване на правото на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/23: Anikovi, Заключение от 28 ноември 2024 г.
1) Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
2) По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [№ 1215/2012] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
3) Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Съюза], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/23: Harley-Davidson Europe и Neovia Logistics Services International/Комисия, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Тълкуван ли е неправилно член 33 от Делегиран регламент 2015/2446 относно критерия за икономическа обоснованост при определяне на непреференциалния произход на стоките?
Превишени ли са границите на правомощията, делегирани на Комисията по член 62 от Митническия кодекс на Съюза, чрез приемането и тълкуването на член 33 от Делегиран регламент 2015/2446?
Нарушено ли е правото на добра администрация, включително правото на изслушване, принципа на оправданите правни очаквания и изискването за разумен срок при приемането на спорното решение от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/23: S. (Modification de la formation de jugement), Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че първоинстанционен съд на държава [членка], в състава на който заседава еднолично съдия от този съд, определен да разглежда дело в грубо нарушение на разпоредбите на националното право относно разпределението на делата и определянето и изменението на съдебните състави, не е независим, безпристрастен съд, предварително създаден със закон и осигуряващ ефективна правна защита?
Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3, както и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредби на националното право като член 55, параграф 4, второ изречение от [Закона за устройство на общите съдилища] […], доколкото забраняват на второинстанционния съд да обяви за недействителни действията в производството пред [първоинстанционния съд][…], поради незаконен съдебен състав, ненадлежно формиране на съда или липсата на оправомощаване или компетентност на дадено лице да се произнася като част от него, като правна санкция, осигуряваща ефективна правна защита, когато съдия е определен да разглежда дело в грубо нарушение на разпоредбите на националното право относно разпределението на делата и определянето и изменението на съдебните състави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-588/22: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че държавната помощ, предоставена на Finnair, е съвместима с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и с Временната рамка, без да съществуват „сериозни съмнения“ относно правилното им прилагане?
Съвместима ли е помощта с принципите на недискриминация и пропорционалност, като се има предвид, че е предоставена само на Finnair?
Нарушава ли предоставянето на помощта изключително на Finnair свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС както от страна на Комисията, така и от Общия съд в обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/24: Zwrotybankowe.pl, Съдебно решение от 5 ноември 2024 г.
Трябва ли член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща потребител да прехвърли правата, предоставени му с разпоредбите на националното законодателство, транспониращо тази директива, в полза на трето лице, което не е потребител?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че задължението на съда да провери служебно дали договорна клауза е неравноправна се отнася и за клауза от договор за прехвърляне на вземания, сключен между потребител и трето лице, ако в съдебно производство третото лице обосновава с този договор своята активна процесуална легитимация да предяви иск срещу продавача или доставчика, който е първоначалният съдоговорител на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.