Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Изисква ли правото на физическо лице на достъп до правосъдие при презграничен спор по смисъла на членове 1 и 2 от [Директива 2003/8] предоставяната от Федерална република Германия правна помощ да обхваща направените от молителя разноски за писмен превод на декларацията и на приложенията към молбата за предоставяне на правна помощ, при положение че молителят е поискал предоставянето на правна помощ едновременно с предявяването на иска пред разглеждащият главното дело съд, който е и получаващ орган по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Директивата, като молителят сам е организирал изготвянето на превода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли разпоредбата на член 5, параграф 1 във връзка с тази на член 7, параграф 1, втора алинея от Директива 1999/44 да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на националното право, тълкувана в смисъл, че позволява по отношение на стоки втора употреба давностният срок за погасяване на правото на иск на потребителя да изтече преди края на двегодишния срок от доставката на стоката, за която е установена липса на съответствие, когато продавачът и потребителят са уговорили гаранционен срок, по-кратък от две години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Тълкувано ли е неправилно изключението за защита на процеса на вземане на решения по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, доколкото Общият съд не е приложил ограничително това изключение при отказа за достъп до информация за околната среда?
Правилно ли е приложено изключението по член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно съгласието на държавата членка за оповестяване на предоставена от нея информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Съдържа ли фактура — каквато съгласно член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС] се изисква за упражняване на правото на приспадане — „пъл[ен] адрес“ по смисъла на член 226, точка 5 от [същата директива], когато издалият я за извършена от него доставка доставчик е посочил в нея пощенски адрес за контакт, на който обаче не осъществява каквато и да било стопанска дейност?
2) Допуска ли член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС], с оглед зачитане на принципа на ефективност, национална практика, при която добросъвестността на получателя на доставката относно изпълнението на условията за приспадане на платения за тази доставка данък могат да се взимат предвид само извън производството по установяване на задължения за данъци — в рамките на отделно производство, образувано по съображения за справедливост
Може ли в това отношение да се направи позоваване на член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС]?
1) Изисква ли член 226, точка 5 от [Директивата за ДДС] да се посочи адрес, на който данъчнозадълженото лице извършва своята стопанска дейност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Достатъчно ли е за целите на изпълнение на изискванията по член 226, точка 5 от [Директивата за ДДС] като адрес да се посочи само „пощенска кутия“?
б) Какъв адрес следва да посочва във фактурите си данъчнозадължено лице, което осъществява икономическа дейност (например електронна търговия), без да разполага с търговски обект?
3) В хипотезата на неизпълнение на формалните изисквания относно фактурата по член 226 от [Директивата за ДДС] следва ли да се предоставя право на приспадане винаги когато не е налице данъчна измама или когато данъчнозадълженото лице не е знаело и не е могло да знае, че сделката е част от данъчна измама, или пък защитата на оправданите правни очаквания в този случай изисква данъчнозадълженото лице да е направило всичко, което разумно може да се очаква от него, за да провери истинността на данните във фактурата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Съвместима ли е с разпоредбите и целите на Директива [93/13] национална правна уредба, предвиждаща производство като това по член 250, параграф 1, точка 7 от Ley de Enjuiciamiento Civil, в рамките на което националният съд е длъжен да постанови решение за въвод в жилището, предмет на изпълнение, на лицето, на което то е било възложено в извънсъдебно изпълнително производство, в което съгласно действащия режим по член 129 от Ley Hipotecaria в редакцията му в Закон 1/2000 от 7 януари 2000 г. и членове 234—236 от [RH] […] не е предвиден нито служебен съдебен контрол на неравноправните клаузи, нито възможност на длъжника да възрази ефикасно на това основание, в рамките на извънсъдебното изпълнение или в рамките на отделно съдебно производство?
3. Следва ли предвиденото в Директивата, целта, която същата преследва, и задължението, което налага на националните съдилища да разглеждат служебно неравноправността на клаузите в потребителските договори, без потребителят да е поискал това, да се тълкуват в смисъл, че допускат в производство като предвиденото в член 250, параграф 1, точка 7 от [LEC] или в производството за „извънсъдебна продажба“ по член 129 от [LH] националният съд да остави без приложение националното право, когато същото не предвижда такъв служебен съдебен контрол, с оглед на ясните разпоредби на Директивата и на практиката на [Съда] относно задължението на националните съдилища да упражняват служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи в спорове относно потребителски договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност на тази държава членка да поеме изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на правна основа за това, предвидена в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор условия и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
При отрицателен отговор на първия въпрос
a) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби [(ОВ C 326, 2012 г., стр. 322)] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено; и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното си право, като тълкува тази разпоредба в смисъл, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли изпълняващата държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Следва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 14 от [LOCM], която е по-ограничителна по своя характер от въпросната директива, доколкото изначално забранява продажбата на загуба, включително по отношение на търговците на едро, като приема тази практика за административно нарушение и съответно я санкционира, предвид обстоятелството че испанският закон освен регламентация на пазара цели и защита на интересите на потребителите?
2) Следва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като цитирания член 14 от [LOCM], дори тази национална разпоредба да допуска изключение от общата забрана за продажба на загуба в случаите, когато i) нарушителят докаже, че с продажбата на загуба е целял да изравни цените си с цените на един или няколко конкуренти, които могат да засегнат съществено неговите продажби, или ii) става въпрос за нетрайни стоки със скоро изтичащ срок на годност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Представляват ли продажбата и монтирането на фотоволтаични панели и слънчеви бойлери върху сгради или с цел захранване на сгради с електричество и топла вода единна сделка, която по естеството си е извършване на строителни работи по смисъла на член 5, параграф 5 и член 6, параграф l от Шеста директива, понастоящем член 14, параграф 3 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.