всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-782/22: XX (Contrats dits unit-linked), Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Допуска ли член 63, параграф 1 ДФЕС правна уредба като разглежданата, съгласно която дивиденти — разпределени от установени в Нидерландия (регистрирани на борсата) дружества в полза на установено в друга държава членка дружество, което, за да покрие бъдещи задължения за плащане, е инвестирало по-специално в акции на тези (регистрирани на борсата) дружества — се облагат с данък при източника в размер на 15 % върху брутната сума на тези дивиденти, докато при иначе сходни обстоятелства за дивиденти, разпределени в полза на установено в Нидерландия дружество, не би имало данъчно задължение, тъй като при изчисляването на данъчната основа на данъка върху печалбата, с който би било обложено последното дружество, се вземат предвид разходите, дължащи се на увеличение на бъдещите задължения за плащане на дружеството, като това увеличение съответства почти изцяло на промяната (повишаването) в стойността на инвестициите, дори ако получаването на дивиденти само по себе си не води до промяна в стойността на тези задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-503/23: Centro di Assistenza Doganale Mellano, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 18 от [Митническия кодекс] във връзка със съображение 21 от [този кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба (член 3, параграф 3 от Decreto ministeriale n. 549/1992 (Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия?
Трябва ли членове 10 и 15 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митническите агенти?
Трябва ли членове 56—62 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митнически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-575/23: ONB и др., Заключение от 24 октомври 2024 г.

1) Трябва ли членове 18—23 от [Директива 2019/790] да се тълкуват в смисъл, че не допускат с подзаконов акт да се отстъпват сродните права на назначени с акт за назначаване лица за изпълненията, които същите осъществяват в рамките на служебното си правоотношение?
2) При утвърдителен отговор трябва ли понятията „сключени актове“ и „придобити права“ в член 26, параграф 2 от [Директива 2019/790] да се тълкуват като отнасящи се по-специално за отстъпването на сродни права с подзаконов акт, приет преди 7 юни 2021 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-227/23: Kwantum Nederland и Kwantum België, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.

Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата, означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава — членка на ЕС, и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно […]?
Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите членки не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава членка?
При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/23: Sony Computer Entertainment Europe, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.

Налице ли е намеса в обхвата на закрилата на компютърна програма съгласно член 1, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2009/24, когато не се променят обектният или изходният код на една компютърна програма или нейното възпроизвеждане, а друга програма, която се изпълнява едновременно със защитената компютърна програма, променя съдържанието на променливите, които защитената компютърна програма е съхранила в оперативната памет и използва при изпълняването на програмата?
Налице ли е изменяне по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2009/24, когато не се променят обектният или изходният код на една компютърна програма или нейното възпроизвеждане, а друга програма, която се изпълнява едновременно със защитената компютърна програма, променя съдържанието на променливите, които защитената компютърна програма е съхранила в оперативната памет и използва при изпълняването на програмата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-313/23: Inspektorat kam Visshia sadeben savet, Заключение от 4 октомври 2024 г.

1) Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея от договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 47, пар. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол
Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?
3) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
6) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пap. 1 от [ОРЗД] във връзка с чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от [ОРЗД] мерки и ефективното им прилагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/24: Bouskoura, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Допустимо ли е националното право да не предвижда задължение за съдебния орган да освободи незабавно гражданин на трета страна, ако предходна мярка за задържане е станала незаконосъобразна, но последващата мярка за задържане е законосъобразна съгласно Директива 2008/115/ЕО?
Гарантира ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за незабавно освобождаване при всяка установена незаконосъобразност на предходна мярка за задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/23: Consortium des Charcutiers Corses, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Допустимо ли е Комисията да превиши пределите на своите правомощия при разглеждане на заявления за регистрация на географски указания, като не се съобрази с преценката на националните органи?
Може ли Комисията да отхвърли заявление за регистрация на географско указание на основание, че заявеното наименование нарушава защитата срещу пресъздаване по член 13 от Регламент № 1151/2012?
Задължена ли е Комисията при проучването на заявленията за регистрация да вземе предвид преценките на националните органи и юрисдикции съгласно принципа на добра администрация?
Достатъчна ли е синонимията между две наименования, за да се приеме наличие на риск от пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012 и правилно ли е определен релевантният потребител при тази преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-767/22: 1Dream и др., Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Следва ли Рамково решение 2005/212/ПВР и Директива 2014/42/ЕС да се тълкуват в смисъл, че в приложното поле на тези актове попада национална правна уредба, която предвижда възможността в хода на наказателно производство, чиято цел е да се провери дали дадено лице е извършило престъпление, да бъде образувано производство по конфискация на незаконно придобито имущество въз основа на материали, съдържащи се в преписката по наказателното производство, в случая, когато това производство по конфискация не се отнася до установяването на такова престъпление, и макар да няма причини, свързани със заболяване или бягство на това лице, които да възпрепятстват явяването му пред съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Длъжен ли е законодателят на Съюза при приемането на член 1, точка 3 от Регламент 2020/1055, доколкото въвежда параграф 1, буква б) в член 5 от Регламент № 1071/2009, да извърши оценка на въздействието и да разполага с достатъчно данни, които да му позволят да прецени пропорционалността на въведеното задължение за връщане на превозните средства в експлоатационния център на всеки осем седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1910111213366 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form