Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-80/19: E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), Заключение от 26 март 2020 г.
5) Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 (или които и да е други разпоредби от този регламент) да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на починалия може да бъде само в една конкретна държава членка?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли разпоредбите на членове 4 и 59 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват в смисъл, че литовските нотариуси имат право да издават удостоверения за наследствени права, без да следват общите правила относно компетентността, както и че тези удостоверения трябва да се считат за автентични актове, които пораждат правни последици в други държави членки?
6) Следва ли разпоредбите на членове 4, 5, 7 и 22 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват и прилагат по такъв начин, че в настоящия случай с оглед на обстоятелствата, изложени в първия въпрос, трябва да се заключи, че заинтересованите страни са се съгласили, че съдилищата в Литва са компетентни и се прилага литовското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/18: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Tompa), Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Трябва ли член 33 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява да се отхвърли като недопустима молба за международна закрила, ако кандидатът е пристигнал на територията на съответната държава членка през страна, където не е изложен на преследване или на опасност от тежко посегателство, или в която е гарантирана достатъчна степен на закрила?
Трябва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която съдът, пред който се обжалва решение за отхвърляне на молба за международна закрила като недопустима, има осемдневен срок, за да се произнесе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/19: Banca Transilvania, Заключение от 19 март 2020 г.
1. Следва ли член 1 параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска възможността да се разглежда като неравноправна договорна клауза, която възпроизвежда допълваща норма, от която страните са могли да дерогират, но на практика не са дерогирали, тъй като тази клауза не е била договаряна, каквато е в разглеждания случай клаузата, с която се изисква връщане на кредита в същата чуждестранна валута, в която е бил предоставен?
2. Може ли да се твърди, при условие че при отпускането на кредит в чуждестранна валута на потребителя не са били представени изчисления/прогнози за икономическото въздействие, което евентуално колебание на обменния курс би имало върху общия размер на произтичащите от договора задължения за плащане, че подобна клауза за цялостно поемане на валутния риск от страна на потребителя (по силата на принципа на номинализма) е ясна и разбираема и че продавачът или доставчикът (банката) е изпълнил добросъвестно задължението за информиране на контрагента си, при условие че максималното ниво на потребителска задлъжнялост, установено от Banca Națională a României (Национална банка на Румъния) се изчислява по обменния курс към датата на отпускане на кредита?
3. Допуска ли Директива 93/13/ЕИО и свързаната с нея съдебна практика, както и принципът на ефективност, възможността след установяване на неравноправния характер на клауза, отнасяща се до поемането на валутния риск, договорът да продължи да се изпълнява без промяна
Каква е възможната промяна, която би довела до неприлагане на неравноправната клауза и до спазване на принципа на ефективност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/18: PG, Съдебно решение от 19 март 2020 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предоставя на съдилищата само правомощието да отменят решенията на органите, компетентни в сферата на международната закрила, не и правомощието да изменят тези решения?
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която съдът, пред който се обжалва решение за отхвърляне на молба за международна закрила, има 60‑дневен срок, за да се произнесе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/19: Stadt Frankfurt am Main, Заключение от 27 февруари 2020 г.
Допуска ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 национална правна уредба, съгласно която задържането с цел извеждане извън територията на държавата може да бъде изпълнено в обикновен затвор, ако чужденецът представлява значителна опасност за здравето и живота на други лица или за вътрешната сигурност като значимо обществено благо, при положение че задържаното с цел извеждане лице и в този случай се настанява отделно от лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/18: Stanleyparma и Stanleybet Malta, Съдебно решение от 26 февруари 2020 г.
Трябва ли членове 56, 57 и 52 [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията [от 6 ноември 2003 г., Gambelli и др. (C‑243/01, EU:C:2003:597), от 6 март 2007 г., Placanica и др. (C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133), от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone (C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80), както и от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60)] в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613), от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618) и от 22 октомври 2014 г., Blanco и Fabretti (C‑344/13 и C‑367/13, EU:C:2014:2311)], както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък […] на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], и субсидиарно на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници?
Трябва ли членове 56, 57 и 52 [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията [от 6 ноември 2003 г., Gambelli и др. (C‑243/01, EU:C:2003:597), от 6 март 2007 г., Placanica и др. (C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, EU:C:2007:133), от 16 февруари 2012 г., Costa и Cifone (C‑72/10 и C‑77/10, EU:C:2012:80), както и от 28 януари 2016 г., Laezza (C‑375/14, EU:C:2016:60)] в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения [от 13 ноември 2003 г., Lindman (C‑42/02, EU:C:2003:613), от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания (C‑153/08, EU:C:2009:618) и от 22 октомври 2014 г., Blanco и Fabretti (C‑344/13 и C‑367/13, EU:C:2014:2311)], както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък […] само на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на [Съюза], по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], а не и на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, притежаващи държавна концесия, които извършват същата дейност?
Допускат ли членове 52, 56 и сл. [ДФЕС], практиката на Съда във връзка с услугите в областта на залаганията и на хазартните игри и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23 януари 2018 г., национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, установена в член 1, параграф 644, буква g) от Закон № 190/2014, която налага на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на [Stanleybet Malta], и субсидиарно на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници, плащането на единен данък […] върху фиксирана облагаема основа, равняваща се на тройния размер на средната сума на събраните залози в провинцията, където е установена дейността или пунктът за събиране на залози, изведена от данните, регистрирани в националния тотализатор за данъчния период, предхождащ референтния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/18: Adusbef и др., Заключение от 11 февруари 2020 г.
1) Допускат ли член 29 от [Регламент № 575/2013] […], член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] и членове 16 и 17 от Хартата […] във връзка с член 6, параграф 4 от [Регламент № 1024/2013] национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 3/2015, преобразуван, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
2) Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
3) Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 3/2015, преработен, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
4) Допуска ли член 29 от [Регламент № 575/2013] във връзка с член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
5) Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата […], а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта […], както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/19: A. P. (Пробационни мерки), Заключение от 6 февруари 2020 г.
Следва ли да се счита, че признаването на постановена в държава членка присъда и надзорът върху изпълнението ѝ са в съответствие с [РР 2008/947] и когато [с посочената присъда лицето е осъдено условно], без да му се налагат допълнителни задължения, така че единственото задължение на осъденото лице е да не извършва ново умишлено престъпление през изпитателния срок (става въпрос за отлагане на изпълнението на наказанието при условно осъждане по смисъла на член 73 от Karistusseadustik [естонският наказателен кодекс])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.