Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Когато се преценява действителността на споразумение за предоставяне на компетентност, трябва ли член 2, буква б), член 3, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и член 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че крайният приобретател на вземане, който е придобил това вземане чрез цесия от потребител, но сам по себе си няма качеството потребител, също може да се позовава на липсата на индивидуално договаряне на договорните клаузи и на неравноправността на договорните разпоредби, произтичащи от споразумението за избор на съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Следва ли член 63 от ДФЕС да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази в главното производство — по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — която ограничава плащането в брой на дивиденти от неразпределена печалба на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR], и ако допуска — обосновано ли е подобно ограничение от целите на Директива […] 2015/849?
2) Следва ли член 2, параграф 1 от Директива […] 2015/849, предвид на съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска обща национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — която не се интересува от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица?
а) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква „д“ от Директива […] 2015/849, предвид на съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, държавите членки да приемат допълнителни общи ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — ако плащането в брой е с основание „неразпределена печалба“ (дивидент)?
б) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква „д“ от Директива […] 2015/849, предвид съображение 6 на нейния преамбюл и член 5, държавите членки да приемат ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство — по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000 лева [5113 EUR] — с праг по-нисък от 10000 EUR?
3) a)
Следва ли член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 на Директива […] 2015/849, предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, ако не позволява диференциран подход, съобразно конкретните значими обстоятелства?
б) При отговор, че разпоредбите на член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 на Директива […] 2015/849, предвид член 49, параграф 3 от [Хартата], допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, следва ли разпоредбите на член 58 и член 60, параграф 4 от Директива […] 2015/849, предвид принципа на ефективността и правото на ефективна съдебна защита по член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, ограничаваща съдебния контрол, ако не позволява определянето на административната санкция за нарушения на ограничения за плащане в брой от съда — при обжалването ѝ — под фиксирания размер, според конкретните значими обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Съответства ли на правилата за приспадане на ДДС, съдържащи се в Шестата директива, и по-специално в член 4, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1, 2 и 5, приспадането на данъка, платен от жалбоподателя Sonaecom за консултантски услуги, свързани с проучване на пазара с оглед придобиване на акции, което обаче не се реализира?
Съответства ли на правилата за приспадане на ДДС, съдържащи се в Шестата директива, и по-специално в член 4, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1, 2 и 5, приспадането на данъка, платен от жалбоподателя Sonaecom за заплащане на комисиона на BCP Investimento за организация и структуриране на облигационен заем, за който се твърди, че е сключен за допълване на структурата на финансиране на дъщерните му дружества, но тъй като посочените инвестиции не са се реализирали, в крайна сметка е изцяло е прехвърлен на Sonae, SGPS, дружество-майка на групата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли при тълкуването на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 от [Директива 2009/138] да се приеме, че решението на орган на държава членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?
Ако правото на държавата членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на чл. 274 от [Директива 2009/138]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Попада ли в обхвата на понятието „ресторантьорски услуги“, за които се прилага намалена ставка на ДДС [член 98, параграф 2 във връзка с точка 12а от приложение III към Директивата за ДДС] във връзка с член 6 от Регламент [за изпълнение № 282/2011], продажбата на готови ястия при условия като тези по спора в главното производство, тоест ако: – продавачът предоставя на купувачите достъп до инфраструктура, осигуряваща възможност за консумация на закупеното ястие на място (в нарочно пространство, предназначено за консумация, и с достъп до тоалетна), – липсва специализирано обслужване от сервитьор, – няма сервиране в тесен смисъл, – процесът на поръчване е опростен и частично автоматизиран, – клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос начинът на приготвяне на ястията, включващ по-специално термична обработка на някои от полуготовите продукти и съчетаване на полуготовите продукти в готови ястия
3) Достатъчно ли е за отговор на първия въпрос клиентът да има възможност евентуално да ползва предлаганата инфраструктура, или е необходимо да се констатира, че от гледна точка на средностатистическия клиент този елемент представлява съществена част от услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 24, точка 1, първа алинея, първа алтернатива от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че предметът на искове от собственик на жилище, които целят да забранят на друг собственик на жилище да променя самоволно и без съгласието на останалите етажни собственици обект в режим на етажна собственост, по-специално неговото предназначение, е предявяването на вещни права?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че предметът на посочените [в първия въпрос] искове са права въз основа на договор, които следва да се изпълнят по местонахождението на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 52, точка 6, буква а) във връзка с член 54, параграф 1 от Директива [2015/2366], съгласно който ползвателят на платежни услуги се счита за приел предложените изменения в договорните условия, освен ако преди предложената дата за влизането им в сила е уведомил доставчика на платежни услуги, че не приема тези изменения, да се тълкува в смисъл, че мълчаливо съгласие на потребителя може да се уговаря без никакво ограничение по отношение на всички възможни договорни условия?
Следва ли член 4, точка 14 от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че функцията NFC на персонализирана многофункционална банкова карта, с която се извършват плащания на ниска стойност от свързаната с картата банкова сметка на клиента, е платежен инструмент?
При утвърдителен отговор на въпрос 2а:
Следва ли член 63, параграф 1, буква б) от Директива 2015/2366, уреждащ дерогация за платежни инструменти с ниска стойност и електронни пари, да се тълкува в смисъл, че безконтактното плащане на ниска стойност чрез използване на функцията NFC на персонализирана многофункционална банкова карта следва да се счита за анонимно използване на платежния инструмент по смисъла на дерогацията?
Следва ли член 63, параграф 1, буква [а]) от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че доставчикът на платежни услуги може да се позовава на тази дерогация само когато може да бъде установено, че с оглед на обективното равнище на развитие на техниката платежният инструмент не може да бъде блокиран или не е възможно да се предотврати по-нататъшното му използване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се приложи към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от [ASGG], който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение?
3) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква d) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение?
При отрицателен отговор на втория и третия въпрос:
4) а)
Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която работникът или служителят е бил в готовност да започне осъществяването на трудовата си функция?
б) Следва ли член 21 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с трудово правоотношение, по което работникът или служителят не е престирал работна сила, следва да се предяви в държавата членка, в която са проведени преговорите за трудовия договор и където той е сключен, независимо че е било договорено и съответно е било планирано трудът да бъде полаган в друга държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
5) Следва ли член 7, точка 1 от Регламент [„Брюксел Ia“] да се прилага към трудово правоотношение, по което, макар и в Австрия да е сключен трудов договор за полагане на труд в Германия, работникът или служителят е бил в продължение на няколко месеца в готовност в Австрия да започне осъществяването на трудовата си функция, но не е престирал работната си сила, когато може да се стигне до прилагане на национална норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG [който позволява] на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по неговото местоживеене за срока на трудовото правоотношение или по неговото местоживеене към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или когато може да се стигне до прилагане на национална правна норма като член 4, параграф 1, буква а) от ASGG, който позволява на работник или служител да предяви иск (при облекчени условия) пред съдилищата по мястото, където следва да бъде изплатено неговото трудово възнаграждение или където е следвало да бъде изплатено неговото тредово възнаграждение при прекратяване на трудовото му правоотношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Може ли лице, което дължи тол такси, да се позовава като частноправен субект пред национални съдилища на спазването на разпоредбите относно изчисляването на тол такса съгласно член 7, параграф 9 и член 7а, параграфи 1 и 2 от [изменената Директива 1999/62], когато при установяването със закон на тол такси държавата членка не е спазила напълно посочените разпоредби или ги е транспонирала неправилно във вреда на дължащия тол такси?
Могат ли и разходите за пътна полиция да се вземат предвид като разходи за експлоатацията на пътната мрежа по смисъла на член 7, параграф 9, второ изречение от [изменената Директива 1999/62]?
Води ли превишаването на разходите за инфраструктура, които могат да се вземат предвид в претеглена осреднена тол такса, в размер
i) до 3,8 %, по-специално когато се вземат предвид разходи, които по същество не следва да се вземат предвид;
ii) до 6 %
до нарушение на забраната за превишаване на разходите по член 7, параграф 9 от [изменената Директива 1999/62], като последицата е, че в това отношение не се прилага националното право?
Трябва ли решение на Съда от 26 септември 2000 г., Комисия/Австрия (C‑205/98, EU:C:2000:493, т. 138) да се разбира в смисъл, че значително превишаване на разходите в крайна сметка не може да се компенсира чрез представено в съдебно производство последващо изчисление на разходите, с което се цели да се докаже, че в крайна сметка установеният размер на тол таксата фактически не превишава разходите, които могат да се вземат предвид?
В случай че отговорът на третия въпрос, буква а) следва да е отрицателен:
Трябва ли последващото изчисляване на разходите след изтичане на периода, за който се отнася калкулацията, да се основава изцяло на действителните разходи и действителните приходи от тол такси, т.е. не на предположенията в това отношение в първоначалната прогнозна калкулация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.